Интервю с Виолета Драганова по повод Международния ден на ромите – 8 април.
Виолета Драганова е завършила българска филология в ПУ „П. Хилендарски“ и електронни медии в СУ „Св. Климент Охридски“. Работила е като доброволец в Младежки клуб Столипиново и като помощник-учител в забавачка за ромски деца в общинска детска градина. Пътят й към екрана започва с работата като журналист и водещ през 1997г. в Пловдивска Обществена телевизия. През 2000г. става едно от лицата на сутрешния блок на БНТ, а после и на нощния блок „Полет над нощта“, който се излъчва по сателитния Канал ТВ България. Чаровната й екранна усмивка бързо й спечелва определението „българската Опра Уинфри“. А натрупаният телевизионен опит и нестандартното й мислене я отвеждат в продуцентска къща „ПроМедия“; следва редакторската й работа в TV7 и изявите й на сценарист в „София Ден и Нощ“. Автор е на романа „Насаме с истината“(2008). В момента работи като PR в „Център за правна помощ – Глас в България“ и пише нова книга.
Вие станахте популярна като едно от успелите и харесвани лица на телевизионния екран – това е доста рядко срещано за хората от ромския етнос в България – как стигнахте до телевизията?
За началото на телевизионната си кариера съм разказвала неведнъж. Затова ще го кажа съвсем кратко: Бях на 19 години. Тъкмо бях приета в Пловдивския университет – специалност „Българска филология“. Случайно се оказах на един празник на ромите на Бачковския манастир (никога преди това не бях ходила на този празник) и отново случайно попаднах пред камерите на екип от журналисти от Пловдивската обществена телевизия. Те правеха предаването „Комшулук“ – посветено на различните етноси в България. Журналистът Марияна Великова буквално се влюбила в мен, когато гледала суровия материал и пак съвсем случайно се оказало, че познава човек, който познава мен. Така се озовах в телевизията, където ми предложиха да съм една от водещите на предаването „Комшулук“. Така започна всичко. Толкова със случайностите, които никак не бяха малко. Останалото е образовани родители, чийто пример съм следвала и съответно съм получава подкрепа от тях, добро образование, старание и надежда за успех – като при всеки млад човек.
Работата в телевизията ми даде много. Единственото негативно нещо, което ми донесе, е сблъсъка с много лоши хора, с много ненавист и несправедливост. Но дори към това мога да погледна положително – научих много важни уроци за живота и осъзнах колко съм силна.
Имат ли според Вас българите предразсъдъци относно ромската общност и ромите в нашата държава?
Не обичам да говоря за всички. Има хора с предразсъдъци, има и такива без. Като че ли, за съжаление, тези с предразсъдъците все още са много повече.
Какви качества трябва да притежава човек като Вас, за да успее? Какво Ви мотивираше през годините да вървите напред?
Инат, непримиримост, много силна психика, упоритост, вътрешна самооценка – да си наясно, че си уникално човешко същество, точно колкото всички останали. Да си наясно, че заслужаваш всичко, което смяташ, че и другите заслужават. Да не позволяваш някой да ти казва кой си, какво можеш и къде ти е мястото. Но за да имаш тази увереност е нужно да опознаеш собствените си възможности именно чрез образование и да прецениш силата си в изявите, за които ти се предоставя възможност.
Кое е нaй-тъжното и негативно нещо, което сте чувала за себе си като представител на ромската общност?
Чувала съм много такива, но не смятам да им правя място в живота, ума и сърцето си. Нека си останат при онези, които са ги изрекли!
Променил ли се е образът на ромите през годините у нас? Как? Какви са ромите, живеещи у нас днес? А по света – има ли разлика?
Всичко се променя неизбежно – понякога по-бързо, понякога по-бавно. Преди 20 години гледаха на мен като на извънземно, само защото можех да говоря правилно български език, въпреки че аз съвсем, ама съвсем не бях някакво рядко изключение. Днес все повече млади и успешни хора от ромския етнос стават видими за обществото и това е чудесно. Има да се извърви още много път в това отношение и силно вярвам, че ще дойде денят, в който наистина качеството на един човек ще се определя единствено и само от неговите действия. По света много роми са изключително добре реализирани, но там, в онзи друг свят, не ги интересува ром ли си, марсианец ли си, а гледат какво умееш и знаеш и каква добавена стойност може да дадеш на бизнеса, начинанието и проекта им.
Склонни ли са българите да съдействат, когато видят, че насреща стои интелигентен човек, готов да учи и работи заедно с другите?
Има склонни да съдействат, има и такива, които още повече се озлобяват. Страшно е, когато хората с дребни души и неосъществени амбиции бъдат лишени от възможността да се успокояват с това, че априори има едни хора дето са по-неуспели, по-некачествени, по-недостойни и по-низши от тях самите.
Как ромите могат сами да си помогнат в нашата държава?
Колкото повече успели роми не крият етническия си произход, толкова по-малко обществото ще определя качествените хора на етнически принцип. И толкова повече млади хора ще имат самочувствието и вярата да направят нещо с живота си. Все още има много млади хора, които просто не вярват, че има смисъл, защото обществото така или иначе няма ди ги приеме и винаги ще има някой, който да ги обиди и отхвърли с омраза и пренебрежение.
Вашата рецепта за успех?
Вървя с времето, нося се по водата – винаги напред и никога назад! Не позволявам случайни хора да определят коя съм аз и какво заслужавам. Омразата е отрова, която по никакъв начин не допускам в живота си. Любовта е сила, която никога не свършва. Някои се борят с живота, аз се уча да танцувам с него!
Вашето пожелание за Международния ден на ромите:
Трупайте от това, което никой не може да ви отнеме – знания, умения, любов!
