Кампанията „Пренаписваме истории“ представя млади хора, които Национална мрежа за децата е подкрепила, за да развият своя потенциал и да се превърнат в успешни личности. Целта е повече хора да се запознаят с работата на Мрежата и да станат част от нейната кауза.
Запознайте се с Яна Кръстева от София. Тя е на 22 години, студентка в Нов български университет със специалност “Социална работа” и работи във Фондация “Агапедия България”.
Можеш ли да опишеш момента, в който за първи път прекрачи прага на дома, в който си била настанена? Какво видя и усети?
Мога да кажа, че за едно седемгодишно дете си беше хем вълнуващо, хем плашещо. Когато ме взеха от училище, за да ме заведат в дома “Вяра, Надежда, Любов”, не разбирах какво се случва. Отидох там и видях много очи, вперени в мен, все едно съм нова играчка, но това бързо приключи, защото се организираше парти по случай 8-ми март. Хубавото беше, че децата ме приеха веднага и почнахме да си играем и говорим.
Какво най-много ти липсваше в домовете, в които си била? Как се чувстваше в тях? Кое е най-трудното и най-тежкото за децата в домове?
Липсваше ми да прекарвам време с родителите си. Беше още по-тежко, защото баба ми ме посещаваше веднъж на няколко месеца. Майка ми даже и по-рядко. Понякога не усещах как минава времето, защото бях все около деца, с които имахме много общо. На всички деца им личеше липсата на майката и бащата – при някои избиваше в агресия, други опитваха да избягат, за да се върнат вкъщи.
По какъв начин гражданските организации са помогнали за твоето лично развитие? Какво ти помогна да израстнеш като личност, да се развиваш и да станеш независима?
Прекарах година и половина в дом “Вяра, Надежда и Любов” и 12 години в ЦНСТ към Фондация “Агапедия България”. Мога да кажа, че годините във “Вяра, Надежда и Любов” ме научиха как да се приобщавам и да се сливам с обстановката. От друга страна Фондация “Агапедия България” ме научи на много. Благодарение на тях се научих на дисциплина, отговорност, любов, грижа. Помагаха ми в учението, да изградя битови навици, да изграждам взаимоотношения, подкрепиха ме, когато исках да започна работа на 17-годишна възраст, подкрепиха ме с шофьорския курс, когато реших да замина за Германия за една година, когато реших да се запиша в университет и ми помагат и сега, когато имам нужда от тях.
Разкажи конкретна случка, в която гражданска организация е била ключово важна за живота ти
Помня момента, в който бях мотивирана и насърчена да се включа в младежката програма “Мегафон” към НМД. В началото бях много притеснена и се страхувах, но също така бях развълнувана и очаквах нови и непознати за мен неща. Бях впечатена от креативността и сърцатото отношение на водещите на младежките панели. През цялото време до мен бяха хора от изпращащата ме организация, които ме подкрепяха и ми разясняваха нещата, които бяха нови за мен. С включването ми в тази програма научих много неща, които ми помагат и до ден днешен. Научих се да говоря пред хора, което е от нещата, които много ме притесняваха. Благодарна съм за подкрепата, която получих тогава, защото това изработи в мен качества и умения, които са ми много полезни днес в ежедневието. Гражданските организации помагат много в тази подготовка за живота, особено когато имат развити подходящи и мотивиращи програми за децата и младите хора.
Какво би се случило, ако не съществуваха граждански организации, които да помагат на деца в нужда?
Според мен би било хаос. Много хора не знаят, че гражданските организации помагат много и в много сфери. Те не осъзнават нуждата от гражданските организации, докато не се запознаят с техните дейности или им бъде оказана подкрепа от тях.
Какви са важните условия едно дете да се развие и да бъде успешно и щастливо?
Винаги съм вярвала в това, че едно дете се нуждае от среда, където да се чувства обичано, желано, спокойно, щастливо и да има на кого да се довери. Според мен тези са важните неща. Любовта е водеща, защото всеки се чувства добре и щастлив, когато е обичан, а доверието е необходимо за изграждането на връзка между възрастните и децата. Другото се подрежда след това, когато детето реши да допусне някой, който да го води и да му помогне.
Имаш ли ментор, вдъхновител, добър пример?
Имала съм ментор, докато живеех в ЦНСТ-то и още се срещаме и си говорим с нея. Ръководителят на организацията, който ме прие като негова дъщеря, ми е страхотен пример. Вдъхновява ме да наблюдавам как не се отказва през всичките тези години да работи в тази сфера и да дава всичко от себе си. Екипът, с който работя, също е добър пример. Мога смело да кажа, че тези хора не се ограничават в работни часове. Има ли деца в нужда, те са там.
Какво според теб трябва да се промени в грижата на държавата към децата в риск?
Държавата наистина трябва да се насочи към родителите и към организациите, които се грижат за деца.
Сега ти самата работиш във фондация – разкажи по какъв начин тя е полезна и как реално помага на децата?
Да погледнеш нещата и от другата страна е страхотно. Всеки ден виждам как децата все повече свикват с грижещите се за тях, как се формират здрави връзки, в които децата могат да споделят и да бъдат себе си. Развитието на децата и тяхната сигурност е приоритет за нас.
Как виждаш своето бъдеще?
Често си задавам същия въпрос. Виждам се в работата за деца. Иска ми се да направя много повече за децата в нужда, но вярвам, че стъпка по стъпка ще стигна и до там. Обичам да гледам как ние, възрастните, можем да повлияем и да променим живота дори на едно дете в добра посока. Искам това да правя и в бъдещето.
Прочети и интервюто с Анна – Мария ТУК и с Джовани Евстатиев ТУК
