За поредна година Центърът за творческо обучение проведе Националната конференция „Умения за иновации в образованието“. Двудневната програма на форума събра над 500 участници – преподаватели, експерти и ученици, представители на институции, неправителствени организации, образователни и технологични експерти, медии. Специално място заеха младите иноватори и вдъхновяващи ученици, които създават AI и STEM проекти с международно признание.
На фокус в двата дни бяха темите за образователните политики и инвестициите в тях, социално-емоционалното образование, училищна общност и позитивния климат в училище, къде са технологиите, изкуствения интелект и иновациите в нашето образование и още много.
Национална мрежа за децата също беше част от конференцията с участие на Георги Еленков, директор „Политики за децата“ на НМД, който се включи в първия ден на събитието, за да представи позицията ни по теми като механизми за противодействие на агресията, ученическата медиация като работещ подход, липсата на услуги за деца с противообществени прояви и др.
Разказахме за сигналите за случаи на насилие над деца, подавани към Национална мрежа за децата от родители, учители, по които през тази година Мрежата за правна помощ към НМД е работила. Увеличават се случаите на тормоз, както и тези, които минават от реалната към виртуалната среда. Затова и Георги Еленков насочи присъстващите към ресурсите на Националния център за безопасен интернет, чиято Консултативна линия 124 123 и чат на www.safenet.bg помага на родители, деца и експерти, работещи с деца със съвет, насоки или докладване при случаи с онлайн насилие.
Разказа и за медиационния подход, с който решаваме казуси съвместно с експертите от Институт по медиация и управление на спорове – ИМЕУС. Даде за пример случай на семейство с деца със специални образователни нужди, които общността не успява да приеме и се стига до тежък конфликт между директора и родителите. По този сигнал Мрежата за правна помощ към НМД съдейства не юридически, а медиационно, за да се изгради връзка между ръководството на училището и родителите и да се възстанови разговора.
В дискусията обърнахме внимание и на тежко ескалиращи родителски конфликти, които понякога нарушават правото на детето на образование. Родители, които по принцип са със силен родителски капацитет, заради конфликт помежду си опредметяват детето в десетки ситуации – от съдебни производства по развод до ежедневни казуси, свързани с дейностите на детето и грижите за него.
“В НМД насърчаваме силно ученическата медиация като подход за разрешаване на конфликти. Медиацията е нещо, което все повече училища прилагат. Има програми за деца и за учители, които ги подготвят за медиатори. Децата учат как да разпознават своите емоции и тези на другите, да приоритизират интереси в ситуация на спор, да рационализират диалога, да успокоят, да насърчат чуваемост и толерантност”, разказа Георги Еленков и покани образователните експерти да насърчават автентичното детско участие. В контекста на темите на форума – технологиите – той даде за пример колко лесно е да се направи анкета до децата какъв празник може да има в училището, как да се облагороди двора и още много теми и подходи, с които да им позволим наистинна да бъдат съзнателни граждани.
Докъде сме с приобщаващото образование
Безспорно постижение от последните години у нас е факта, че започна разговор за приобащващата и позитивна среда. През 2016 г. беше приета и наредбата, която определя държавният образователен стандарт за приобщаващото образование. В панелната дискусия бяха подчертани следващи основни приоритети. Трябва да коригираме очакването си, че приобщаващото образование се случва от специалисти в центрове. Приобщаващото образование се прави на място в училище от учителите и директорите. То трябва да е управленска задача и управленско решение и да се случва от всеки учител всеки ден.
За целта от изключително значение е да бъдат подкрепени училището и учителите в създаването на позитивна и приобщаваща среда. Вече имаме добра мрежа от ресурсни центрове, но вместо да е ясно, че тяхната работа е да подкрепят училището, се наложи погрешното разбиране, че работата с децата със специални потребности е директно тяхна работа. Вместо това експертите в ресурсните центрове трябва да имат ролята на консултанти и ментори на учителите и по този начин преподавателите да бъдат овластени. Само тогава те ще се почувстват ефикасни, с позитивна нагласа и приобщаващи. Трети основен приоритет е промяна в нагласите към приобщаване и позитивна среда и обществото да има общо разбиране за нуждата от тях. В момента обаче, тъй като не можем да очакваме училището да е по-различно от обществото ни, и по тази тема има раделение. Експертите отчитат една носталгия по предишния подход в образователната система различните и със специални нужди деца да бъдат отделени.
