Това е една от историите на Центъра за обществена подкрепа във Велико Търново към SOS Детски селища България, която показва как се работи преди кризата и как работят сега – в условията на пандемия. Една история за впечатляващото семейство на Мария, Иван и техните трима сина – Лъчо е на шест, Рангел е на три и е осиновен, а Радо е на година и половина и е приемно дете.
Мария и Иван живеят близо до общинския град и днес, при всеобщия призив #ОстанетеВкъщи, се чувстват особено горди с решението си преди три години да ремонтират старата наследствена къща и да се пренесат в нея. Тогава са били само с Лъчо и току-що родения Рангел, настанен в тяхното професионално приемно семейство. Мария казва, че идеята да го осиновят дошла с първото гушване на ококореното бебе. И подават молбата веднага, когато разбират, че детето има вродено заболяване, изискващо спешни мерки и специални грижи. Екипът на Центъра за обществена подкрепа се запознава с тях в този момент – на пътувания на Мария до болници, на нуждата от разговори, консултации, материална подкрепа.
След близо две години, Рангел е осиновен, Мария и Иван са сторили нужното и възможното в България с подкрепата на Центъра. Момчето получава не само семейство и любов, но и шанса да преодолее последиците от заболяването. В семейството расте и приемното дете Радо.
Зад пълната къща с радост стоят всички безсънни нощи на Мария и Иван, всички детски бели и сезонни неразположения, всички трудности и победи. И не на последно място – подкрепата на Центъра към семейството, различна през близо двете години и различна днес – в извънредното положение заради COVID – 19. “Не можем да продължим с мобилните посещения и подкрепа за майката. Можем да се чуваме по телефона, да окуражаваме, да отговаряме, да даваме внимание, да съчувстваме и да се смеем с Мария, за да я разтоварим”.
От десет дни две от децата са с бронхит и според личния лекар – последица от грип Б. Овладяна е температурата и кашлицата. Няма овладяване на енергията на трите момчета и на помощ идва братът на Мария, безработен и търпелив. Той играе с децата в малкия двор, докато Мария търси отговор на въпросите как да говори с Лъчо, който слуша само за COVID – 19 и вече пита как се умира.
Подкрепихме Мария да позволи да се говори свободно. Да не омаловажава и да не отрича детските страхове. Да има търпение да признае детските чувства и да отдели цялото си внимание”, разказват от Центъра. „А откъде да имам време за толкова внимание, като заедно с нас живее възрастната ми баба и 60-годишният ми чичо, нейният син? Оказва се, че са по-трудни от трите ми деца! Изнервена съм, отвсякъде ни облъчват с новини за страшни неща, Иван се връща от работа с маска и ми е трудно да удържа емоцията“, споделя страха си Мария.
И докато мислехме заедно кое и как да стори, докато обсъждахме варианти за възможни общи дейности – да мият заедно ръце и да се състезават за най-пълен леген с пяна, Мария се сети за зумбата! Лъчо е посещавал в детската градина часове по зумба, Мария обича тази музика и сега в двора на семейството се организира вътресемейна школа по зумба, Лъчо учи всички край себе си, малките деца изпълняват, а Мария готви и разказва в телефонната консултация, че се чувства по-спокойна.
Днес чудесата се случват по телефон. Днес нашите герои помагат по скайп или вайбър. Така работят екипите и на петте ни центъра за обществена подкрепа (във В. Търново, София, Габрово, Перник и Трявна). Те продължават дейността си по телефон, скайп и вайбър. Именно по този начин се провеждат ежеседмичните разговори с потребителите на Центровете, които споделят притесненията си и търсят насоки как да се справят с предизвикателствата в условия на извънредното положение, продиктувано от коронавируса.
Ето и някои съвети от нашите психолози…
За родители/възрастни:
– Говорете за страховете си с вашия партньор. Ситуацията в момента ни поставя не само пред опасност за нашето здраве, но някои семейства трябва да се справят и с финансова криза. Не се фокусирайте само върху съществуващите проблеми, но и обърнете внимание на съхраняване на добрите взаимоотношения и интимност.
– Информирайте се за фактите към момента, а не се затваряйте във фантазията си. Предположенията и въображението ни в една такава ситуация могат да ни изиграят лоша шега. Психиката ни ще иска да преувеличи или умаловажи случващото се, а и двете няма да са ефективни.
– Отделяйте време за себе си. Обърнете се към силните си дейности, които ви носят спокойствие или ви карат да се чувствате полезни, активни и които ще ви дадат сила и енергия, за да се справите с кризата.
– Обяснете им случващото се на подходящ език, според тяхната възраст и лични възможности. Може да използвате всички материали за деца, предоставени или разработени от SOS Детски селища България.
– Дайте им пространство да изразят чувствата и фантазиите си за случващото се чрез рисунки, игри с кукли, ролеви игри, приказки. Чрез тези техники ще снижите освен тяхното и вашето напрежение.
– Бъдете заедно и се забавлявайте. Намирайте време между онлайн уроците, домашните и задълженията вкъщи, за да обърнете внимание един на друг – играйте настолни игри, редете пъзели, гледайте филми, четете книги или приказки, намирайте време и начини за физическа активност дори и вкъщи, за да не губите връзката с тялото си, както вие, така и децата ви.
SOS Детски селища България
Снимка: pixabay.com
