Венелин Стойчев е доктор по социология, съавтор на учебника по гражданско образование за 12. клас на Анубис и има интереси в областта на модернизацията, образованието, майчиното и детското здравеопазване, интеграцията на хората с увреждания, детското правосъдие и др.
Разговаряме с него във връзка с инициативата „Парламентарна група за децата“
Защо темата за децата е слабо застъпена в предизборните кампании?
Темата за децата е лесна, уютна и консенсусна само привидно. На пръв поглед изглежда, че всички сме за децата и че никой никога не би се противопоставил на инициативи в полза на децата. Как тогава да си обясним острите обществени напрежения по повод на ключови за децата публични политики като например националната педиатрична болница, деинституционализацията, Истанбулската конвенция, законодателството за социалните услуги, за лекарствата за деца, за неосигурените бременни жени, реформата в детското правосъдие, (не)присъственото обучение и т.н.? Всички тези публични политики имат фундаментално значение за ефективната защита на правата на децата. Ако останем на ниво „всеки сам си преценя“, детските политики ще продължат да буксуват на място, даже да затъват повече. Ако искаме да бъдем конструктивни, трябва да си припомним, че не винаги е имало деца. Децата са късно откритие на човешката цивилизация. През Средновековието Младенецът е рисуван с брада и мустаци в прегръдките на Богородица, защото онези зографи не са имали концепция за дете. Едва епохата на Ренесанса изобретява детето, заедно с откриването на перспективата. Тези открития са двете страни на един и същи медал – откритието на авторството, на личността, на субектността в изкуството и живота. Перспективата в изкуството е израз на самосъзнанието, че съществуват различни гледни точки към света и на необходимостта от избор, заемане на позиция и поемане на отговорност. А ако човек се е осъзнал като автор на живота си, то тогава и детето се превръща в ценност като бъдещ гражданин, чийто талант, заложби, потенциал и гражданска култура подлежат на преднамерена култивация, на развитие, на подкрепа. Същото, но казано по друг начин – колкото по-напреднала е модернизацията на едно общество, толкова повече темата за децата се осъзнава като обществен приоритет, като въпрос на общ интерес, който трябва да бъде адресиран с публични политики за децата. У нас обаче все още доминира схващането, че въпросът за децата е частен, едва ли не личен проблем, който трябва да остане заключен у дома. Дори и добронамерени кандидати за депутати днес много често остават подвластни на тази гравитация и затова започват изказванията си с „аз съм майка“. Това е чудесно, ама нали политиката е заради защитата на общия интерес. Нека тогава да си говорим за това как дефинирате общото благо и какви политики ще инициирате, за да го защитите.
Безспорно темата за децата не е централна в предизборните кампании тази година, но е обнадеждаващо, че все повече представители на различни политически сили поставят въпроса за децата през призмата на общото благо.
Възможно ли е политическите сили да се обединят в полза на децата? Колко далеч са идеологически?
Децата не гласуват. Ако си имаха партия, щяха да са първа политическа сила със сигурност. Ама си нямат и затова някой друг трябва да отстоява правата и интересите им на политическо ниво. Въпросът е как вземащите политически решения могат да чуят гласовете на децата. Колкото повече политиките са базирани на доказателства, на данни, на анализи, толкова по-голяма е вероятността интересите на децата и на обществото да бъдат защитени. И обратното – когато политиките станат заложник на идеологически предразсъдъци, е изключително трудно да има вътрешна съгласуваност, последователност, проследимост, дългосрочни устойчиви резултати. В този смисъл, топката не е само в полето на политиците, защото и от нас, като граждани и като експерти, зависи дали ще успеем да предложим обосновани препоръки за публични детски политики. Например, нашият анализ на прилагането на законодателството за здравнонеосигурените жени недвусмислено доказа, че за обществото ни е много по-скъпо поради идеологически мотиви да оставяме една от десет жени без проследена бременност, отколкото да установяваме навреме и предотвратяваме усложнения, които после ни струват скъпо и прескъпо. Това положение силно ощетява общия интерес. Силно се надявам, че новоизбраното Народно събрание ще работи за преодоляването на този проблем с експертната подкрепа от гражданския сектор.
Експертите или улицата диктуват решенията на политиците, свързани с детските политики?
