от Константин Сапатупов
Април, 2020 г. Вече от известно време учим онлайн. Ставаме рано, слушаме, пишем, след часовете сме затрупани с файлове или както свикнахме да им викаме „Асайнменти“, за които попълваш тест, пишеш текст, решаваш задача, след което снимаме и пращаме. Горе-долу по цял ден седиш пред екран. Като най-после свършиш със задачите, или както е при някои, с преписването на задачите, се махаш от Google classroom за останалата част от деня, като вечерта по някое време се оказва, че някой учител е решил да качи още нещо. То може да не е за днес или за утре, и за другата седмица може да го е дал, но пак се създава усещането, че ти цял ден не можеш да си отдъхнеш, че си свършил със задълженията, при това без да си в контакт с хората от класа си, ами работейки сам от вкъщи.
Та ставам една хубава сутрин, след като вече няколко седмици са прекарани в този режим, и като отивам в кухнята, майка ми ме посреща с новината, че от Министерството на образованието са издали заповед, с която априлската ваканция от една седмица ставала на три дни. И защо? Главният им аргумент се състои в нуждата от наваксване на пропуснатия през първоначалното кратко забавяне на онлайн обучението материал, като според техните виждания тези няколко дни биха довели до въпросното наваксване. Но кой знае, може би решенията на проблеми по време на подобна криза не е винаги най-добре да се търсят в повече работа, повече похабени сили, още учене и още седене пред компютъра, ами да се зачита и нуждата на хората в системата да имат малко време за почивка и ако ще дори прегрупиране след подобна неочаквана промяна в ежедневния ред.
Последните няколко седмици всеки ден съм пред компютъра да тракам на клавиатурата и да попълвам заданията на учители по всеки предмет, включително по философия, физика, спорт (не само по предмети като математика и български), а и още повече – аз имам чувството, че сме наваксали с материала. Не е като да сме забавили темпото. Напротив, под напрежението да вървят по график всички учители започнаха да ни заливат с работни листа и след всичко това изведнъж ми се обявява, че нямам право на една почивка, която винаги си е била около седмица?
В течение на деня стана ясно, че аз не съм единственият недоволен. Съученици, а и учители, а и родители си искат ваканцията обратно.
Какво можем да направим по въпроса?
Интуитивно ми идва идеята да съставя анкета. Не знам защо, но видях тогава смисъл в това чрез отговори на ученици да се опитаме да докажем, че всъщност материалът е наваксан и че в крайна сметка най-справедливо спрямо нас би било това МОН да не ни намаля почивката, на която сме свикнали и на която разчитаме.
Разпространението на анкетата стана онлайн. Изпратил съм я на хора от различни градове и на групата на класа си, като обяснявах каква е целта. От там нататък не знам кой на кого е разпращал, но в края на краищата в рамките на два-три дни анкетата събра отговори от 3 268 души, след което я затворих. Изпращаха ми се скрийншотове от групи на класове, които са я получили и са я попълнили до един, от чатове с хора от различни населени места, като всички бяха дали отговори на въпроси като например:
- Колко платформи за дистанционното обучение ползва твоят клас?
- По колко предмета има видео уроци класът ти?
- По колко предмета получава задачи класът ти?
- Срещаш ли някакви проблеми при изпълнението на задачи?
- Чувстваш ли се задължен да присъстваш в часове и да пишеш домашните?
- Колко време би казал, че прекарваш в учебни занимания от началото на карантината?
Случи се и това, което очаквахме – резултатите сочеха към претоварване и стрес, но също и към това, че материалът, с изключение може би на някои крайни примери с училища от провинцията, въпреки всичко до голяма степен е наваксан, и то с малко преувеличен натиск от страна на учители особено на фронта на домашните. Във всеки случай всички си заслужавахме ваканцията и беше абсурдно да ни забраняват малко време за отдих след такова трудно време.
