На 28 и 29 октомври Нов български университет беше домакин на националната конференция „Правата на детето между теорията и практиката“, която събра над 70 преподаватели, изследователи, студенти и експерти. Форумът, организиран от УНИЦЕФ България, Ноу-хау центърът за алтернативни грижи за деца и Общоуниверситетският семинар „Права на човека“ на НБУ, с участието на департаментите „Право“, „Политически науки“ и „Здравеопазване и социална работа“, постави във фокус предизвикателствата пред прилагането на правата на детето и ролята на академичното образование, институциите и професионалистите за превръщането им в реална практика. В конференцията участваха Мария Брестничка, програмен директор на НМД и главен асистент, доктор в УНСС, и Георги Еленков, директор „Политики за децата“ в НМД.
В рамките на двата тематични дни участниците обсъдиха теми, свързани със семейната среда, закрилата от насилие, социалните услуги, държавните политики, детското правосъдие и дигиталната среда. Специален гост на събитието беше проф. д-р Тон Лийфаард от Лайденския университет в Нидерландия, който постави акцент върху международните стандарти за правата на детето, достъпа до правосъдие и механизмите за защита.
Мария Брестничка постави акцент върху системните предизвикателства пред политиките за децата и разминаването между заявените ангажименти и реалните резултати. Тя подчерта, че правата на детето не са само правна рамка, а промяна във философията и отношението към децата – от възприемането им като обект на закрила към признаването им като самостоятелни носители на права, чието мнение, достойнство и участие трябва да бъдат зачитани. Тази промяна влияе не само върху законодателството, но и върху обществените нагласи, професионалните практики и начина, по който оценяваме най-добрите интереси на детето.
Брестничка открои един повтарящ се проблем в развитието на политиките за децата през последните 15 години, а именно това, че реформите често започват с добри намерения, но завършват с отделни секторни мерки, които трудно се свързват помежду си. В резултат остават без ясен отговор три основни въпроса: кой носи отговорност за координацията на политиките за децата, има ли последователна национална стратегия и как се измерва ефективността на предприетите мерки и вложените публични средства.
Тя посочи, че въпреки реалния напредък в някои области като намаляването на детската смъртност, закриването на големите институции за деца, развитието на социалните услуги и по-добрия достъп до образование – редица проблеми продължават да бъдат недостатъчно адресирани. Сред тях са детската бедност, насилието над деца и липсата на надеждна, обединена информация за мащаба на тези явления. Различните институции събират и използват отделни данни, но липсата на интегрирана система и регулярни изследвания за преживяното от децата затруднява цялостната оценка на ситуацията и планирането на ефективни политики.
Според Брестничка основното предизвикателство е отсъствието на обща посока, ясна отговорност и механизми за проследяване на резултатите. Сред необходимите стъпки тя открои приемането на Национална стратегия за детето и стратегия за семейна политика, създаването на орган с реални правомощия за координация на политиките за децата, въвеждането на оценка на въздействието върху децата и развитието на механизмите за детско участие.
Георги Еленков представи темата „Несъстоялата се реформа на детското правосъдие. Децата в конфликт със закона – между наказанието и ресоциализацията“. Темата е част и от анализа на Национална мрежа за децата в независимия мониторингов доклад „Бележник 2026“, където разделът „Правосъдие за деца“ получава оценка Добър 3,62.
В презентацията си Еленков представи данни за работата на системата през 2025 г., които показват преобладаването на мерки, основани на предупреждение и надзор, за сметка на подкрепящите програми. От общо 6890 наложени възпитателни мерки 77,7% се изчерпват с три вида – предупреждение, надзор от обществен възпитател и надзор от родител или заместващо го лице. В същото време едва 581 мерки, или 8,4%, предвиждат участие на децата в консултации, обучения и програми. Тези данни показват дисбаланса между административната реакция и реалната подкрепа, от която децата имат нужда.
Сериозен проблем е и продължаващото функциониране на три възпитателни институции от стар тип – Социално-педагогическия интернат в с. Варненци и възпитателните училища-интернати в Ракитово и с. Подем. В тях се настаняват деца с различни потребности и житейски ситуации – включително деца в риск, деца, преживели насилие и експлоатация, деца със зависимости или в конфликт със закона. Според Еленков събирането им в институции с ограничителен режим създава допълнителен риск от криминализация, вместо да осигурява необходимата индивидуална подкрепа.
Той подчерта, че тези институции са симптом на дългогодишните дефицити в системата за работа с деца в конфликт със закона. Още през 2011 г. България приема концепция за закриване на възпитателните институции от типа на СПИ и ВУИ, но 15 години по-късно този ангажимент все още не е изпълнен. По думите му те продължават да бъдат използвани като заместител на липсващи социални услуги, подкрепа за семействата и възстановителни подходи, които поставят в центъра най-добрия интерес на детето.
Като друг съществен проблем Еленков открои институционалната фрагментация – паралелната работа на системата за закрила на детето и тази за противодействие на противообществените прояви, без достатъчно координация и последователност. Практиките и капацитетът на местните комисии също се различават значително между общините, което води до неравен достъп на децата до качествена подкрепа.
Изводът от представените данни и анализи е, че е необходима цялостна законодателна и институционална реформа на системата за противодействие на противообществените прояви на малолетните и непълнолетните. В тази посока Георги Еленков участва в разработването на нова концепция за реформа на детското правосъдие съвместно с представители на УНИЦЕФ България и Българския център за нестопанско право, с подкрепата на омбудсмана на Република България. Концепцията поставя акцент върху ранната превенция, индивидуалната оценка на потребностите, последователната работа с детето и семейството, подкрепата в общността, възстановителните практики и ефективните гаранции за правата на всяко дете.
Повече за оценките и препоръките на НМД в областта на правосъдието за деца можете да прочетете в „Бележник 2026“.
Национална мрежа за децата последователно отстоява позицията, че правата на децата трябва да бъдат реален ориентир за всички политики и решения, които ги засягат, а не просто заявен ангажимент. НМД призовава за ясна отговорност, ефективна координация между институциите и устойчиви решения, които поставят в центъра индивидуалните потребности и най-добрия интерес на всяко дете.
