Национална мрежа за децата изказва искрена благодарност на д-р Весела Банова, клиничен психолог и психоаналитик за участието и като лектор в четвъртото издание на правно-дискусионния форум LexTalks: „МЕЖДУ БУНТА И ЗАКОНА – ТИЙНЕЙДЖЪРИТЕ В БЪЛГАРИЯ“ , който се проведе на 30 януари в Аулата на Софийския университет „Св. Климент Охридски“. С дълбочина, чувствителност и конкретни примери от практиката си тя помогна на аудиторията да погледне на тийнейджърския бунт като на език – зов за разбиране, подкрепа и връзка. Споделеният опит и човешките истории направиха темата за психичното здраве, агресията и самотата сред младите хора по-разбираема и близка за всички присъстващи. Благодарни сме, че имаме възможността да работим рамо до рамо в подкрепа на децата и в усилията ни да изграждаме среда, в която те да бъдат чути, разбрани и подкрепени навреме.
Споделяме речта й с надеждата силното й послание да достигне до възможно най-много хора и да отвори пространство за повече разговор, разбиране и отговорност към децата и младите хора.
Здравейте,
Радвам се за възможността да говоря пред вас за тийнейджърите, за техния променящ се свят и за бунта като език.
- Аз съм психоаналитик и при мен идват млади хора, за да разговаряме. Моята работа е да слушам внимателно, да не бързам да разбирам и да не давам съвети. Целта е човекът сам да се чуе и да изобрети решения, които да му вършат работа.
- Самата аз преминавам през лична анализа, защото всяка промяна започва чрез опознаване на самия себе си. Затова се запитах как съм се справяла аз като тийнейджър и се развеселих. Моите родители, които бяха лекари хирурзи, ме пуснаха да плувам и да се състезавам в спортния клуб „Левски спартак“. Когато ходиш години наред два пъти дневно на тренировка по плуване и се научаваш да се обличаш, сушиш приготвяш, пишеш домашни и всякакви задачи за броени минути, тогава някак си нещата се подреждат от само себе си.
- Какво най-често чувам? Юношеството започва с болезнени промени в тялото. Тялото на детето изчезва, а на негово място се оформя това на възрастния. Но ние изграждаме образа за себе си не от огледалото, а от думите на другите. В този преход „добрите“ думи често изчезват.
На тяхно място идва тишината или критичните подхвърляния. Тийнейджърът става „тегав“, както казва 17-годишния Ники, защото се бори с този нов, непознат образ. Цялото интервю с него може да се види в youtube-канала на сдружение „Дете и пространство“ във видеото „Изслушването на детето е негово право!“.
- Друго, което чувам, е усилието за отделяне от родителите. Това най-лесно става чрез бунт и собствен език. Бунтът е език. Когато нещо не може да се каже с думи, идва действието. А когато думите се изплъзнат от отговорност, опорите в главата за това как се разполага твоето собствено тяло сред останалите, се разклащат и ставаме свидетели на агресия.
По време на пандемията един 15-годишен младеж, мой близък, изведнъж млъкна. Спря да говори. Успях да го изведа на разходка и го попитах: „В хибернация ли си или в криза? Хибернацията е физиологично състояние“, добавих. Той ме попита какво е криза. Отговорих му: „Криза е, когато загубиш опорите в главата си за това какво е мястото ти сред останалите“. Той се затича, а след половин час се върна и ми каза: „Не съм в хибернация, в криза съм. Нямам опори“. Това беше началото на труден, но важен разговор.
- Езикът е капан от недоразумения. Всеки влага различен смисъл в думите. Помня едни шестокласници, в чийто клас момчетата и момичетата не преставаха да се бият. Учителката им по физика, вместо урок, им даде да пишат анонимно: „Какво предизвиква агресията в нашия клас?“. Ето какво написаха децата: „Понякога сме агресивни, за да се докажем, че сме силни, а отвътре сме едни крехки същества.“ „Сякаш не говорим на един и същ език с възрастните, не сме от една и съща планета.“ След това свободно писане боевете в класа спряха. Защо? Защото намериха думи за гнева си.
- Другото голямо предизвикателство е самотата. Ако нямаш думи, с които да заинтригуваш другите, можеш да останеш съвсем сам. Това води до „живот в играта“.
Един десетокласник не знаеше имената на съучениците си, защото живееше онлайн. Но в онлайн общуването я няма реакцията на живото тяло, която ти казва дали думите ти болят, дали дразнят, дали успокояват. Там капаните са огромни – от фалшиви самоличности и изнудване до кибертормоз, който може да доведе до трагедия. Все по-малки на възраст деца стават жертва на кибертормоза.
Британският сериал „Adolescence“ брилянтно показва как онлайн тормозът се врязва в тялото до степен, в която тийнейджър убива, без да разбира какво е извършил.
- Думите могат да убиват, но могат и да лекуват. Красимира Димова пише в прекрасната си книга, която излезе през 2025 г., „Макове в асфалта“ за дете, което е от учителско семейство и е възпитано в уважение и възхищение към учителската професия. Да, но неговата начална учителка, раздразнена, че бавно решава задачата си, го нарича пред всички негови съученици „невменяем“. Тогава то млъква за цяла година. Мълчи, докато един лекар не му казва: „Ти си здрав. Можеш да говориш“. Или девойката в 10 клас, на която се присмиват, че е дебела. Тя спира да яде, подведена от социалните мрежи, които я заливат с препоръки за „суровоядство“ и стига до 36 кг. Лекарят й казва: „Органите ти отказват. Ще умреш“. Тези думи я отрезвяват. Тя решава, че й се живее.
- Тези примери са илюстрация на психично страдание, което често остава неразпознато. Мълчанието на околните може да бъде унищожително. Още по-опасни са етикетите: „инат“, „делинквентност“ или „ще му мине, от пубертета е“.
- Отговорност на всеки от нас е да разпознава страданието. Да разграничава лошото настроение от истинската болка. В първия случай ти трябва приятел, разходка или хоби. Във втория – трябва да знаеш към кого да се обърнеш за професионална помощ. Важно е навсякъде – в училище, вкъщи, в спортния клуб – да създаваме малки пространства за разговор. Защото когато думите говорят, тялото и законът си почиват.
Всеки един от вас може да намери в интернет в електронен вид малка брошура, която направих по заявка на ДАЗД: Психичното здраве е възможност ! Тя ще ви бъде много полезна.
Благодаря ви.
Весела Банова
Всички въпроси и дискусии от залата на LexTalks IV: „МЕЖДУ БУНТА И ЗАКОНА – ТИЙНЕЙДЖЪРИТЕ В БЪЛГАРИЯ“ могат да бъдат чути от видеозаписа от живото излъчване на форума ТУК.
