Становище на Национална мрежа за децата относно Координационния механизъм за непридружени деца бежанци
Национална мрежа за децата приветства създаването на Координационния механизъм, който ще донесе повече яснота по отношение на ролите и отговорностите на институциите в случаи на сами деца бежанци на територията на България. Създаването на този механизъм е чакано от 2014 година. Негови силни страни са разписаните задължения за уведомяване на системата за закрила на детето във всички случаи, въвеждане на режим на работа 24/7 и предвидената система за проследяване на прилагането на механизма.
В същото време, изключително притеснени сме от оставената възможност сами деца да бъдат настанявани в Регистрационно приемателни центрове (РПЦ). Всички деца без родител или друг възрастен, отговорен за тях, следва да се предават на Дирекция „Социално подпомагане“ и към тях следва да се приложат мерки за закрила по чл. 4 от Закона за закрила на детето, а именно, при изчерпване на възможностите за настаняване при роднини и близки, приоритетно настаняване в приемно семейство и, по изключение, настаняване в социална услуга за резидентна грижа. На второ място, необходимо е унифициране на прилагането на определението за непридружени деца така, че то да обхване всички деца чужденци на територията на България, непридружени или разделени от родител или отговорен възрастен. Необходимо е въвеждане на допълнителен механизъм за установяване на статута на детето, който да гарантира, че дори при липса на нотариално заверени документи, детето няма да бъде разделяно при реално придружаване от близък или роднина. И не на последно място, необходимо е допълнително прецизиране на механизма за гарантиране на участието на всички подкрепящи, включително социалните услуги с включване на задължително насочване на всички случаи на непридружени деца към социална услуга в общността, която да осигурява необходимата подкрепа на детето.
Всички непридружени деца бежанци имат нужда от закрила, подкрепа и семейство. За тази цел трябва да бъдат направени необходимите инвестиции в капацитета на системата за закрила на детето и развитието на приемната грижа, включително и сред чужди граждани, избрали да живеят в България, което би гарантирало подходяща културна среда за децата. Налице са международни добри практики, които могат да бъдат адаптирани и приложени. Допълнителна възможност е да се помисли в посока на специализиране на услуги, които да имат интеграционна функция и да могат да оказват систематична подкрепа на децата, приемните и родните семейства, както да посредничат в контактите с институциите. Специалисти за такива услуги могат да бъдат подготвени със допълнителни обучения за работа с травма и добро познаване и работа с културни специфики на страните, от които преобладаващо влизат деца бежанци.
Становището е подкрепено от:
Национална мрежа за децата
Фондация „Агапедия България“
Сдружение „Безопасни детски площадки“
Българска асоциация по семейно планиране
Фондация „Дневникът на мама и татко“
Женско сдружение “Екатерина Каравелова”
Сдружение “Еквилибриум”
Фондация “За Нашите Деца”
Институт по социални дейности и практики
Фондация “Международна социална служба-България”
Фондация “Мисия Криле”
Фондация “Надежда за малките”
Национална асоциация за приемна грижа
SOS Детски селища България
Фондация “Радост за нашите деца”
Асоциация „Родители“
Сдружение „Спина бифида и хидроцефалия-България“
Снимка: unsplash.com
