През октомври участниците (рапортьори) от Национален Юрочайлд форум – България (НЕФ) разговаряха с деца и младежи на тема: Как малолетните деца да поемат отговорност за действията си, когато извършват престъпление?
Eurochild (Юрочайлд) е мрежа, обединяваща организации на европейско ниво, които работят за и с деца, а Национална мрежа за децата е един от нейните членове. Част от Стратегията на Юрочайлд е да бъдат създадени Национални Юрочайлд форуми (НЕФ) в България, Малта и Естония. Дейността на младежите е да обсъждат различни теми, касаещи децата, на национално и европейско ниво, да споделят идеи и мнения относно правата на децата и да мислят за разработването на достъпни за децата и младите хора документи и информация, като се съобразяват с посоката, в която Юрочайлд работи.
В допитването участваха 99 деца, представители на деветте региона на Национална мрежа за децата, на възраст между 12 и 18 години, 47 момчета и 52 момичета.
Въпросите, които зададохме, бяха:
1. На колко години според теб едно дете е способно да извърши престъпление?
2. Какви са престъпленията, които може да извърши дете на възрастта, която посочи?
3. Какви според теб са причините, заради които да извърши тези престъпления?
4. На колко години според теб едно дете може да извърши тежко престъпление – някое от тези: убийство, опит за убийство, блудство, изнасилване, нанасяне на телесни повреди?
5. Какви биха били причините, за да извърши тежко престъпление?
6. Според теб има ли значение колко тежко е наказанието за извършено престъпление, дори и сериозно (тежко), в зависимост от възрастта на детето? Моля те да обясниш какво е значението.
Изводи и акценти*:
Отговорите на първия въпрос създават впечатление за многозначност, защото мненията са в широк диапазон. Също така, приблизително една десета от всички деца, взели участие по темата, посочват възраст, която попада в диапазона 4-8 години или пък казват, че на всяка възраст е възможно дете да извърши престъпление. Тази страна на резултата акцентира върху необходимостта от фокус върху темата и работа за уеднаквяване на нагласите в обществото.
От друга страна, получените отговори на децата все пак позволяват да се направят някои изводи. Долната граница, която мнозинството от децата определят като минимална възраст за извършване на престъпление при общо зададен въпрос, е на границата между малолетие (под 14) и непълнолетие (14 и над 14). Мненията, които казват, че 14 години е най-ниската възможна възраст, са с едно повече в сравнение с тези, които казват, че минималната възраст е 13 години. Когато говорим за тежко престъпление (във въпроса са изброени престъпленията, разглеждани като тежки), според мнозинството деца минималната възраст е по-висока – 16 години. Когато децата дават отговори за по-ниска възраст от 14 и 16 години за тежки престъпления, често говорят за деяние, което не е осмислено като престъпление или за престъпление при самозащита. На база тези изводи възникват въпроси, които могат да бъдат допълнително изследвани:
1) може ли 14 години да остане минималната възраст за наказателна отговорност?;
2) това, че 14 години е минималната възраст, за която децата казват, че е възможно да бъде извършено престъпление от дете, означава ли, че на по-малка възраст децата не извършват престъпления или означава, че не
осъзнават деянията си и не могат да носят наказателна отговорност за тях?;
3) Ако отговорът е, че децата не осъзнават постъпките си и не могат да носят наказателна отговорност за тях, каква подкрепа трябва да получат, за да преодолеят причините, които ги провокират да извършат престъпления?
Видовете престъпление, които могат да бъдат извършени на минимална възраст 14 години, според мнозинството от децата са: кражба или някаква форма на насилие, по-често физическо. Интересна тенденция е, че децата често дават отговор „убийство и кражба“ или „побой и кражба“ и ако посочват само едно от трите вида престъпление, това е „кражба“. Всички причини, които децата са изброили, за да извърши едно дете престъпление, най-често директно касаят средата и семейството, на второ място бедността и след това индиректно отново средата и семейството: принуда, психологически проблеми, употреба на наркотици. Тези резултати повдигат въпроса, дали когато се мисли за реформа в системата за детското правосъдие, не е важно освен за минималната наказателна възраст и видовете наказателна отговорност, които касаят пряко детето, извършило престъпление, не трябва да се помисли как държавата да подкрепя повече семействата и да работи и с родителите на децата, извършители на престъпление.
Когато обръщаме внимание на причните за извършване на тежко престъпление от дете, най-много мнения посочват като причина психологически проблеми, а след това средата. Важно е, че по-леките престъпления се приписват изцяло на средата или на икономическата ситуация, а по-тежките на личността на детето, което е предпоставка за по-сериозна наказателна отговорност. От друга страна обаче, за формирането на личността на човек под 18 години, отговорност носят родителите или възрастните, които са настойници на съответното дете. В този смисъл колкото повече държавата изключва средата (отговорните възрастни) като част от причината за извършване на престъпление от дете, толкова по-вероятно е психологическите проблеми да се задълбочат и да станат устойчиви на личността на детето, което в един момент ще бъде възрастен.
На последния въпрос дали тежестта на наказанието (дори при тежко престъпление) зависи от възрастта на детето мнозинството от децата казват, че наказанието трябва да бъде съобразено с възрастта, но съвсем близо по брой са и мненията, според които наказанието зависи от вида престъпление, а не от възрастта. Това е важен маркер за нагласите в обществото сред децата: когато говорим за прични, съществува разбирането за комплексност, но когато говорим за поемане на отговорност, децата са готови да сложат акцент върху сериозността на престъплението и наказанието, без да се интересуват от причините и влиянието им върху човек, който по определение не е способен да носи пълна отговорност за живота си.
Повече информация за проучването (PDF, 198 KB)
*Изводитe отразяват акценти, които ние откриваме в получените от децата мнения, а не представляват обобщение на мненията им.
