Ако си на тази страница, значи си един от нас. Един от онези, за които децата са ценност. Един от онези, на които им пука. Един от онези, които са готови да правят, не само да говорят.
Добре дошъл при нас, които пренаписваме детските истории – като спорим с политиците, като променяме законите, като планираме, мислим и творим с колеги и съмишленици, като непрекъснато се учим, търсим възможностите и преодоляваме предизвикателствата. Боли ни от поредната несправедливост, ядосани сме от бездушието, некомпетентността и липсата на действия. И не се отказваме да правим промяна.
За 15 години ние в Национална мрежа за децата свършихме много работа. Но още много работа остава. Затова ви каним да пренаписваме новата история на децата в България заедно. Защото промяната зависи от всеки един, от всички нас.
Стани посланик на децата в България като участваш и споделяш нашите инициативи. Или ни подкрепяй всеки месец тук.
А сега се запознай с Анна, която разказва своята история. Очаквай още разговори с децата, които израснаха като успешни младежи с подкрепата на Национална мрежа за децата.
Автор на снимките е известният фотограф Павел Червенков.
***
Анна Мария: Понякога просто някой трябва да те побутне, за да видиш, че не е толкова страшно
Представи се накратко
Казвам се Анна Мария, на 22 години съм, от София, учила съм в няколко училища, последно в професионална гимназия по облекло, но не съм завършила. Това беше мое решение – не искам да съм част от тази объркана и излишна система на образованието.
В момента правя едно от любимите си неща – приготвям пица и готвя. Този интерес винаги съм го имала, но след 18 чиракувах в стара и хубава пицария, научих занаята.
Разкажи своята лична история. С какво се различава тя от тази на другите деца? Какво най-много ти липсваше в детството?
Моята лична история е доста обикновена за мен, но отстрани не е – отраснах с майка си, която имаше много тежък проблем с алкохола. Като бях на 12, тя почина в ръцете ми, докато чакахме линейка. Малко преди това беше започнал моят нов живот, свързан с българските институции – бях в кризисен център. Бях по институции, преди да стана сирак – държавни, частни. До 18 смених 4 институции, 2 приемни семейства …имаше възвишения, падения, зависимост от амфетамин – изчистих се по мое желание, без намеса на институции.
Как успя да преодолееш тези проблеми?
Това беше в периода от 12 до 18 години – не казах, че съм успяла да устоя на всички тези промени и кризи. Влизах в депресия, имах липса на сън, отрази ми се по всеки един начин. На здравето ми се отрази – психиката и физиката са много свръзани.
Какво си спомняш от това време?
Спомените са лъжливи – например имали сме занятия с доброволци, излизахме извън институциите, но това не са моменти на истинско щастие, това е лъжливо щастие.
Спомням си всеки ден, седмица, месец – никъде не си създадох зона на комфорт. Дворовете ги предпочитах, даваха ми чувство за свобода.
В първите години най-много ми липсваше семейството и чувството за опора, после осъзнах, че нямам толкова нужда от семейство, колкото от значима фигура, която да ми обясни какво се случва и какво ме очаква – какво ще стане с мен, когато изляза. Това ми липсваше.
Не намерих тази фигура и това е най-голямата дупка в тази система – никой не ти казва какво те очаква после, не те подготвя. Затова доста младежи, които напускат домовете, после се оказват в други институции, защото не са готови.
Как си стъпи на краката?
Доста трудно, дори финансово – на 18 си, изведнъж се появяват сметки, бюджет за храна, на мен са ми спирали тока три пъти, трудно е да си създадеш навици. Имам една тетрадка, в която си записвам какво има да се върши в началото и в края на месеца – това ми помогна да се приобщя към нормалния свят.
Кой ти подаде ръка?
Започнах да се занимавам с пица на шега, влязох в една пицария случайно, без опит, казаха ми, че за жена работата е тежка, но аз настоях да опитаме – така започна моето обучение.
По какъв начин младежка мрежа Мегафон и Национална мрежа за децата са помогнали за твоето лично развитие? Как ти помогнаха да израснеш като личност, да се развиваш и да станеш независима?
Като цяло самата платформа Мегафон ми помогна много – аз имах проблем с комуникацията с връстници и млади хора и самите лагери с Мегафон помогнаха това да се пречупи, комуникацията ми се подобри, което доведе до по-добро личностно развитие, помогна ми да научавам повече неща от другите.
Преди лагерите с Мегафон и Национална мрежа за децата в главата ми седеше табуто, че имаме главно задължения и преди да научим всички задължения, не трябва да си знаем правата, но се появиха Мегафон и ми казаха „хей, трябва да си знаеш правата“. Цялата система те възпира да знаеш, че имаш права и си значим, ако си непълнолетен. Преди Мегафон вярвах, че съм незначителна. От тях разбрах, че когато не ти е ок, трябва да се обърнеш за помощ – това в училище не се коментира.
Други неправителствени организации, с които съм била в контакт, са Агапедия и Конкордия – живяла съм и на двете места. В Агапедия се озовах преди мама да почине. Трудно им беше да овладеят целия хаос, който бях тогава.
В Конкордия беше интересно, там бях около 2 години между 16 и 18 , в които се дооформяш като личност и характер. Доста умело се справиха с моите наченки на расизъм. На нашия етаж имаше едно дете, афроамериканец, помогнаха да преглътна различието – станахме най-добри приятели.
