Иван Димитров
Казвам се Иван Димитров, на 45 години. Роден съм и израснал в гр. Стара Загора, със съпругата ми имаме една дъщеря на 10 год. Завърших бакалавърска и магистърска степен във Великотърновския университет „Св. Св. Кирил и Методий“. От 2006 година започнах да работя с деца и семейства в някои от най-големите неправителствени организации в регион Стара Загора. Пътят ми в социалните услуги продължи до 2016 г. От 2007 година започна обучението ми по психотерапия към Психотерапевтичен институт за социална екология на личността (ПИСЕЛ). През 2016 г. се дипломирах като семеен терапевт и преминах на свободна практика. Заедно с моя колега сформирахме Център за семейна терапия Майя – Стара Загора. През последните две години успешно си партнирам с Фондация „Мисия Криле“ при работата с чужди граждани. Важна тема за мен остава приемната грижа, където продължавам да допринасям като обучител и супервизор. Една от големите награди за мен остава тази, която Националната асоциация по приемна грижа ми присъди през 2016 г., а именно „Спасители на детството“. За щастие имам добро взаимодействие и с други НПО, като например Сингъл степ.
Убеден съм, че най-доброто, което можем да направим за децата, е като работим с родителите. Разглеждам всяко дете във взаимовръзка с родителите и по-широкия контекст. Голямо предизвикателство остава функционирането на няколко типа семейства в рамките на нашето общество. Тук можем да наблюдаваме традиционни семейства редом с такива, които са носители на характеристиките на модерното и дори глобалното семейство.
Когато започвах в тази система, всички международни експерти, които срещах, бяха на мнение, че нашата система за закрила на децата е на 25-30 години след развитите системи по света. Сега се питам къде сме, дали сме се придвижили напред или сме се забавили още повече.
Всеки ден в моята практика виждам деца и младежи, които не харесват ситуацията в училищната система. Най-скоростно трябва да се промени образователната система, тук нямам предвид инфраструктурата, тя най-лесно се променя. Имаме нужда от учители, които мислят по различен начин и програма, която да се доближи до учениците. Другият важен аспект, за чиято промяна си мечтая е силно да намалее броят на родителите, възприемащи децата си като собственост.
В пряката си работа се опитвам да дам приоритет на работата по темата за развода и раздялата и ефекта върху децата. Като член на НМД бих насочвал вниманието повече в тази посока.
Ако зависеше от мен, щях да променя формулировката на закона за детето. Имаме нужда от Закон за детето и семейството.