Публичните дебати относно ваксините срещу Ковид-19 все по-разгорещено текат, като поляризират обществото и намаляват чуваемостта между застъпниците на двете позиции. В средата на общото говорене отново са децата и техните права и интереси в контекста на световната здравна криза. Настоящият кратък обзор на Мрежа за правна помощ към Националната мрежа за децата (НМД) се фокусира върху правата на непълнолетни да избират дали да бъдат ваксинирани срещу Ковид-19 и случаите, в които това противоречи на решението на родителите им. Това не представлява позиция на НМД в застъпничество на едно или друго разбиране, а цели да осветли някои от основополагащите правни аргумента по отношение на това право.
Непълнолетните (14-18 г.) имат ограничена дееспособност, което означава, че волята им следва да бъде отчитана в определени сфери.
С навършването на 14 г. от децата до 18 г. настъпва една качествена промяна в техния статус –придобиват възможност да осъществяват определени правно значими действия, без да е необходима волята на техните родители/попечители. Според вида действие обаче, законодателят е въвел различни допълнителни задължителни елементи, за да бъдат те приравнени на валидни. Така например, за действията за задоволяване на всекидневните си нужди, волята на непълнолетните е достатъчна за пораждането на правни последици, докато за актове на разпореждане с активи е нужна волята на родителя/попечителя и съгласието на Председателя на Районния съд по местоживеене на детето, в случай че предлаганата сделка е в интерес на детето.
В контекста на това се поставя въпросът следва ли непълнолетните да имат самостоятелната възможност, в случай на разногласие с родителя/попечителя, по определени конституционно закрепени права (каквото е правото на личен живот, на образование, на здравеопазване), да могат да се обърнат самостоятелно към съда за разрешение за осъществяването на даден акт. От Мрежа за правна помощ сме имали възможност да изразим подкрепата си за подобна възможност в случаите, когато застъпваното от родителя/попечителя становище влиза в противоречие с най-добрия интерес на детето относно избора на учебно заведение.
Правото на избор на непълнолетните да бъдат ваксинирани срещу Ковид-19 следва да може да бъде упражнено и самостоятелно от непълнолетния в противоречие с волята на родителя/попечителя
Българското законодателство продължава да не третира децата до навършването на 18 г. като субекти, поради което и тяхното мнение в редки случаи бива отчитано. С оглед на това, в случаите, в които е налице конфликт между желанието за ваксина срещу Ковид-19 на непълнолетния и неговия законен представител, следва същият да бъде отнесен към съда. Подобно разрешение може да бъде изведено по аналогия с разпоредбата на чл. 130, ал. 2 от СК, която нормира охраняването от страна на съда на имуществения интерес на непълнолетния. В контекста на ваксините, личният интерес на непълнолетния, свързан със защитата и упражняването на конституционно прогласеното му право на личен живот и здравеопазване, следва да получи закрила от съда. Това е така, тъй като личният интерес от обезпечаване на здравния статус неминуемо е съпоставим по значимост и дори в пъти надвишава имуществения интерес при действията на разпореждане, за които се изисква разрешение от районния съдия.
Както ако за извършването на тези действия на разпореждане не се изискваше разрешение биха били застрашени имуществените интереси на непълнолетния и на неговото семейство, така лишаването от свободен избор относно това дали непълнолетният да бъде ваксиниран би повлякло сериозни негативи в краткосрочен и дългосрочен план. В този контекст внимание заслужава едно от последните решения на Европейския съд по правата на човека (ЕСПЧ) по делото Вавричка и други срещу Чешката република – решение, което установява, че задължителното ваксиниране на деца противоречи на правото на личен живот по Европейската конвенцията за защита правата на човека (ЕКПЧ), но тази намеса не е намеса на държавата, тъй като преследва по-висше благо, каквото е опазването на здравето и свободите на цялото общество. Нещо повече, ЕСПЧ разяснява подробно в решението си, че подобни задължения, наложени от страна на държавата, няма как да бъдат възприемани като непропорционални мерки, предвид това, че същите изискват ваксинация на лица, за които е налице риск за здравето, съставляват общоприета, универсална мярка за закрила и са израз на социална солидарност спрямо ниския брой деца, които не могат да бъдат ваксинирани поради обективни здравословни причини. Не на последно място, Съдът в Страсбург указва в своето решение, че всяка една подобна преценка за осъществяване на ваксина или не следва да бъде осъществена през призмата на най-добрия интерес на детето. Всичко това, заключава съдът, е в преценката на държавата и следва да бъде възприето като необходимо за едно демократично общество. Нещо повече, ЕСПЧ обръща внимание на установената съдебна практика, съгласно която в сферата на ваксините е налице изискване за баланс между индивидуалното право на здраве и паралелно съществуващото, реципрочно право на общността и нейните интереси. Това още обхваща и интересите на децата, включително и когато същите противостоят на тези на родителите им. В този контекст, съдът заключава, че приоритетно интересите на децата следва да бъдат охранявани от страна на родителите им, включително и спрямо родителите, в случай че техните действия са в противовес с детския интерес.
Предвид всичко гореописано, от Мрежа за правна помощ считаме, че следва да бъде допуснато непълнолетният сам да упражни правото си на избор дали да бъде ваксиниран срещу Ковид-19 по начин, по който той счете за удачен и с разрешението на съда, което да обезпечи по един независим и обективен начин това действието на непълнолетния да е в негов интерес. Това на самостоятелно основание мотивира и засилената нужда от пълноценно и ефективно общуване между родителите и децата, в което се обсъждат правата на децата да правят свободни избори и отчитането на мнението им по всички въпроси, които ги касаят – позиция, която НМД от години защитава.
Снимка: unsplash.com
