Skip links

Кръгла маса „Закрила на детето от онлайн насилие“ обедини институции, експерти, родители и деца

На 22.05.2025 г. Националният център за безопасен интернет (safenet.bg) – управляван от Асоциация „Родители“ (основател и водещ координатор), Българската асоциация по семейно планиране и сексуално здраве и Национална мрежа за децата – организира кръглата маса „Закрила на детето от онлайн насилие“ в рамките на инициативата „Дигитални деца“, подкрепена по програма „Дигитална Европа“ на ЕС. Събитието се проведе в София и събра представители на институции, граждански организации, родители, деца и младежи в открит диалог за работата на Центъра и за изграждането на по-сигурна дигитална среда за децата в България.

Сред участниците бяха:

  • Георги Георгиев – министър на правосъдието;
  • д-р Благородна Макева – преподавател в Академията на МВР;
  • Ивайла Касърова – зам.-председател на Държавната агенция за закрила на детето;
  • старши комисар Владимир Димитров – директор на дирекция „Киберпрестъпност“ към ГДБОП;
  • експерти от Министерството на електронното управление, Министерство на образованието и науката, Комисията за защита на личните данни, Комисията за регулиране на съобщенията, Столична община, Столичен общински съвет, Висшия адвокатски съвет, мобилните оператори А1 и Yettel, журналисти, граждански активисти, родители, ученици и студенти.

Събитието беше модерирано от Георги Еленков (Национална мрежа за децата), Антоанета Василева (координатор на Центъра, „Асоциация „Родители“) и Павлина Филипова (БАСП). Форума откри министърът на правосъдието, който отчете значимостта на дейността на Националния център за безопасен интернет, подчерта необходимостта от нормативни и стратегически промени за по-ефективна превенция и реакция срещу онлайн насилието над деца, като също така се ангажира да води активен диалог с Центъра в търсенето на дългосрочна финансова подкрепа от държавата за горещата и консултативната линия на safenet.bg.

Данни и предизвикателства

По време на събитието бяха представени тревожни статистически данни, вкл.:

  • 1 от 7 деца в България е било жертва на онлайн тормоз или преследване в социалните мрежи (Евростат);
  • Само 58% от младежите между 16 и 24 г. в България притежават базови или добри дигитални умения – значително под средното за ЕС ниво от 80%.

Основни цели и препоръки

Целта на кръглата маса беше да се обсъдят съществуващите предизвикателства и възможностите за подобряване на онлайн безопасността чрез политики, законодателни промени и добри практики. Представени бяха резултати от експертни изследвания и конкретни предложения за реформи, част от които бяха обобщени от Георги Еленков от Национална мрежа за децата:

  1. Интегриране на темата за дигитална и медийна грамотност в учебните програми;
  2. Повече мерки за психичното здраве на децата, в контекста на зачестилия кибертормоз;
  3. Гарантиране на детско участие при разработването и оценката на политики за онлайн безопасност;
  4. Увеличаване на ресурсите за дирекция „Киберпрестъпност“ към ГДБОП;
  5. Финансиране на Националния център за безопасен интернет, който изпълнява ключови държавни ангажименти;
  6. Законодателна уредба на „специализирана закрила в онлайн среда”, подобна на тази за закрила на обществени места;
  7. Съблюдаване на чл. 39, ал. 2, т. 3 от ЗМВР – процесуални действия при онлайн престъпления срещу деца да се възлагат на квалифицирани структури;
  8. Създаване на методическа рамка за съдиите, разглеждащи дела за посегателства срещу деца в дигитална среда – с указания относно допустими доказателства, подсъдност и др.

Практически ресурси и устойчивост

По време на форума бяха представени практичеси ресурси, сред които:

Експертите на Центъра за безопасен интернет представиха и резултатите от обученията си с деца, родители, професионалисти в цяла България.

Визия за бъдещето

Специален акцент в програмата беше поставен върху бъдещето и устойчивостта на Националния център за безопасен интернет (safenet.bg) – платформа, която вече 20 години играе ключова роля за създаването на безопасна дигитална среда за децата в България. В заключителния дискусионен панел участниците обсъдиха съвместни действия и възможности за дългосрочна държавна подкрепа за работата на Центъра.

 

 

 

Прочетете също и: