Национална мрежа за децата като обединение на над 150 граждански организации, работещи с и за деца в цялата страна, от години се застъпва за гарантиране на защитата на деца от съдържание, което създава опасност за тяхното здраве и развитие. С особена сила това важи за етичното отразяване в медиите на случаи на деца, преживели насилие, поради прекия риск от нарушаване на неприкосновеността на техния личен живот и нанасяне на допълнителни травми на тяхната психика.
С настоящето писмо бихме искали да обърнем внимание на два случая от последните два дни на отразяване на случаи на насилие, категорично нарушаващи правата на децата – случай на насилие между ученици в Габрово от 11 март, отразен от бТВ (със заглавие „Какво се предприема, след като дете преби друго в центъра на Габрово“, сутрешен блок, репортер Мариана Трифонова) и случай на насилие между ученици и насилие на възпитател върху ученици от 13 март, отразен от бТВ (със заглавие „Нов случай на агресия в училище – в Ловеч, замесен е и учител“, сутрешен блок, репортер Мариана Трифонова) и Нова телевизия (със заглавие „Жестокост в час: Говори една от ученичките, бити от възпитател в Ловеч (ВИДЕО); сутрешни новини, репортер Мартин Георгиев).
В случая на отразяване на случая в Габрово, едно от децата е наричано „побойничката“, прави се разследване, в което се разкриват детайли за историята на детето и се поставя въпросът как да се справи училището, докато в голямата част от времето, клипът се върти, показвайки отново и отново актовете на насилие между деца. Видеото е показвано не само в рамките на този репортаж, но и в новинарските емисии през деня и централната новинарска емисия вечерта на същия ден.
В двата случая на отразяване на случая в Ловеч и двамата репортери разпитват подробно едно от децата за случилото се, като му задават множество въпроси, като „Разкажи ни какво се случи“, „Защо се сбихте“, „Ти защо не пусна другото момиче“. Отразяването на Нова телевизия стига още по-далеч, като интервюира едното дете, участник, отново с подробни въпроси, докато лицето на детето е ясно видимо, а името му – изписано на екрана. Разпитът съпоставя разказа на детето с разказ на възрастен, който публично се противопоставя на нейния разказ. В присъствието на децата и в двата репортажа са разпитвани подробно и родителите, директорът на училището, като в национален ефир се прави „разследване“ с въпроси като „проблемни ли са децата“, „колко пъти се е сбивала с други ученици“; „кой крив, кой прав“ и твърдения като „дъщеря ви е доста агресивна“ и „едното дете е проблемно“. Името на детето, името на училището и града са публично обявени и в двата репортажа, като го правят напълно разпознаваемо.
Бихме искали да напомним, че на първо място, е абсолютно недопустимо разпитването на дете – извършител или жертва на насилие, в национален ефир. Задаването на подобни директни въпроси на деца в уязвима ситуация води до чувства на срам, на вина, на гняв и промяна в поведението на детето. Въздействието може да бъде опустошително и да доведе до дълготрайни психични проблеми през целия живот на човека. Разкриването на самоличността на детето е отпечатък за цял живот . Установяването на подробности за ситуацията на насилие между и над деца е от изключително значение, но според всички стандарти за гарантиране на детското благосъстояние, при разпити на деца това се случва в щадяща среда с добре подготвени специалисти – психолози и социални работници, а не в национален ефир.
На второ място, бихме искали за пореден път да подчертаем, че разкриването на лични данни на дете в уязвима ситуация също е абсолютно забранено както от Закона за радиото и телевизията, така и от Закона за закрила на детето. Медиите са задължени да не допускат участие на деца в предавания, които създават риск за тяхното физическо, психично, нравствено и социално развитие, като един от критериите за това е спазването на правото на личен живот и предоставянето на информация за рисковете от участие по достъпен за детето и родителите начин .
Не на последно място, непрестанното излъчване на кадри на насилие от и срещу деца, каквото има и в двата случая по време на целия репортаж, допълнително създава среда за агресия и напрежение. За пореден път бихме искали да помолим българските медии да си дадат сметка за собствената си отговорност за формирането на начина, по който обществото ни възприема и реагира към насилието над деца . Бихме искали да обърнем внимание, че дори социалните мрежи, в които разпространяването на подобни материали е много по-лесно и решението за това не е централизирано, прекратиха излъчването на клипа, тъй като той нарушава етичните стандарти.
С настоящото бихме искали да сезираме както Съвета за електронни медии, така и Държавната агенция за закрила на детето. Също така, бихме искали да помолим Агенцията да излезе със спешно становище както по тези два конкретни случая, така и с препоръки за механизми за допълнителни гаранции за спазването на Критериите за в бъдеще, тъй като практиката до момента показва, че усилията са недостатъчни и че не е въпрос на единични случаи на нарушаването както на Критериите, така и на етичните правила.
За пореден път настояваме за организирането на широко обсъждане с Парламентарната комисия по културата и медиите, Съвета за електронни медии, Държавната агенция за закрила на детето, медийните доставчици и неправителствени организации, работещи с и за деца на действията, необходими за постигането на тези гаранции, етичните норми при отразяването на случаи с деца и, най-важното, прекратяване на случаите на поставяне на деца, жертви на насилие, в допълнителен риск.
Междувременно, бихме искали да насърчим екипа на новините и сутрешните блокове на Нова и бТВ да се запознаят с Пътеводителя за етично отразяване „Децата и медиите“, изработен от УНИЦЕФ България и Асоциацията на европейските журналисти в България със съдействието на редица журналисти, включително и такива от бТВ и Нова телевизия . Вярваме, че и двете телевизии имат достатъчно етични критерии и практика, за да не позволяват допускането на подобно отразяване, нараняващо децата, жертви на насилие за в бъдеще.
Снимка: pixabay.com