Статистики на резултатите:
Фиг. 1: Тук може да се види нагледно оплакването на голяма част от хората, че всеки учител ползвал различна платформа или няколко наведнъж за едно и също нещо. Във всеки случай близо половината от анкетираните използват 4 или повече онлайн платформи.
Фиг. 2: На тази графика изглежда явен проблемът с малкото часове. Само половината от анкетираните може би провеждат видео уроци по повечето или всички предмети.
Но ако искаме да знаем дали това наистина индикира някакво изоставане, трябва да обърнем внимание и на следващата:
Фиг. 3: Тук вече става ясно с какво се компенсира липсата на включвания от страна на някои учители. 95% от отговорилите получават задачи по 5 или повече предмета, което означава, че за голяма част от тези 90,5%, които са със задачи по повече от 5 предмета, го има варианта да пишат домашни по всеки предмет от програмата, всеки ден и всеки път по нов материал.
Фиг. 4: Тук няма много какво да се каже извън това, което се вижда още в първия момент. Почти половината отговорили срещат затруднения при изпълняването на задания, което утежнява всичко допълнително.
Фиг. 5: Мнозинството очевидно присъства редовно, докато 1 от всеки 4 отговорили казва, че присъства редовно, но по-скоро в часовете, на които държи. Това със сигурност не означава, говорейки от името на ученик, че напълно се зачеркват някои предмети от каприз или незаинтересованост, ами че не се смята за пагубно, ако един час по Спорт например бъдe пропуснат, където би се говорило за правилата на плажния волейбол, или пък един час по Математика бъде пропуснат, като дали ще назубриш формулите сега, или по-късно преди теста, няма особено значение. Едни 9-10 процента не са особено редовни, но това винаги е било случая и не е нещо специално за онлайн обучението (Това е нещо специално за българското образование като цяло).
Фиг. 6: Ето, горе-долу същото разпределение, което се вижда и при предишната статистика. При тези, които са редовни, разбира се има повече натоварване, отколкото преди онлайн обучението. Тези, които действат селективно, поддържат предишното ниво на стрес, а по-малко натоварените от училищата, където онлайн обучението както от ученици, така и от учители не се взима много насериозно, пак се въртят около 10%.
Равносметка
Това, до което доведоха всички оплаквания – не само в анкетата, тя може би не е била дори обект на внимание за хората, които взимат големите решения, – беше една привидна компенсация от страна на МОН, обявена тогава по медиите – това дните от 13-ти до 16-ти април вместо да са изцяло учебни, да се превърнат в дни на „часове-игри“. Учителите бяха окуражени да прилагат „креативни практики“ с цел разпускане на учениците вместо да продължават с материала. Математиката по някакво чудо отведнъж за няколко дни трябваше да се превърне в забавна математика. Разбира се, подходът на учителите спрямо преподаването няма как да се трансформира за няколко дни. Това те да преобразуват изцяло методиката си, за да се опитат да ни разпуснат, е едно напълно нереалистично очакване – съответно и нищо подобно не се е случило. Продължихме си с материала, съответно и тези дни, както тези преди това, бяха прекарани вкъщи пред екрана.
Жалко, но нека да не се отчайваме. Мотивът, който ни водеше при разпространяването и попълването на анкетата – да докажем, че заслужаваме нормално отношение, да ни се даде полагаемата почивка тоест, не такова като към роботи, създадени за това да отчитат резултати пред министерството, – си остава напълно легитимен. В случая обаче не искам да се ограничаваме до каузата за връщането на няколко почивни дни, колкото и да е оправдано само по себе си едно подобно желание. Стойността на една такава анкета надхвърля единичния случай.
С помощта на допитването успяхме да съберем мнения на ученици от немалко населени места из цяла България за това какво мислят за онлайн обучението и как им е повлияло то; разбра се каква е нашата гледна точка по въпросите, които досега сякаш оставаха запазени за експерти в образованието и служители в Министерството на образованието.
