Настоящият доклад предлага данни за здравните неравенства в Европейския съюз (ЕС) от 2009 г. до момента и за политическите мерки, предприети на европейско и национално ниво оттогава насам.
Поръчан е от Европейската Комисия (ЕК) и изготвен от консорциум с участието на University College London Consulting, EuroHealthNet, Health Action Partnership International, National Heart Forum и Public Health Observatories in England.
Крайъгълен камък в действията на европейско ниво за справяне със здравните неравенства е публикацията от 2009 г. „Солидарност в здравето: намаляване на здравните неравенства в ЕС”. Тя начерта предизвикателствата в областта – докато общият здравен статус в ЕС продължава да бележи подобрение през последните десетилетия, разликите в здравето на хората между различните държави-членки и между най-облагодетелстваните и хората в най-сериозно неравностойно положение остават съществени и дори нарастват.
Докладът потвърждава значителни разлики в здравния статус на хората между и в рамките на отделните държави-членове на ЕС. Той отчита и разлики във времето и в степента, в която държавите започват да адресират проблема за здравното неравенство. В някои ЕС държави решения за този проблем започват да се търсят още през ‘80те години на миналия век (Унгария, Финландия, Обединено кралство), докато други, сред които Румъния, България и Франция едва наскоро започнаха да вземат мерки срещу този феномен. Политическият фокус върху проблема със здравното неравенство варира в различните държави в зависимост от средата, в която правителствата оперират. В периода след приемането на Лисабонския договор, здравните неравенства са обект на загриженост, изразена в редица политики и законодателни норми на европейско ниво. Здравните неравенства са дефинирани като проблем в Стратегията за устойчиво развитие на ЕС. Тази стратегия също така прокарва връзка между бедността и влошеното здраве. През 2005 г., по време на председателството на ЕС от страна на Великобритания, намаляването на здравните неравенства е изведено като приоритет. В същата година Световната здравна организация (СЗО) създава глобалния Комитет по социалните детерминанти на здравето, с твърдението, че здравните неравенства в рамките на една държава и между държавите в голяма степен биха могли да бъдат избегнати и в този смисъл са несправедливи.
Докладът предлага обзор на здравните неравенства в ЕС, като се следва следната структура:
- Здравни неравенства в ЕС – статистически данни и наративен доклад;
- Политическа реакция на здравните неравенства – оценка на политическата реакция на ниво ЕС, държава и регионални различия;
- Коментари и препоръки – предложения за действия, които да бъдат предприети на ниво ЕС, държави и региони.
Докладът обхваща следните аспекти:
- Преглед на политическите развития в областта и настоящият политически контекст;
- Описание на националните и регионални различия в здравето;
- Дискусия за социалните детерминанти на здравето и здравното поведение;
- Описание на разликите в социалните детерминанти на здравето и здравното поведение в рамките на ЕС;
- Дискусия и анализ на връзката между различията в социалните детерминанти, здравното поведение и общия здравен статус на населението;
- Описание на политическия отговор на здравните неравенства в рамките на ЕС, като се описват действията на паневропейско ниво, на ниво държави, анализ на политическите реакции и препоръки.
Нива на смъртност; очаквана продължителност на живота при раждане; самооценка на здравния статус; години от живота, прекарани в добро здраве и години на болести и увреждане.
СОЦИАЛНИ ДЕТЕРМИНАНТИ НА ЗДРАВЕТО
Социалните, икономически, политически и културни фактори, както и факторите на околната среда, са известни като социални детерминанти на здравето. Основните фактори, които влияят на индивидуалното здраве, се разглеждат по следния начин:
- Възраст, пол и лични здравни особености/характеристики
- Индивидуален начин на живот
- Фактори, обусловени от мрежата на социалните контакти
- Условия на живот и работа – образование, земеделие и храни, работна среда, безработица, достъп до водни ресурси и санитарни условия, жилищни условия, достъп до здравни услуги
- Общи социо-икономически и културни фактори и фактори на околната среда
Комисия по социалните детерминанти на здравето към СЗО заключава, че социалните неравенства, които влияят на здравето, възникват поради неравенства в ежедневните условия на живот и в основните мотори, които стоят зад това – неравенства на ниво власт и пари и на ниво други ресурси.
Към социалните детерминанти на здравето спадат още социалната закрила, личния/семеен доход, безработицата, нивото на образование, ниво на материални затруднения (не могат да си позволят между 4 и 9 основни придобивки/блага, сред които да имат кола, цветен телевизор, миялна машина, да държат дома си адекватно затоплен през студения сезон, да прекарват поне 1 седмица годишно извън дома си на почивка и др.). По ниво на материални затруднения като социална детерминанта на здравето България се нарежда на последно място от страните в Европейския съюз, т.е. около 37% от българите не могат да си позволят поне 4 от изброените 9 основни материали придобивки/блага.
Факторите на индивидуалния начин на живот и поведение също имат отношение към здравето. Те включват тютюнопушене, консумация на алкохол и съотношението между консумираната храна и изразходваната енергия. В много държави такова поведение се счита за лукс и е разпространено сред по-богатите граждани. При все това, с разпространение на повече информация за потенциално опасните ефекти на това поведение, разпространението му сред различните социални слоеве се променя.
Най-голяма зависимост сред социалните детерминанти на здравето се наблюдава между материалните лишения и влошения здравен статус. Образованието е с по-малка тежест по отношение на здравния статус, но все пак се наблюдава трайно влошен здравен статус при хората, които са само с начално или никакво училищно образование.
Данните за България показват големи неравенства и в корелацията между очакваната продължителност на живота като здравна детерминанта и нивото на образование. Очакваната продължителност на живота за мъжете с университетско образование в България е с около 43% по-висока от тази на мъжете с по-ниска степен на образование. Същата корелация е по-ниска и при жените във всички държави от Европейския съюз. В България очакваната продължителност на живота между високо образованите и ниско образованите жени е 7.5 години (около двойно по-малка, отколкото при мъжете) в полза на първите. Жените в най-богатите региони на ЕС могат да очакват, че продължителността на живота им ще бъде с около 5.4 години повече, отколкото на жените в най-бедните региони на съюза.
Докладът проследява и метаданни от различни изследвания, които прокарват връзка между нивата на заболеваемост и смъртност, дължащи се на редица фактори като рак на белите дробове, рак на простатата, затлъстяване, смърт по причини, свързани с прекомерна употреба на алкохол и др. и изследват разликите в тези нива между различните държави и региони в ЕС.
ПОЛИТИЧЕСКА РЕАКЦИЯ НА ЗДРАВНИТЕ НЕРАВЕНСТВА
Редица политически и нормативни документи и редица проекти адресират здравните неравенства, като проблемът е известен и се повдига в общественото пространство още от 2004 г.
ПОЛИТИКИ ЗА ПРЕВЕНЦИЯ И НАМАЛЯВАНЕ НА ЗДРАВНОТО НЕРАВЕНСТВО НА НИВО ДЪРЖАВИ В ЕС
В оценката и анализа на секторните и междусекторни политики на държавите-членове на ЕС с цел намаляване на здравните неравенства изпъкват големи различия между страните. Обособени са клъстери от държави, които по сходен начин адресират здравните неравенства. Важен индикатор за обособяване на клъстерите е наличието или липсата на целенасочена здравна политика за намаляване на здравните неравенства.
България е във втория от общо три клъстера държави, градирани по степента, с която адресират здравните неравенства. Вторият клъстер е този на държавите, които „относително добре адресират здравните неравенства”. „Държавите от този клъстер нямат национална здравна политика, експлицитно насочена към намаляване на здравните неравенства, но имат поне една регионална политика за здравни неравенства или множество други политики с известен фокус върху тях и с цел намаляването им.”, посочва докладът. Компания на България в тази група правят Белгия, Хърватия, Чехия, Естония, Франция, Германия, Исландия, Италия, Латвия, Литва, Люксембург, Полша, Португалия, Испания и Швеция.
В разширените данни за отделните политики, насочени към редуциране на здравните неравенства във всяка от държавите в трите клъстера, за България се казва следното: „За разлика от своите съседи, една от разглежданите политики в България е експлицитно насочена към намаляване на здравните неравенства: „Здравна стратегия за лица в неравностойно положение, принадлежащи към етническите малцинства”. Тази политика има много силен фокус върху социалните детерминанти на здравето.
КОМЕНТАРИ И ПРЕПОРЪКИ
Докладът потвърждава значителните здравни неравенства между държавите-членове на ЕС и вътре в самите държави, по региони. За периода между 2000 и 2010 г. неравенствата по отношение на очакваната продължителност на живота са намалели с 10% за жените и само с 3% за мъжете. Отбелязано е и значително намаляване в разликите на нивата на детска смъртност между държавите и регионите в ЕС. Действията за намаляване на здравните неравенства следва да останат приоритет за ЕС. Настоящият анализ открива ясни връзки между здравните различия и образователната степен по отношение на общата смъртност, заболеваемостта от рак, исхемична болест на сърцето, диабет и склонността към самоубийство.
Политиките на ниво ЕС, разгледани в този анализ, имат за цел да намалят здравните неравенства, както следва:
- Действия, които целят да намалят здравните неравенства, като директно повлияят върху една или повече от социалните детерминанти на здравето;
- Действия, фокусирани върху особено уязвима група от населението, която има или е в риск да получи високо ниво на здравни неравенства спрямо общото население;
- Инициативи на ниво ЕС, които могат да повлияят върху начина на живот, от който се пораждат здравните неравенства;
- Политики и инициативи на ниво ЕС, целящи да подобрят условията на живот и достъпа до здравни услуги на хората, които живеят във влошена здравна среда или имат заболявания;
- Европа 2020, чиито цели са да създаде интелигентна, устойчива и включваща икономика и експлицитно осъзнава нуждата от намаляване на здравните неравенства с цел постигане на социално включване и растеж.
Важно е да се отбележи, че здравните политики на ЕС включват и действия, които не са пряко свързани със здравето, но са насочени към намаляване на здравните неравенства и причините за тях.
Опирайки се на анализите и метаданните от този доклад и други изследвания, могат да се направят следните изводи как ЕС да реагира на здравните неравенства:
- Обща стратегическа рамка – в общата рамка Европа 2020 се наблюдава стремеж към кохеренция на различните политики на ниво ЕС.
- Национални и регионални диспропорции – наблюдават се широки национални и регионални диспропорции. Новата европейска кохезионна политика 2014-2020, с включена карта на бедността, ще помогне за по-доброто таргетиране и концентриране на усилия в районите, където здравните различия са най-сериозни. Има риск в по-бедните и изолирани райони политиките за премахване на здравните неравенства да са по-неуспешни и слабо провеждани, отколкото в по-богатите държави и региони.
- Измерване на ефекта от инициативите за намаляване на здравните неравенства – на първо място, намаляването на здравните неравенства не може да се определи като резултат само на една интервенция; на второ място – времето, необходимо, за да има ефект от интервенциите, често е много дълго; трето – много от предприетите действия на европейско ниво не са пряко свързани със здравни детерминанти, но им влияят индиректно.
- Липса на целенасочени ресурси – въпреки наличието на немалко проекти, фокусирани върху намаляване на здравните неравенства, липсва единна, цялостна финансираща програма, която да си поставя за цел кохезия на достъпа до здравни услуги и общото здравно състояние на жителите на ЕС.
- Здравните неравенства и уязвимите групи – Европейската комисия разбира нуждата от измерване на здравните неравенства между уязвимите групи (мигранти, етнически малцинства) и населението като цяло. При все това, на този етап липсват достатъчно данни, които да позволят по-задълбочен анализ на практиките и резултатите от тези усилия.
- Социалния компонент на здравето – съществуват много сериозни доказателства, че социалният компонент в измерването на здравното благополучие е много силен. Най-високите социални слоеве се радват на най-добро здраве, а при най-ниските социално-икономически слоеве то е най-влошено. Изводите сочат, че фокусирането само върху най-уязвимите групи няма да намали значително здравните неравенства. Необходими са универсални, цялостни действия, но с различен интензитет, пропорционален на степента на здравното неравенство в различните социално-икономически групи.
- Подобряване здравето на населението като цяло вм. фокусиране върху здравните неравенства – дейности и интервенции, целящи да подобрят здравето на населението, но без конкретен фокус върху уязвимите групи, може дори да задълбочат здравните неравенства.
АНАЛИЗ НА ДЕЙСТВИЯТА, ПРЕДПРИЕТИ ОТ ДЪРЖАВИТЕ-ЧЛЕНОВЕ НА ЕС
Преглед на ситуациите в различните държави-членове на ЕС показва, че има огромни разлики между създаването и изпълнението на политиките, насочени към намаляване на здравните неравенства. Това може да се дължи на смяна на правителствата и на техните политики. Междусекторни стратегии, изпълнявани от междуправителствени комитети, може да помогне в по-целенасоченото, постоянно и навременно изпълнение на стратегиите. Осъзнаването на социалния компонент в здравното благополучие е от съществено значение: държавите, които имат политики за преодоляване на здравните неравенства, обикновено се фокусират върху уязвими групи, като мигранти, етнически малцинства, ранно напуснали училище деца, хора от ниски социални слоеве, безработни и бездомни. Държавите, където има здравни политики, които са универсални и насочени към всички, следва да разработят допълнителен фокус и за уязвимите групи. Неравенствата в някои държави имат политически или културен нюанс. Съществуват държави, в които равенството и солидарността са принципи, дълбоко залегнали в Конституцията им. В други държави, справянето с неравенствата се счита приоритет на една или две политически партии и тези въпроси са във фокуса, само когато тези партии са на власт. Държавите, които нямат ясно разписани политики за справяне със здравните неравенства, имат за сметка на това по-ясен политически фокус върху здравно-информационната система, социалното и здравно осигуряване, клиничното лечение и медицинското оборудване.
Някои държави са по-засегнати от финансовата, икономическа и социална криза от други и там здравните неравенства се задълбочават. Някои групи са в по-висок риск от задълбочаване на здравните неравенства. Настоящата ситуация с растящата младежка безработица се счита за „спешна ситуация по отношение на общественото здраве”.
ПРЕПОРЪКИ
- Изготвяне и лидерство на цялостни стратегии за промяна на сегашните модели и намаляване на здравните неравенства – развитие на национални, регионални и локални планове за действие с всички заинтересовани страни; разработване на стратегии, в които здравето на нацията и възможни влияния върху него от прилагането на тези стратегии е взето предвид; осигуряване на кохезия в здравните политики на национално, регионално и локално ниво; ясно указване на здравните цели и връзки и в междусекторните стратегии и документи – такива за деца и възрастни хора, за бедност и социално изключване и др.
- Осигуряване на кохезия и ефективност в действията за намаляване на здравните неравенства при всички правителства, сектори и заинтересовани страни – координирани действия на политически ниво и в междусекторни политики, които имат отношение върху здравето, като ранно детско развитие, образование, заетост и условия на труд, социална закрила и подпомагане, жилищни условия, транспорт и фактори на околната среда; засилено сътрудничество между здравния и социалния сектор за създаване на интегрирани услуги в общността, включително в областта на психичното здраве.
- Осигуряване на ресурс и капацитет за цялостни, целенасочени и ефективни действия за намаляване на здравните неравенства – устойчиви финансови механизми, достатъчен ресурс (човешки и материален) във всички сектори, които имат отношение към подобряване на здравния статус и намаляване на здравните неравенства.
- Осигуряване на подобрено събиране, използване и анализ на данните за здравните неравенства с цел идентифициране на приоритети, планове за действие, проследяване на тенденции и оценка на резултатите
Повече информация и текст на доклада
23 май 2014 г.
Национална мрежа за децата
Източник: health-gradient.eu
Снимка: freeimages.com/literacy
