В последните месеци темата за онлайн безопасността на децата стана водеща в обществения дебат. Предложението за ограничаване на достъпа на деца до социални мрежи, включително чрез законодателни забрани, изглежда като бързо и лесно решение. Подобна забрана обаче няма да проработи – нито практически, нито като устойчива политика за закрила на децата в цифрова среда.
Със сигурност достатъчно данни показват, че неограниченото използване на социалните мрежи е рисково за децата. 1 от всеки 7 деца у нас съобщава, че е било жертва на онлайн тормоз и преследване в социалните мрежи. В България всяко второ дете (47%) е претърпяло някаква форма на насилие, като поне 1 от всеки 10 деца и млади хора (10,9%) съобщава за случаи на преживян онлайн тормоз (УНИЦЕФ, 2021).
В същото време обаче само 58% от младежите на възраст 16–24 г. в България имат основни или добри дигитални умения, което е значително под средната стойност за ЕС, възлизаща на 80%.
Опитът на много държави показва, че пълните забрани са крайно трудни за прилагане. Възрастта в интернет лесно се заобикаля, а технологиите за верификация са скъпи, събират чувствителни данни и носят сериозни рискове за личната неприкосновеност. Децата по света продължават да използват социални платформи независимо от забраните – но го правят скрито, което само увеличава опасностите. Когато дигиталният живот се случва „под радара“, възрастните губят възможност да разговарят и подкрепят. Децата остават без коректив, а родителите – без инструмент за разбиране на реалните рискове. Така една привидно защитна мярка може да доведе до по-голяма уязвимост.
Една изолирана мярка като забраната не може да покрие сложността на проблема. Тя може да даде илюзия за действие, но няма да направи децата по-защитени.
Онлайн средата се развива бързо – рисковете са разнообразни: кибертормоз, манипулации, фалшиви новини, опасни предизвикателства, сексуални посегателства, злоумишлени контакти, дезинформация. Нито една забрана не може да адресира всички тези аспекти едновременно.
Според международните стандарти на ООН и ЕС, мерките трябва да осигуряват баланс между защита, участие и развиване на самостоятелност. Днешните деца не са само потребители, а дигиталният свят е тяхната естествена среда. Целта е не да ги извадим от нея, а да ги направим компетентни и уверени в навигацията ѝ.
Преди въвеждането на ограничения е необходимо институциите да имат отговор като минимум на въпросите:
- Как ще се приложи и проследяват ограниченията, включително без да се нарушава личният живот и неприкосновеността на личните данни на децата?
- Какви мерки ще бъдат взети, за да се избегне прехвърлянето на децата от непозволените социални мрежи към такива, които не позволяват никакъв външен контрол върху съдържанието, с което се сблъскват децата – например, Telegram?
- Ясно ли е кой отговаря за координирането на политиката за онлайн безопасност на децата – как отделните министерства, агенции и регулатори работят заедно, а не прехвърлят отговорността помежду си.
Изключително важно е да се има предвид, че никоя от държавите, обсъждащи или вече въвели ограничения в използването на социални медии от деца не е направила това като самостоятелна изолирана мярка. Ако това бъде направено в България, ще бъде фалшиво решение без разбиране на проблема и ще остави стотици хиляди деца незащитени онлайн.
От Национална мрежа за децата очакваме да видим цялостна стратегия за онлайн безопасност, която, освен разумни ограничения, включва:
- Развиване на умения за дигитален живот и дигитално гражданство още от началните класове
- Въвеждане на интегрирани модули по дигитална грамотност във всички предмети.
- Разговори за онлайн поведение, етика, комуникация, дигитална зависимост, безопасност и критично мислене.
- Системни и координирани, а не кампанийни инициативи на Министерството на образованието, Министерство на труда и социалната политика, Министерство на вътрешните работи, Министерство на електронното управление, Държавна агенция за закрила на детето.
- Дигитално-медийна грамотност за разпознаване на дезинформация и фалшиви новини
Децата се сблъскват ежедневно с невярно съдържание. Способността да анализират, проверяват и поставят под съмнение информацията е ключова за тяхната сигурност и гражданско участие.
- Подготовка и подкрепа на учителите
- Реална и продължаваща квалификация за работа в дигитална среда.
- Инструменти за реакция при кибертормоз или онлайн кризи на училищно ниво.
- Подкрепящи екипи и професионална общност, а не административни тежести.
- Подкрепа и обучения за родители
Родителите имат нужда от практически насоки как да следят, подкрепят, договарят правила с децата си и да реагират при рискови ситуации.
- Цялостна оценка на законодателството и неговото приложение, отнасящо се до защитата на децата онлайн.
Остарели и липсващи законови норми водят до възлагането на процесуални действия при онлайн престъпления на структури, които нямат необходимата квалификация, до противоречива съдебна практика и множество проблеми, свързани с подсъдността и приемането на електронни доказателства. Това води до фактически отказ от правосъдие за деца, преживели онлайн насилие. Директивата на ЕС за борба с насилието срещу жени и домашното насилие, която криминализира цял каталог от престъпления онлайн (киберфлашинг, доксинг и др.) остава нетранспонирана. Все още не се прилага в пълнота Актът на ЕС за цифровите услуги, който цели по-голяма отговорност на т.нар. доставчици на посреднически услуги.
- Спешни мерки за осигуряване на устойчивост на Националния център за безопасен интернет (НЦБИ)
НЦБИ e единствената по рода си структура у нас за защита и подкрепа на българските деца в онлайн пространството. Горещата линия и Консултативната линия за онлайн безопасност за деца 124 123 обработват рекорден брой сигнали за злоупотреби и са основният канал за сигнализиране, използван от деца, родители и учители у нас.
НЦБИ е единственият български център в европейската мрежа, който няма държавно финансиране, а вече 20 години оцелява благодарение на граждански организации и проектно финансиране. Липсата на държавна подкрепа е критичен риск за националната политика за сигурност на децата.
На 21 ноември Националният център за безопасен интернет, в партньорство с Бюрото на Европейския парламент в България, проведе дискусията „Рисковете в Интернет: Как да защитим младежите и децата в онлайн среда“, на която представихме тези въпроси и предложения за реформа пред депутати от Европейския парламент и ресорни министерства. Можете да я проследите тук: https://fb.watch/DA1SsvuNhf/