Но навсякъде си поредният случай, а ти се иска някой да те погледне и да ти каже просто „хей, как се чувстваш“.
Имаш ли ментор, вдъхновител, добър пример?
Минах през много места и хора, всичко това имаше за резултат примери, какво да не правя, каква да не бъда. Аз нямам вдъхновител, имам морален компас и граница какво искам да се случи с мен.
Какви са важните условия едно дете да се развие и да бъде успешно и щастливо?
Няма идеално семейство, няма идеален вариант, всички търсим някакъв идеал, който не същестува. Много приятели имат типичните християнски семейства, куче, страхотен дом, но и те се карат, детето бяга, единият пие…. това са нормални неща.
Едно от най-важните неща за всеки млад човек е не толкова грижата, а да бъде информиран, това ни е основният проблем – дезинформирани сме за много неща – чувстваме се глупави и това създава чувството, че светът не е справедлив. Не знаеш какво следва след училище, университет. По всички въпроси – от наркотици, до финансово състояние – нищо не знаеш.
Превенциите се отнасят основно за марихуана и алкохол, а опасностите са много отвъд тях. Казват ти, че ХИВ е опасно, но никой не ти казва да не пращаш голи снимки на някой, в когото мислиш, че си влюбена. Повечето момичета страдат от депресия и се самораняват, защото някой е злоупотребил с тях.
Какво според теб трябва да се промени в грижата на държавата към децата?
Да се информират за наистина важни неща – финансово мислене, кредитите, как се управлява личен бюджет…
Необходимо е емоционално образование – много млади хора са нещастни и казват – 12 години в училища ме научиха на толкова излишни неща, но пропуснаха да ми помогнат да разбера как да се обичам, как да се грижа за другите, какво да правя със самия себе си.
Трябва законодателство спрямо малолетни и непълнолетни да се промени – сега например младо момче, малолетно, бива принудено от по-голям да свърши нещо – например да стане муле на наркотици – никога не те питат защо, някой кара ли те, питат откъде го имаш, къде го носиш – казват – „ ако ми кажеш, те пускаме, никой няма да разбере“. Не се работи с тези деца.
Самите присъди са нелепи – колко би лежало едно дете, ако открадне шоколад – за него има много по-тежки последстивя, отколкото ако един голям човек открадне кола. Не винаги наказанието е начин да се справиш с даден проблем – трябва да имам малко здрава мисъл.
Трябва да се работи например по насилието – бяха пуснали сигнал за майка ми, че се прибира в неадекватно състояние – никой не ме попита за моята гледна точка, как се чувствам, социалните гледат фактите – отделят те от майка ти- свършена тема. Има варианти да се спести цялата травма на едно такова дете. Да имаш един единствен човек на този свят и да те отделят от него – това те прецаква – оставаш гол на този свят, прецаква те емоционално.
От здравна гледна точка – ние сме единствени в света, които нямаме детска болница. Това е ужасно тъжно и нелепо. Това означава, че сме в топ 5 по смъртност. Аз съм била в детското отделение в Пирогов – второто най-лошото място, в което съм била. Нещата са пагубни, критични.
Доста от младите си мислят, че преди да станеш на 18, здравната каса покрива всичко, а то не е така – ако трябва да те оперират, здравната каса почти никога не покрива изцяло каквото и да било. Функцията й спрямо непълнолетни е невидима. Цялото това нещо не го казва моята 22-годишна бунтарска душа, а е съвкупност от ситуации, чужд опит и зрелостта на 22- годишния.
С какво се занимаваш сега? Как виждаш своето бъдеще?
Благодарение на това, че никой не ми каза какво трябва и може да се случи с мен след 18, не мога да гледам на себе си в дългосрочен план. В момента съм пицар и мога да си позволя основни неща. Имам надежда да си отворя пицария.
Аз вярвам в добрите неща. Участвала съм в много проекти и доброволчески инициативи с Фондация социална промяна и включване. Миналата година например подарих шофьорски курс на един младеж. Сега аз помагам на хора, които излизат от институции и са в риск – събуждам се и се чувствам добре, че правя неща за млади хора, в чиито обувки съм била, знам от какво имат нужда.
Понякога просто трябва някой да те побутне, за да видиш, че не е толкова страшно – това е моят девиз.
Сега събирам пари за Фондация за социална промяна и включване – институция, която се занимава с млади хора, навършили 18, но които не знаят как стоят нещата с реалния живот – те им предлагат да живеят в техните жилища, където се учат на всичко, свързано с живота. Учат се да управляват пари, отношения, комуникация. Дават нов старт на хора, които не знаят как се стартира. Аз и приятели работим повече и събираме пари, за да ги подкрепим ударно.
С приятели събираме пари, за да подкрепяме и различни други каузи и хора – правя го винаги, когато можем. Имам си чек лист с добри, неща, които искам да свърша – да подкрепя някои хора и каузи.
Нямаш оправдание да не свършиш нещо добро, не е толкова трудно, колкото всички си мислят.
За себе си не бих казала, че съм успешна, просто съм се справила ок. Съхранила съм се и съм се справила.
Прочетете интервюто с Джовани Евстатиев тук
