Форумът постави в центъра гласа на децата и младежите, нуждата от реални реформи в системата за детско правосъдие и образованието и посланието, че агресията между деца не е проблем на „лошите деца“, а симптом на средата, в която те растат. Тя не се лекува със санкции, а с разбиране, диалог и подкрепяща среда.
Четвъртото издание на правно-дискусионния форум LexTalks: „МЕЖДУ БУНТА И ЗАКОНА – ТИЙНЕЙДЖЪРИТЕ В БЪЛГАРИЯ“ се проведе в Аулата на Софийския университет „Св. Климент Охридски“. Събитието бе организирано от Национална мрежа за децата (НМД) и Мрежата за правна помощ на НМД, в партньорство с УНИЦЕФ България, издателство „Сиби“ и „Майко мила“.
LexTalks IV е първото голямо събитие на НМД в годината, в която Мрежата за децата отбелязва 20 години работа в подкрепа на детските права, активното детското и младежко участие.
Форумът събра на едно място близо 300 участници, сред които юристи, психолози, учители, социални работници, журналисти, родители, студенти, деца и младежи, и отоври пространство за задълбочен разговор за социалните, юридическите, психо-емоционалните и институционалните фактори, които стоят зад детската агресия, девиантните прояви и трудните реакции на системите за превенция и закрила.
Изборът на тема идва в отговор на поредица от тревожни случаи на насилие над и между деца. Само за седмица страната бе разтърсена от трагичната смърт на дете, за което има данни за продължителен тормоз от учител, както и от тежък побой над момиче от Благоевград.
Разговорът за тийнейджърите започна с опит да бъдат видени отвъд етикетите, които обществото често им лепи. В своята презентация д-р Мария Брестничка, програмен директор на НМД, представи резултати от проучване, направено във връзка с книгата „Майко мила, имам тийнейджър“, което изследва какви са тийнейджърите днес и как ги възприемаме ние като възрастни. Данните показват, че днешните млади хора са най-образованото и най-разнообразното поколение досега, по-толерантни към различията и по-чувствителни към несправедливостите, но същевременно с ниско доверие към институциите, които рядко говорят на техния език. Тийнейджърството беше представено не като „дефект“ или период на задължителна криза, а като естествен етап, в който младите хора търсят отговори на въпросите „кой съм аз“ и „къде принадлежа“. Особен акцент беше поставен върху вредата от стереотипите – когато едно общество очаква от тийнейджърите да бъдат проблемни, мързеливи и агресивни, то често само създава условия това да се случи. Изследванията показват, че в общества, в които има пълна забрана на телесното наказание, конфликтите между тийнейджърите значително намаляват, докато в България се наблюдава обратната тенденция – с възрастта агресията между децата нараства. Изводът беше ясен: доверието, а не страхът, е ключът към това младите хора да пораснат уверени и отговорни.
Темата за бунта и агресията беше надградена от д-р Весела Банова, клиничен психолог и психоаналитик, която насочи вниманието към вътрешния свят на тийнейджърите и към това доколко възрастните познават променящата се реалност, в която те живеят. Тийнейджърството беше описано като труден преход – не само социален, но и телесен, в който младият човек често се чувства чужд на самия себе си. Усилието за отделяне от родителите нерядко се случва чрез бунт, който се превръща в език, когато думите не достигат. В този контекст агресията не беше разгледана като „лошо поведение“, а като сигнал – за нечута болка, самота или неразпознато психично страдание. Споделени бяха примери на ученици, според които понякога агресията е опит да изглеждат силни, докато всъщност се чувстват крехки и неразбрани. Банова подчерта отговорността на всички възрастни – в училище, у дома и в обществото – да различават временното лошо настроение от дълбоката болка и да създават пространства за разговор.
Решенията срещу агресията не могат да се формулират без децата, а само заедно с тях. Затова НМД отново показа какво означава детско участие на практика. Кристина Гагова, доброволец във Фондация „Конкордия България“ и част от Програма „Мегафон“, обобщи как учениците разбират и преживяват тормоза в училище. Според тях причините за агресивното поведение най-често са ниското самочувствие, липсата на емпатия, подигравките, обидите и трудното приемане на различията. Като решения младите хора посочват нуждата от повече психологическа подкрепа, от сигурни възрастни, към които могат да се обърнат, и от училище, което не е само място за оценки и дисциплина, а среда, в която се чувстват приети и чути. В този контекст беше представен и младежкият подкаст Voice It на НМД – пространство, създадено от и за млади хора, в което могат свободно да говорят за темите, които ги вълнуват. Сред конкретните предложения на младежите беше и въвеждането на специален час по психично здраве в училище – като реална стъпка към превенция, а не реакция след кризата.
Яна Алексиева, изпълнителен директор на „Асоциация Родители“, постави в центъра значимите възрастни около детето – родителите и учителите. Тя разказа за пилотното издание на пространство „Споделено – център за училищна адаптация и превенция“, създадено като външна подкрепяща среда за възрастни и професионалисти, които често остават сами в опитите си да се справят с трудни ситуации.