“Не трябва да искаме да променим всяко дете. Вместо това трябва да променим средата така, че всяко дете да може да намери мястото си там. И този процес включва подкрепа за учителите и за родителите. Ако те не се чувстват подкрепени няма как те да влязат мотивирано в тази роля”, каза в дискусията Ива Бонева, социален педагог и директор на Сдружение за споделено учене ЕЛА.
Социално-емоционалното учене
В рамките на събитието за първи път бяха представени резултатите от втората част на международния доклад на ОИСР за образованието – „Социално и емоционално образование за по-добър живот“, с фокус върху ролята на учителя и върху училищния тормоз. Доклада изнесе д-р Ноеми Ле Дон, старши проектен мениджър по социално-емоционално развитие в ОИСР.
Проучването изследва как умения като контрол върху емоциите, сътрудничество, емпатия, любопитвство, толерантност и др. влияят на успешната реализация на един млад човек като възрастен в съвременния свят и какви са разликите в тези умения според социално-икономически показатели, пол и възраст. Представените данни покриват 23 държави от всички континетни и анализират ситуацията при 10-годишни и при 15-годишни деца. В България изледването покрива 15-годишни момичета и момчета.
Анализът на данните показва, че въпреки добрите примери, цялостната среда в българските училища става все по-агресивна и предизвикателна за учениците. Системното обучение на учители и директори, както и интеграцията на социално-емоционално образование, са ключови елементи за справяне с този проблем.
Ето няколко интересни факта, изведени в проучването:
- Учениците, които получават обратна връзка от учителите си са по-големи оптимисти, по-доверчиви, по-творчески настроени, по-мотивирани да се справят добре, имат повече приятели и са по-общителни. Обратната връзка е отношение, при което учителят очертава областите, в които може да се работи повече, но и проактивно хвали и изтъква силни страни.
- У нас само 20% от учителите дават обратна връзка за силните страни на ученик.
- Според 65% от учителите изкуствения интелект, новите технологии, както и цялостно онлайн ученето пречат на изграждането на социално-емоционални умения у децата.
- 30% от учителите в България не са обучени да вграждат в преподаването социално-емоционалните умения в класната стая. Стойностите са близки до тези в Европа, както и по-ниски, отколкото в Испания и Франция.
- В 40% от училищата в изследваните държави се провеждат специални часове за социално-емоционално учене. В България този процент е малко по-нисък, но пък 70% от преподавателите са подготвени да ги провеждат.
- Учениците, които участват в извънкласни дейности показват по-голям брой овладени социални-емоционални умения. Същото е в сила и за деца, които изпитват усещането за принадлежност към училищната общност.
- По-неуверени в училище са момичетата, отколкото момчетата.
- Децата у нас споделят, че в над 50% от времето в училище изпитват гняв или друга негативна емоция.
Освен презентации и панелни дискусии, гостите на Националната конференция „Умения за иновации в образованието“ имаха възможност да участват в практически работилници и споделени практики през двата дни. По време на събитието имаше специална зала за STEM консултации, образователно изложение, технологични работилници в подкрепа на образованието и представяне на лаборатория за изкуствен интелект.
Тази година партньори на форума бяха фондация „Лъчезар Цоцорков“, а събитието се проведе под егидата на Министерството на образованието и науката и с домакинството на Столична община. Водещи бяха Георги Ненов от подкаста “Свръхчовекът” и журналистът от Нова телевизия Марина Цекова. Събитието откри министърът на образованието и науката проф. Д-р Галин Цоков, а в откриващия панел “35 години образователен преход: Уроци, промени и визия за бъдещето” участваха министър Галин Цоков, акад. Николай Денков, бивш министър-председател на България и министър на образованието и науката, както и други двама менистри на образованието то предходни години – Красимир Вълчев и проф. д-р Даниел Вълчев.
Събитието беше излъчвано на живо през фейсбук страницата на Център за творческо обучение. Запис може да гледате тук.
Снимки: Център за творческо обучение