Ами то и експертите се налага да излизаме на улицата, когато механизмите за конвертиране на иначе конструктивните обществени противоречия в публични политики са блокирани и не функционират пълноценно. Вижте, няма никакво съмнение, че политиките за децата засягат много частни интереси в сферите на здравеопазването, образованието, социалните политики, културата. Проблемът не е в това, че тези частни интереси съществуват. Проблем е, когато чрез лобизъм и корупция нелегитимни частни интереси изяждат здравето, образованието и бъдещето на децата и цялото общество. Най-доброто лекарство срещу корупцията е публичността и системата за взаимен контрол и властови баланс. В този смисъл, задачата ни е да превърнем улицата в агора – централният площад в гръцките полиси, където свободните граждани са се събирали, за да дебатират и дефинират заедно общия интерес. Не може които и да било експерти или чиновници да идват и да казват на гражданите, включително на родителите и на децата – ето, това е вашият интерес, слушайте ни сега и се подчинявайте. Гражданите, включително и в качеството им родители, трябва да бъдат въвлечени в процеса на вземане на политически решения за децата. Децата, с всичките резерви към техния социален опит, трябва да бъдат питани и чувани, когато се дебатират политики, които ги засягат. Това е тяхно право.
Как дезинформацията и пропагандата вредят на децата?
Според мен, не бива да лежим на тази кълка, когато става въпрос за политики за деца. Колкото по-добре сме свършили своята си работа – идентифицирали сме проблемите, разбрали сме техните причини, провели сме публични обсъждания, реализираме публични политики, – толкова по-малка тежест ще имат фалшивите новини и злонамерената пропаганда. И обратното. Ние редовно провеждаме проучвания по тази тема. Трябва да Ви кажа, че много хора си вярват, когато произвеждат и разпространяват дезинформация. Малцина си казват – дай сега нарочно да излъжа всички. Но ние като общество тепърва имаме да развиваме сетивата и културата си, за да правим ясно разграничение кога през собствените ни усти говори професионалистът, кога логиката, кога здравият разум, кога ценностните ни предразположения, кога политикът, кога опортюнистът, конформистът и т.н. Ето, дебатът около ваксинациите през последната година е свидетелство за липсата на хигиена на съзнанието и зловредно размиване на границите. Много деца са особено ощетени от това, защото те все още – а и няма как да е другояче – вярват на значимите други, на авторитетите. Тъжно и объркващо за децата е, когато тези авторитети излъчват силно противоречиви послания. А децата имат нужда от сигурност, от ясни жалони, за да могат да се развиват пълноценно.
Кое е най-важното условие децата да се развиват и да живеят добре в едно общество?
Разбира се, всеки ще Ви каже, че не е едно условие, а е среда. Образователни, здравни, социални политики, сигурност, инфраструктура и подкрепа за семействата трябва да вървят в пакет. Но бих поставил специален акцент върху културата на зачитане на личността на детето. Затова започнах с раждането на субектността и Ренесанса. Ако в сърцевината на публичните политики за децата стои разбирането за детето като бъдещ гражданин, като протосубект, който е носител на права и има достойнство, тогава ще имаме много добър ориентир за това кои политически мерки подкрепят личности, творци и иноватори и кои си отглеждат общество от пасивни послушковци.
А какво най-много липсва на децата в нашето общество?
Индивидуален подход, а не масова казарма. Има огромен напредък в това отношение през последните години в сферите на образованието, здравеопазването, социалните политики, но все още публичните политики са доминирани от мерки „на калпак“. Все още съществува очакването, че децата вървят с някакво общовалидно ръководство за употреба. А всяко дете е уникално и е нужно системите на възрастните да успяват да се адаптират спрямо тази неповторимост в името на най-добрия интерес на детето.
По какъв начин кампанията „Парламентарна група за децата“ може да бъде полезна за бъдещето на децата и семействата?
Кампанията вече постигна много като повдигна темата, провокира съдържателен публичен дебат и помогна на много политици, общественици и експерти да погледнат на политиката през очите и сърцата на децата. Кампанията акумулира огромно обществено доверие и подкрепа и сега трябва тази натрупана енергия да се фокусира и конвертира в публични политики за децата, въпреки – даже тъкмо заради – политическите, здравни и икономически предизвикателства пред България.
В каква България бихте искали да растат Вашите деца?
В модерна България. В една България, където свободните граждани, а не личните обвързаности определят публичните политики, включително и политиките за децата.