Правният поглед към темата беше разгърнат в презентацията на адв. Надежда Ковачева – един от най-уважаваните български адвокати и член на Мрежата за правна помощ на НМД, която постави въпроса за границите на закона и бунта на младите хора. Тя насочи вниманието към напрежението между нуждата от правила и санкции и правото на децата на свободно изразяване, участие и защита. Акцентът беше поставен върху това, че законът не може да бъде ефективен, ако се прилага без разбиране за контекста, в който растат децата, и без да отчита тяхната уязвимост и право на глас.
Темата за родителството в дигиталната епоха беше засегната в представянето на проф. Даниела Илиева, изпълнителен директор на Фондация „Право и Интернет“, която говори за страха и безсилието на родителите в свят, доминиран от алгоритми и онлайн съдържание. Тя описа родителя като човек, който често не говори езика на онлайн културата и преживява тревогите си насаме. Забраните само изместват проблема извън полезрението на възрастните. Истинската превенция идва от диалога и партньорството, а не от контрола. В свят, в който децата все по-често възприемат себе си като единствен авторитет, силата на родителя остава в човешката връзка и способността да бъде до детето като съюзник, а не като надзирател.
Кръстинка Попова, психолог, специален педагог, и темата „Маскираните деца. Какво се крие зад най-тежките случаи?“ напомниха, че в самата дума „дете“ се съдържа идеята за „говорещ човек“ – някой, който се опитва да ни каже нещо. Чрез реален казус от практиката си Попова показа как зад агресивното поведение често стоят натрупана болка, травми и липса на подкрепа, които остават скрити зад „маските“ на видимото поведение. Вместо бързи наказания, тя призова за задълбочено разбиране на контекста, в който расте детето, и за професионална подкрепа, насочена както към него, така и към семейството му.
Сред гостите в залата беше и акад. Николай Денков, бивш министър-председател на РБ и народен представител. Според него всеки етикет може да бъде прочетен и по друг начин, ако възрастните се научат да гледат по-внимателно към очите, думите и душата на децата – „непослушните“ деца са тези, които не следват сляпо наложения канон и именно от тях често излизат големите откриватели и учени. Непоследователността беше описана като форма на експериментиране и търсене, а „мързелът“ – като умението да се намират по-лесни и ефективни решения на сложни задачи.
Мария Дойчинова представи темата „От бунт към отговорност: какво се случва в деня, в който навършваш 18 г.?“. Тя покани аудиторията на задълбочен разговор за парадоксите на закона и рязката граница, която правната система чертае между малолетие, непълнолетие и първия ден след навършване на пълнолетие.
По време на форума беше излъчен късометражният документален филм „Другата гледна точка“, създаден от Сдружение ИМЕУС и Сдружение „Виа Хуманика“ по проект INSPIRE. Това е първият български филм за училищна медиация, показващ нагледно как този процес може да функционира в училищна среда. Анита Хинова, юрист, обучител и медиатор, подчерта значението на изречението „разкажи ми твоята гледна точка“, което отваря пространство за диалог. Тя постави въпроса и нуждата от въвеждане на училищната медиация, за която Национална мрежа за децата се застъпва от години.
Кулминацията на форума беше дискусионният панел „Бунтът срещу закона“, в който се срещнаха различни професионални и лични гледни точки по темата за децата в конфликт със закона. Юристи, психолози, представители на институции, журналисти и младежи говориха открито за дефицитите на настоящата система и за нуждата от реформа. Любомир Крилчев от УНИЦЕФ България подчертано, че макар статистиката да показва спад в детската престъпност (през 2019 г. 1023 непълнолетни са били осъдени, а през 2024 – 626) през последните години, реакцията на системата остава непропорционално репресивна и се основава на остарял закон от 1958 г. Особено тревожен беше акцентът върху институциите от затворен тип като СПИ и ВУИ, които вместо да решават проблемите, често създават нови рискове за децата – насилие, страх и повторна виктимизация.
Личните разкази в панела придадоха силна емоционална тежест на дискусията. Милен Димов сподели историята на своето семейство и трудния път към разбирането, че зад промененото поведение на детето му стои системен тормоз от т. нар. „локални“. Той апелира за реформа в образованието и освобождаване на пространство за социално-емоционално учене. Младежът Кристиян Мирчев от Програма „Мегафон“ постави под въпрос самото лепене на етикети като „локали“, като подчерта, че никое дете не се ражда агресивно, а поведението му е отражение на средата и връзките, в които расте. Според него, вместо да лекуваме симптомите, трябва да се фокусираме върху „болестта“ – средата, която произвежда насилие.
Панелът завърши с послания за необходимите системни промени – развитие на специализирани социални услуги, равномерен достъп до специалисти в цялата страна, инвестиции в превенция и промяна на обществените нагласи към децата в конфликт със закона. Общият извод, около който се обединиха участниците, беше, че децата не са проблемът, а огледало на обществото – и че устойчивите решения започват с диалог, подкрепа и отговорност, споделена от всички.
Модератори на форума бяха Георги Еленков – директор „Политики за децата“ към НМД и координатор на Мрежата за правна помощ, и Ния Атанасова, младеж от алумни програмата на Младежка мрежа “Мегафон”.
Всички въпроси и дискусии от залата на LexTalks IV: „МЕЖДУ БУНТА И ЗАКОНА – ТИЙНЕЙДЖЪРИТЕ В БЪЛГАРИЯ“ могат да бъдат чути от видеозаписа от живото излъчване на форума ТУК.
