Когато една млада майка се наведе над детска книжка или се увлече в реденето на пъзел, понякога се случва нещо неочаквано: тя се вълнува повече от собственото си дете. Разглежда картинките с любопитство, играе, открива. Сякаш наваксва нещо, което самата тя никога не е имала.
Тъкмо тези моменти са сред най-силните за Пламена Николова, ръководител “Ранно учене” във фондация Rise България. В работата си тя среща млади майки, много от които са преминали към родителството преди да са имали достатъчно време и възможности да играят, да учат чрез преживяване, да откриват света със собственото си темпо, просто да бъдат деца.
„”Всяко дете заслужава да има детство – не просто да порасне, а да получи възможност да се развие, да стане уверен възрастен и един ден да предаде тази сигурност на собствените си деца”, казва тя.
Играта като начало
Историята на Rise България започва през 2009 г., когато организацията работи с деца, които напускат стария тип домове. След закриването на тези институции много от децата трябва да се върнат в семействата си или да намерят приемна грижа. Но смяната на средата не заличава преживяното. Децата имат нужда от внимание, близост и възрастни, които да им помогнат да наваксат пропуснатото.
Постепенно работата се насочва и към семейства в уязвими общности, където достъпът до детски градини и ясли често е затруднен – заради разстояния, бедност, езикови бариери или липса на транспорт.
Там се появяват групите за игра. В тях майки, баби и по-големи деца идват заедно с най-малките. Има музика, дървени играчки, приказки, книжки, пъзели и театрални игри. Зад всичко това стои проста, но важна идея: малкото дете учи най-пълноценно, когато участва, изследва и преживява, а не просто повтаря. Това е ученето като игра.
Играта помага на децата да развиват речта си, да общуват, да изграждат увереност и да свикват с нови хора. Тя може да подготви едно дете за детската градина, но може и да даде на майка му нещо също толкова важно – подкрепа и усещането, че не е сама.
„Цяло село е нужно, за да се отгледа едно дете“, напомня Пламена. Селото отдавна го няма, но децата продължават да се раждат. А много родители, както в малките населени места, така и в големите градове, отглеждат децата си в изолация, без достатъчно подкрепа.
Отвъд назубрените букви и цифри
Пламена Николова е посветила голяма част от професионалния си път на образованието и политиките за деца. Преди Rise Bulgaria работи десет години в Националната мрежа за децата, където се занимава с образование, програми и застъпничество. Опитът ѝ я убеждава, че промяната не може да се ограничава до отделни класни стаи или семейства.
Тя вярва, че детските градини трябва да бъдат места за активно учене чрез игра, а не среда, в която успехът се измерва с попълнени работни листове и научени наизуст числа. Важно е не детето да рецитира числата до сто, а да разбира какво означават те. Да развива любопитство, самостоятелност, въображение и умение да работи с другите. Всичко това, за което днес няма спор, че е най-важно за подготовка за живота на децата в бъдеще.
Промяната обаче е трудна. Учителите често са притиснати от остарели модели, формални проверки и очакванията на родители, които сравняват оценките на децата си. Затова, смята Пламена, са необходими не само обучени специалисти, но и подкрепа от директорите, промяна в системата и последователна работа за защита на детските права.
За нея всяко дете е личност със собствен глас и потребности още от най-ранна възраст. Детската градина може да бъде единственото място, където то получава топла храна, грижа, внимание и усещане за безопасност. Затова никое дете не бива да остава извън общите занимания – заради езика, семейната среда или специалните си потребности.
Промяната започва много преди резултатите да се видят
Днес Пламена съчетава практическата работа с учители и семейства със застъпничеството за по-добри политики за ранно детско образование и развитие. Тя вярва, че устойчивата промяна изисква усилия на системно ниво – в нагласите, практиките и законодателството. И признава, че именно застъпничеството е каузата, която я вдъхновява най-силно, защото резултатите там веднага дават отражение.
“Това е работа, в която понякога години наред няма видим напредък. После се появява кратък прозорец на възможност и трябва да си готов да използваш всичко, което си изградил дотогава, за да се случи дългоочакваната промяна”, споделя тя..
Пламена знае, че не всеки има търпението да чака. Но вярва, че много от пречките пред промяната не са непреодолими. Често липсват воля и готовност да се мисли по различен начин.
А понякога началото е съвсем малко: една книжка, един пъзел, една игра, в която майката и детето откриват света заедно.
Защото никое дете не бива да чака да порасне, за да получи правото си на детство.
***
Фондация Rise България е член на Национална мрежа за децата (НМД) – най-голямото обединение от 140 граждански организации и активисти, които работят за детските права в България. Тази година Мрежата отбелязва 20 години от създаването си.
Повече от 20 хиляди деца и над 150 хиляди семейства годишно получават подкрепа от НМД и нейните членове. Подкрепете ни с дарение тук >>
Вижте най-значимите постижения на Национална мрежа за децата за изминалите 20 години /линк към анимацията/.
Подкрепете ни с месечно дарение тук>> nmd.bg/dari
Вижте най-значимите постижения на Национална мрежа за децата за изминалите 20 години
Още истории от сърцето на Мрежата:
