През месец февруари рапортьорите в Национален Юрочайлд форум – България (НЕФ) и децата от „Мегафон“ работиха по темата “Как да се справим с онлайн тормоза?”.
В допитването участваха 75 деца, представители на деветте региона на Национална мрежа за децата, на възраст между 10 и 18 години, 37 момчета и 38 момичета.
Какво попитахме:
1. Случвало ли ти се е да преживееш или да станеш свидетел на онлайн тормоз? Ако да, какво точно се случи?
2. Какво би направил/а, ако някой те обижда или тормози в интернет?
3. Какво би направил/а, ако забележиш, че някой обижда твой приятел или някого, когото не познаваш лично, в интернет?
4. Как реагират учителите, когато ученик сподели с тях, че преживява или е свидетел на онлайн тормоз?
5. Как следва да постъпят учителите с извършителите на онлайн тормоз над връстник?
6. Как можем да предотвратим деца и младежи да извършват онлайн тормоз върху връстници?
Изводите, които предлагаме, отразяват акцентите, които откриваме в получените от децата и младежите мнения:
На въпроса „Как реагират учителите, когато ученик сподели с тях, че преживява или е свидетел на онлайн тормоз?“, най-много мнения на деца казват, че учителите биха помогнали, но сборът на мненията, според които децата не се обръщат към учителите, учителите знаят много малко за онлайн тормоза, няма да направят нищо или пък отговорите „не знам“, надвишават по брой позицията, че учителите биха помогнали. В допълнение децата казват, че учителите биха помогнали, като отнесат въпроса към психолог/педагогически съветник и че биха опитали да разговарят. Съвсем малко са мненията, според които учителят би говорил за онлайн безопасност или пък би въвлякъл специалисти от тази област.
Една от най-често срещаните форми на онлайн тормоз, както проличава и в отговорите на децата, е между връстници и онлайн тормозът нерядко преминава в действителна форма на насилие в училище. Следвайки тези наблюдения, бихме могли да кажем, че за да се намали онлайн насилието и да се повиши информираността сред децата, условие от първостепенна важност е въвличането на учителите в темата чрез обучения и чрез повишаване на доверието към тях от страна на децата.
Когато децата говорят какво биха направили, ако някой ги обижда в интернет, най-много от тях акцентират върху техническите настройки и върху „блокирането“, което е в съответствие и с индивидуалните мерки по препоръка на Националния център за безопасен интернет.
Голям брой от мненията са, че няма да обърнат внимание или че ще се оправят сами, понякога също чрез насилствено поведение. Малък брой деца казват, че ще потърсят помощ от близки възрастни или специалисти. Позициите, които преобладаващо изразяват децата, са предпоставка за предположение, че на практика онлайн тормозът е тема, капсулирана между децата, до която възрастните започват да имат достъп най-вече при кризисни ситуации.
Интересен е контрастът в отговорите на въпросите – как постъпват децата, какво казват, че правят или че трябва да правят учителите им в ситуация на онлайн тормоз и как според тях той може да се предотврати. Предложенията за предотвратяване на онлайн тормоз касаят най-вече информационни кампании, обучения, повече настройки в Интернет за безопасно сърфиране на децата, повече ангажираност от страна на училището и институциите. Това са отговори, които в първите въпроси са по-рядко срещани и затова ги разглеждаме като заявка от страна на децата за нуждата им и желанието за такъв подход към онлайн насилието.
Вижте останалите проучвания на НЕФ:
Какъв е животът на децата в българия – част 2
Какъв е животът на децата в България според самите тях? – част 1
Попитахме децата: „ЗА“ или „ПРОТИВ“ използването на мобилни устройства в училище
Какво може да се промени в училище според децата?
Резултати от проучването (PDF, 446 KB)
Снимка: pixabay.com