Под тези събрани мнения нямам предвид статистиките, дадени по-горе, където бяхме дали ясни рамки под формата на възможни отговори, а попълненото от много от анкетираните в графа, където всеки може свободно да изрази мнение относно каквото и да било във връзка с онлайн обучението или образованието като цяло. Тази графа бяхме кръстили по следния начин:
Нещо, което ти е направило впечатление, което не си видял да е записано тук? Други проблеми? Нещо важно?
Какво има да каже ученикът?
На много места се твърди, че усвоеният материал като цяло е по-малко, отколкото преди онлайн обучението. Първото обяснение на този феномен, което идва наум, винаги има нещо общо с характера на ученика. Дали сме мързеливи, недисциплинирани, дали сме нямали усещане за дълг, дали не сме били достатъчно старателни – причините обичайно се въртят около това на ученика и на неговото поведение да се прехвърля по-голямата част от вината. Проблемът с това виждане е, че има стресови фактори и при учениците, както и при всеки нормален човек, които създават неудобства и естествено в някакъв момент повлияват върху способността на човек да се справя с всички изисквания, които му валят отгоре. Съответно вместо да скачаме на лесното обяснение за нещата, което е да обвиним някого в нещо, предлагам да се заслушаме в това какво мои връстници реално имат да кажат по въпроса.
На първо място разбира се трябва да се защитят тези, които поради липса на достъп до интернет или поради липса на организация за дистанционно обучение в самото училище не са имали много проведени часове през март и април 2020. Подобни ситуации виждаме в следните споделяния:
Не сме имали нито един видео урок, а само по Български език госпожата говори по Messenger с 6 човека един път.
Не се преподава новият материал. Нямаме видео уроци.
Малка част ученици се включват в дистанционното обучение.
Преподаването представлява едно препускане през материала, без много да се взима предвид кой какво е разбрал или какво го вълнува, докато се взима този материал. Каква се очаква да е реакцията на гимназисти отсреща на учител, преподаващ по такъв начин? Все по някое време ученикът изгубва нишката, губи мотивация, спира да слуша и спира да пише някаква част от огромното количество домашни, които вече не са по едни 3-4 предмета, ами по всеки предмет, за да се отчита все пак дейност. Всички тези фактори се натрупват, за да накарат училището по някое време да заеме тази крайно негативна роля в ежедневието ни на един екип от учители, които ни говорят в микрофон през първата половина на деня, а през втората ни заставят да се мъчим със задачи, тестове, съчинения и т.н.
Ето някои примери за всичко това:
Мисля, че материалите и задачите за изпълнение са прекалено много. За да напиша всичко и да има полза от това, което правя, трябва да отделя цял ден. Учениците имат и други задължения освен учене и домашни, прекалено натоварващо е специално за мен, защото трябва да се грижа за малката си сестра, докато родителите ми са на работа. Трудно успявам да изпълня всяка възложена задача, особено когато са толкова много със срок за изпълнение до 2-3 дни, дават се дори и за изпращане през уикенда.
Организацията е много добра. Но бих казала, че учебният процес отнема повече време, заради допълнителните домашни по част от предметите. И отзивите са различни за всеки учител и предмет в зависимост от желанието, с което използва новите технологии и прилагането на креативни методи (образователни филми, презентации). Почти всички часове протичат ускорено и ще е добре да се намали тяхното времетраене и евентуално да се мине на една смяна.
Имаме много повече домашни, които се качват, когато на учителите им е удобно, нямаме възможност да обръщаме внимание само на един предмет, имаме повече от един и учителите трябва да разберат това!
Понякога се пращат домашни в късните часове, например в 00:00 по биология имах да правя един тест.
Обучението не е лошо, но не е предвидено време за домашни. Обикновено свършваме училище в 13:00 или дори по-рано, а сега сме до 17:00 и домашните станаха много повече. Искам да кандидатствам медицина догодина и ми се налага да избирам между училище и уроците, което не смятам за нормално.
Започнаха да ни дават домашни по предмети, по които никога не сме имали домашни, няма организация, интернетът също е проблем за тези, които сме заминали извън София. Моето семейство има възможност да предостави лаптоп, таблет, телефон, но не всеки има тази възможност, това трябва да се вземе под внимание, защото има деца, за които е трудно. Трябва да ни пратят повече помощни материали по предмети като чуждите езици.
