Тя е човек, който помни миговете преди думите да се родят – когато писателят все още слуша, а не говори. Казва се Даниела Янева, председател на управителния съвет на Клуб „Отворено общество“ – Русе. Още от самото начало на проекта в който участва „Да работим заедно“ през 2003 г., когато е била координатор, тя усеща, че истинската промяна идва не от заглавия в медиите, а от тихи истории, подкрепени с действия.
Днес някак си думата проект придобива лошо значение, а не трябва да е така, защото това е начин да направиш значими неща за някого, който е в нужда и се нуждае от подкрепа. Когато започнах да работя в първия си проект в Клуба, бях репортер — отразявах проблеми, но някак си от дистанция. Проектът целеше децата с увреждания от домовете да имат достъп до повече услуги и да излязат от затворените домове. Тогава ние организирахме хипотерапия – занимания с коне. След няколко сесии, едно от децата проговори, което никога преди това не беше говорило. Беше огромна радост за всички ни. Магия! Вълнувахме се и бяхме изключително щастливи. Специалистите го нарекоха изключително постижение. Аз го почувствах като знак, че от тук започва моя истинският смисъл и път напред.
От журналист, който отразява събития, започнах да ги създавам. Повече от две десетилетия по-късно, все още вярвам, точно както вярвах тогава. Работата в Клуб „Отворено общество“ Русе ми донесе осъзнаването, че взаимодействието с различни култури и социални общности изисква не само професионализъм, но и съпричастност — качество, което не се учи в училище, а се развива чрез споделяне и доверие. Това е като да проговориш, за да помагаш.
Ние работим с деца от малки населени места и етнически малцинства, които на практика нямат достъп до почти нищо. Нашите работилници, ролеви игри, обучения и дебати са специално създадени да внедрят ценности, като уважение, равенство и солидарност – в ежедневието им, не като лекции, а като действия. Една от най-важните инициативи е нашето усилие да създадем ромски омбудсман в Русенска област. С тази инициатива над 300 души от ромската общност получиха достъп до правна подкрепа, информационни сесии и платформа за диалог. Благодарение на тези усилия, много хора разбраха, че не са изоставени от държавата, не са изоставени от другите. Подкрепихме хора които дори нямаха лична карта, а днес без документ си за никъде.
Да бъдеш част от Националната мрежа за децата не е просто формалност. Благодарение на нея, гласът на организациите като нашата се чува на национално ниво. Там където дебатите за най-страдащите и най-уязвимите остава нечут, невидян, неразбран. Чрез общата ни работа в мрежа, обмен на опит и застъпничество, осигуряваме, че всички деца са значими и важни — независимо от произхода си и имат шанс да бъдат независими и активни граждани на България. Мрежата е мястото, в което се учим да говорим, но се учим и да действаме като граждани на един общ език за подкрепа на децата и семействата в нужда.
А хората, които правят всичко това, са защитници, хора с вяра и ентусиазъм, които знаят, че вярването в промяната започва с грижа.
Тази история показва как тихия глас може да промени нечий свят. Но има още деца, които чакат да бъдат чути, макар и да не говорят. С твоята месечна подкрепа можеш да напишеш следваща история. Стани дарител на www.nmd.bg/dari
___________________________________________________________________________________________________________________
Статията е част от новата рубрика на Национална мрежа за децата „Истории от сърцето на Мрежата“, с която ви каним да надникнете в света на онези, които всеки ден, често тихо и незабелязано, работят за правата и благополучието на децата в България. Ще ви споделяме реални истории на специалисти, активисти и професионалисти от организациите членове на НМД – хора, които не просто изпълняват професионалните си задължения, а живеят с каузата за по-добро бъдеще за всяко дете.
