Джовани Евстатиев: от социалния дом до титлата „откривател на книги и познание“
Запознайте се с Джовани Евстатиев – пример за целеустремен, мотивиран и любознателен млад човек.
Срещнахме се с него в рамките на нашата кампания „Пренаписваме истории“, която представя млади хора, подкрепени от Национална мрежа за децата, за да развият своя потенциал и да се превърнат в успешни личности.
За 15 години ние в Национална мрежа за децата свършихме много работа. Но още много работа остава. Затова ви каним да пренаписваме новата история на децата в България заедно. Защото промяната зависи от всеки един, от всички нас.
Стани посланик на децата в България като участваш и споделяш нашите инициативи. Или ни подкрепяй всеки месец тук.
Автор на снимките за кампанията е известният фотограф Павел Червенков.
***
Представи се накратко
На 19 години съм и отскоро съм студент в техническия университет в София, специалност електроинсталации. Завърших ПГТС „Арх.Й.Миланов“ и сега надграждам професията. Миналата година спечелих стипендия на ЧЕЗ, като участвах в регионално състезание за ученици.
Регионална библиотека „Светослав Минков“ в Перник те отличи с приза „Откривател на книги и познание“, как стана това?
Аз съм сред най-активните читатели в заемната за възрастни, а през 2019 г. направих дарение на нови книги в библиотеката по темата за предприемачеството. Търсенето на определени заглавия от мен стана причина библиотеката да купи нови произведения в сферата на икономиката и финансите.
Това, което малко хора знаят за теб, е, че не си имал шанса да се радваш на щастливо детство. Какви са спомените ти от социалните институции, в които си бил?
Цял живот съм бил в социални домове. За първи път влязох на 3 години. Смятам, че престоят на децата в домовете от стар тип, каквито вече почти няма, е катастрофа за тях. Това, което си спомням, беше един детски затвор – пълна диктатура, персоналът винаги изнервен, неподготвен да се занимава с деца – за щастие сега нещата са променени. Самата сграда беше потискаща. Няма да забравя една случка: валеше обилен дъжд, ние бяхме на първия етаж, сградата така беше пропукана, че трябваше да отидем на 2-ри, защото се наводняваше.
След това от 6 до 18 години бях в SOS детски селища. Там всичко беше различно. Има определена структура – всяка майка беше обучена отлично по темите за психическото и физическото здраве на децата. Почувствах се добре –наистина се мислеше как да се направи нещо добро за детето.
За щастие, за 15 години нещата много се промениха и Национална мрежа за децата има голяма заслуга. Няма ли кой да човърка управляващите, както го прави Мрежа за децата, тогава всички домове щяха да бъдат като първия.
Какво най-много ти липсваше?
Знаеш, че си напълно сам! Трябва да намериш нещо като заместител, за да забравиш, че нямаш никого до себе си.
За моето развитие престоят в институция беше изгубено време. Нямаше нищо, което да ме стимулира – в определен час ядеш, ставаш, стоиш и тъпееш, после навън и това е твоят ден – всеки ден еднакъв.
Какво помогна за твоето успешно развитие?
Ключовото беше, че на 6 години се преместих от държавния дом.
По-късно Национална мрежа за децата ми помогна да стана част от една организация, в която има хора – възрастни и млади, в синергия, с една обща цел. Обединение, което не просто виждаш, но и чувстваш.
Младежка мрежа Мегафон имаше голямо значение за мен. Първият път, когато се срещнах с хората от нея, си казах – еха, какво става тук! Това ми даде друго виждане – дотогава бях заобиколен от хора, които не са мотивирани – в Мегафон представата ми се обърна на 180 градуса. Положителният пример е най-важен.
Участието ми стана случайно – питаха ме дали искам с още няколко деца да се включим, за да разберем повече за правата на детето, да участваме в дискусии, да изразяваме мнение. Прозвуча ми интересно, не всеки ден срещаш хора и организации, които се интересуват от мнението на младите – обикновено търсят само това на възрастните, дори когато става въпрос кое е добро и лошо за младежите. Две години бях в Мегафон. На годишните събирания се срещахме деца от цялата страна, обсъждахме различни теми, които ни интересуват, дискутирахме какво липсва на младежите и как държавата може да се грижи по-добре за тях, участвахме и с мнения в Бележник.
Това, което личностно ме промени, бяха комуникационните умения, които получих. Те ми дадоха привилегия, надградиха ме. Много е важно също, че в Мегафон се запознаваш с хора, които имат интерес да градят, а не са демотивирани. Видях една напълно нова гледна точка – на това да подобряваш, за създаваш.
Гражданските организации помагат за по-добър живот на децата и е важно да се обединяват, защото така са по-силни и промяната става възможна. Ако нямаше граждански организации, тогава щяхме да бъдем лишени от много от човешките ни права. Обществото щеше да прилича на затвора, който помня от детството си, и в който никой не се интересува от истинските нужди и желания на децата.
Прочети и интервюто с Анна – Мария ТУК