Програмата е направена некомпетентно, защото часовете се провеждат от 10 до 17 с един час почивка в повечето дни и 15 минути между часовете, което е загуба на време.
Учителите не се съобразяват и изпращат съобщения, задачи и тестове късно вечер. След 21:00, а даже се случи и в 23:30 ч. Това натоварва, поражда стрес от постоянното пиукане на телефоните. Не е нормално… А за платформите наистина е трудно. Постоянното им проверяване и стоене на телефоните ни изтощава, стресира, потиска и не ни остава време за семействата ни.
Единственият съществуващ проблем е фактът, че много малка част от учителите всъщност биват толерантни и осъзнават, че не всички имат собствена стая, която да използват, и много от учениците биват постоянно разсейвани от роднини. В този момент е важно да не губим инерция, но няма как да се справим, ако постоянно ни бомбардират с тонове работа.
Нека да не губим инерция и да не се изказвам само аз по въпроса, ами да чуем отново гласа на хора, попълнили анкетата. Този път последващите изказвания се отнасят до оплаквания, засягащи това как средностатистическият ученик се чувства по време на час.
Понякога материалът се преподава набързо, без много разяснения.
Не се мисли за учениците като личности, а като роботи, изпълняващи указания.
Доста от учителите имат затруднения с техниката – училището трябва да се погрижи за тяхното обучение.
Дават ни се задачи, които да изпълним без конкретни изисквания, и накрая получаваме ниски оценки заради това, че не сме изпълнили изискване, за което ние дори не знаем.
Дистанционното обучение има потенциалът да е ефективно. Обаче трябва да се включи повече време за въпроси и връзката учител-ученик колкото се може повече да наподобява тази, когато не сме под карантина.
Никой не е обяснил на учителите, нито на учениците какво трябва да се прави.
Огромна липса на разбиране от страна на учителите.
Прекалено много учители са незаинтересовани от това до каква степен учениците разбират материала, който преподават
Смятам, че има учители, които нарочно игнорират въпросите на конкретни ученици, понеже ги намират за ,,лоши ученици“
Това е само една малка част от многото изказвания, които успяхме да съберем с анкетата. И то ако човек се зачете във всички, ще открие най-голямото разнообразие от становища. От хора, които са недоволни от това, че им пращат домашни по биология в полунощ, до такива, които обвиняват до по-голяма степен своите връстници задето мрънкат за натоварването малко повече от нужното. И може би това е най-същественото.
В заключение
Нека всеки сам да си прави изводите, четейки всички отговори (целият файл е прикачен по-долу). Важното е, че тези изводи вече се повлияват и от това какво има да каже ученическата част от населението. Даже ще си позволя да кажа и нещо може би скандално – аз вярвам, че съм бил толкова откровен, колкото откровен човек може да бъде по отношение на тази ситуация с онлайн обучението, и съм написал всичко, което четете, само с най-добри намерения да информирам и да представя собствената си гледна точка, но не позволявайте казаното от мен да образува цялото ви разбиране по проблема. Аз говоря неща, които се повтарят отново и отново в по-кратка форма в анкетата, но има и някои пунктове, по които имаме сериозни различия с попълнилите формуляра.
За разлика от други статии, в които се пише за двама-трима ученици и се претендира за това, че едно интервю с тези е предостатъчно за това да се добие изчерпателна представа за всичко, тук се създава рядката възможност да се четат на практика такива интервюта с близо 600 ученици от най-различни училища, както ще видите. Добре е, че е успяла анкетата тогава да достигне до такъв брой хора и да ги накара да дадат нещо от себе си в тази графа накрая. Не приемайте моята дума за всичко това, а приемете тази на всички ни:
Вижте всички отговори от свободната графа за споделяне на анкетата
Източник: dversia.net
Снимка: pixabay.com
