Интервю със Сашо Ковачев – председател на УС, сдружение Либерална Алтернатива за Ромско Гражданско Обединение, Кюстендил, по повод Международния ден на етническата толерантност – 21 март.
С какви инициативи и събития ще отбележите международния ден на етническа толерантност?
Поради пандемията от ковид-19 и затягащите се мерки в Кюстендил и страната, сдружението е отменило всички свои дейности и мероприятия. Епидемичната обстановка и невъзможността за организиране на събития и кампании кара нашите доброволци да бъдат много креативни. По-рано през миналата година те организираха виртуална седмицата на доброволчеството послучай 5 декември – Световен ден на доброволеца. В продължение на цяла седмица те качваха в социалните ни мрежи постове и видеа, които да напомнят на хората важността на доброволците и нуждата от тях. Те също така ни припомниха някои значими инициативи на поколенията от доброволци, на сдружение ЛАРГО през годините.
Тази идея, макар и в доста по-малки мащаби, ни помогна да задържим онлайн аудиторията си будна по значими теми. Затова планираме кратка онлайн поредица от публикации в социалните мрежи, този път на тема “толерантност”, която, освен че ще подчертае важността да бъдем толерантни към различния, ще изкара на преден план и начина, по който различията у хората ги правят уникални.
По какъв начин организации като вашата помагат за толерантност и интеграция на малцинствени групи?
Организации като нашата са ключов фактор при интеграцията на етнически групи, защото ние сме близо до хората и много добре познаваме техните нужди и проблеми, бариерите, пред които са изправени, и методите за тяхното преодоляване. Сдружението подкрепя младежите за повишаване на образователния им статус чрез осигуряване на безплатни учебници, менторство, оказване на помощ при професионално ориентиране, включването им в обществено полезни дейности и т.н. Ние също така насърчаваме предприемачеството и развитието на малкия и среден, семеен бизнес чрез програма за икономическа интеграция. Ежегодно провеждаме мониторинг на здравната система на местно ниво с основна цел да подобрим здравните услуги и достъпа до здравни грижи на уязвими групи.
По ваше наблюдение – намаляват или се увеличават предразсъдъците към малцинствата у нас?
Един предразсъдък, съществуващ от години в обществото, много трудно би могъл да бъде променен. Според нас най-добрият начин за справяне със стереотипите е когато мнозинството работи редом с малцинството и между тях има интеракция. Когато те не се делят на групи според своите различия, ами истински изпълват думичката толерантност с действия.
За огромно съжаление, предразсъдъците спрямо ромската общност се увеличават. Една от причините за това е речта на омразата на част от политиците в България и изграденият негативен медиен образ на ромите като цяло. Тези стереотипи оказват отрицателно влияние върху образованието на децата и дискриминация при наемането на работа.
Кое е най-важното, което трябва да се направи от държавата за образованието и здравеопазването на хората от ромската общност?
За образованието е необходимо да се приеме и финансира Национална програма за десегрегация на училища и детски градини, в които се обучават 100% деца от ромски произход. Ключово е децата да имат възможността да общуват и играят заедно от най-ранна детска възраст. Важно е да се насърчи включването на роми педагози в образователната система и да се повиши активното участието на родителите в процеса. Да се въведат интерактивни форми на обучение, както в електронна, така и в присъствена среда, с активното участие на учениците и да се използват нови технологии. Да се осигурят необходимите технически средства за дистанционното обучение на всички ученици.
Как помагат медиаторите, каква е тяхната роля?
Медиаторите, било то образователни или здравни, обикновено са от общността и изграждането на доверителна връзка между тях и хората е много по-лесно. А след това този контакт много по-лесно може да бъде предаден и на различните институции. Медиаторите играят ролята на мост между социално слаби хора и различните институции. Като родители-учители-ученици. Те имат много положителна роля в интеграционния процес.
Как самата ромска общност може да си помогне?
Отвътре – навън. Като мобилизира вътрешния си ресурс и потенциал, насочен към превенция, предприемачество и просперитет. Активно гражданско, политическо и икономическо включване.
Как си представяте едно общество, в което всички са приобщени?
Несъмнено това е много трудна задача. Може би свят, в който всеки е приет такъв, какъвто е, ще остане блян и мечта за много хора още дълго време. За да може това да се случи, е необходима промяна на нагласата и поставяне на човешките качества на първо място, а не изграждане на негативно мнение, основано на фактори, олицетворяващи външността или вярванията на хората като цвета на кожата; религията, техния пол или сексуална ориентация.
Всички ние малко или много си мечтаем за такъв свят. Свят, в който хората ще бъдат приемани такива, каквито са, и няма да се сблъскват с предразсъдъци на работното си място, в училище или докато ходят по улицата дори. Ами ще бъдат свободни да изразяват себе си и вижданията си като равноправни граждани на една държава и на света. Замислете се колко по-хубав би бил един такъв свят, където хората са като палитра от цветове, всеки със своите собствени различия.
