Национална мрежа за децата подкрепя предложенията на Министерството на здравеопазването
Бъдещите майки да получат по-добър достъп до медицинско проследяване на бременността без значение от здравноосигурителния им статус. Това предвиждат предложения за промени в Наредба 26 за предоставяне на акушерска помощ на здравнонеосигурени жени и за извършване на изследвания извън обхвата на задължителното здравно осигуряване на деца и бременни жени. Предвиждат се четири прегледа и увеличаване на пакета от медицинските изследвания. Целта на проекта е гарантиране на по-добър достъп до акушерска грижа на здравно неосигурените бременни жени и намаляване на детската смъртност за страната чрез подобряване на качеството на майчиното и детско здравеопазване у нас, посредством въвеждане на ефективна система за превенция, скрининг, профилактика и ранна диагностика на предвидими и предотвратими състояния и патологии по време на бременността, се посочва в мотивите на здравното министерство към проекта.
Членове на Алианса за ранно детско развитие обсъдиха проекта и се обединиха около становището, че промените са крайно необходими. Подкрепяме напълно усилията на Министерството на здравеопазването да се осигури адекватно медицинско проследяване на бременността на всички бъдещи майки без значение от здравноосигурителния им статус, е позицията на организациите, сред които са Национална мрежа за децата, Сдружение „ЛАРГО“ и Фондация „За нашите деца“. Национална мрежа за децата заедно със своите партньори от АЛРД от години участва в застъпническа кампания за осигуряване на равен достъп до здравни грижи и адекватно проследяване и изследвания за всички бременни жени в България.
В момента здравно неосигурените бъдещи майки имат право на един безплатен преглед и лабораторно изследване за целия период и безплатно раждане, съгласно действащата Наредба № 26 от 14 юни 2007 г. Един-единствен преглед по време на цялата бременност е напълно недостачен, за да бъде подсигурено раждането на здраво, доносено дете – за сравнение Световната здравна организация задава стандарт от минимум 8 прегледа за периода на бременността, за да се смята тя за проследена.
Защо е важно всички бременни да имат осигурена проследяемост, без това да е обвързано със здравно-осигурителния им доход? Отговорът е, че годишно се раждат около 7000 бебета, които са непроследени от медицински специалист. И защото грижата за здраво новородено „струва“ 340 лв. За новородено с тежки усложнения Националната здравноосигурителна каса изплаща 47 815 лв., а годишно общата сума нараства до 60 млн. лв. В същото време инвестицията в проследяването на всички неосигурени бременни ще възлезе на около 1.2 млн. лв. Ако това доведе до намаляване на усложненията дори само с 5%, ще бъдат спестени два пъти повече ресурси – над 2 млн. лв.
Ние от Национална мрежа за децата, която обединява над 120 организации, силно подкрепяме усилията на нашите членове, работещи за подобряване на майчиното и детско здравеопазване, и активно участвахме в кампанията за промяна на Наредба 26. Приветстваме усилията на Министерството на здравеопазването за осигуряване на адекватно проследяване на бременността на всички бъдещи майки и подкрепяме предложените промени.
Проектът на Наредба за изменение и допълнение на Наредба № 26 от 14 юни 2007 г. за предоставяне на акушерска помощ на здравно неосигурени жени и за извършване на изследвания извън обхвата на задължителното здравно осигуряване на деца и бременни жени е публикуван на https://www.strategy.bg/PublicConsultations/View.aspx?lang=bg-BG&Id=6951. Срокът за изпращане на становища е 6 август 2022 г.
Снимка: pexels.com