Историята на Юлианна Кулюкина, Украински Вулик
Това е история за избор, съпричастност и устойчивост в най-трудните моменти. Юлианна Кулюкина живее и работи в България от 11 години, когато войната в Украйна променя всичко. Вместо да се остави на шока и ступора, от първия ден тя започва да действа активно в подкрепа на своите сънародници. Спънките и проблемите по пътя не са малко. Но най-голяма сила да продължи й дава срещата й със семейство от Мариупол с петгодишно дете, запечатала се завинаги в сърцето й.
В началото е една фейсбук група. Юлианна Кулюкина я прави почти веднага след избухването на войната, за да помага на украинските бежанци. Групата бързо нараства до десетки хиляди души и се превръща в основен източник на информация за семействата, които пристигат объркани, уплашени, без да знаят как ще продължи животът им.
Всеки ден към нея и екипа ѝ валят по 500 – 600 запитвания на ден – за настаняване, транспорт, преминаване на граници, социална помощ. Юлианна се включва и като доброволец в кризисния щаб на правителството, където се опитва да насочва институциите според реалните нужди на бежанците. Постепенно става ясно, че спешната помощ не е достатъчна. А най-уязвими са децата.
Така се ражда идеята за Образователно-интеграционния център „Украински Вулик“ (Украински кошер) – място, което не просто помага, а дава посока най-вече за децата-бежанци. Центърът предлага ранно детско развитие, психологическа подкрепа и плавна адаптация към българската образователна система. Целта е преходът да бъде „по-мек“ – без травма, без изолация.
Центърът работи включително и с деца със специални потребности – една от най-уязвимите групи. “Помагаме с първи стъпки на адаптация и интеграция”, казва Кулюкина. Включително на разположение е и психолог, който помага стъпка по стъпка на децата да свикнат с различната среда.
Един от най-силните моменти в историята на Юлианна остава срещата й с семейство от Мариупол. Майка и петгодишното ѝ дете преживяват ужаса на обсадата, укриват се в театъра, където е изписано „деца“, и въпреки това стават свидетели на бомбардировка. Преживяват глад, страх и несигурност, докато успеят да избягат. Тогава Юлианна разбира, че това, което прави, има дълбок смисъл. Че помага на хората не просто да оцелеят, а да върнат усещането за дом.
Като майка, Юлианна гледа на нещата и от друга перспектива. След раждането на дъщеря си започва да осъзнава реалните проблеми в образованието и здравеопазването – неща, които отвън често изглеждат „нормални“. Това я мотивира още повече да работи за промяна – не само за украинските деца, но и за всички деца в България.
Членството на “Украински вулик” в Националната мрежа за децата, която тази година отбелязва 20 години, ѝ дава възможност да бъде част от по-голям глас – да участва в кампании, да дава предложения, да комуникира с институции и да защитава интересите на децата и семействата. “Когато хората се обединят, могат да постигнат реална промяна”, казва Юлианна.
Тя не крие, че понякога има умора, липса на финансиране и трудни моменти. “Когато виждам усмивките на децата и щастливите родители, аз разбирам, че всичко което правя ми дава живот и сила да продължа напред”, казва тя.
Хората, които работят за правата на децата, тя описва като „луди“ – защото се отдават напълно на каузата и „отдадени“, защото влагат сърцето и времето си.
“Да бъдеш доброволец и да съпреживяваш е да дадеш част от себе си, своята душа, своето сърце, своите знания, да откъснеш дори от собственото си семейство”, завършва тя.
***
Интеграционно-образователен център “Украински вулик” е член на Национална мрежа за децата (НМД) – най-голямото обединение от над 140 граждански организации и активисти, които работят за детските права в България. Тази година Мрежата отбелязва 20 години от създаването си.
Подкрепете ни с месечно дарение тук>> nmd.bg/dari
Вижте най-значимите постижения на Национална мрежа за децата за изминалите 20 години
Още истории от сърцето на Мрежата
