Институтът по социални дейности и практики (ИСДП) в партньорство с „Асоциация Родители“ стартират изпълнението на двугодишен проект срещу насилието в училище. Проектът носи името CARING – „Да предизвикаме социалните норми, за да намалим насилието в училище“ и ще обхване осем училища в София и страната.
Проектът има три основни цели.
Първата е да се повиши информираността на ученици, учители и родители за това как някои социални норми и стереотипи допринасят за различни видове тормоз в училище и как те да се променят. Пример за такива социални норми са: „момчетата, които плачат, ги смятат за слаби“, „момчетата винаги трябва да се защитават, дори и ако това означава да се бият“, „момичетата трябва да имат дълги коси и да се обличат дамски“, „момичетата се нуждаят от повече закрила, отколкото момчетата“, посочват от ИСДП.
Втората цел е да се предложат инструменти на учителите, чрез които да изграждат толерантна и ненасилствена комуникация и поведение.
Третата е да се засили чувствителността на младите хора към действията, които водят до агресия и да бъдат насърчени към прояви на разбиране, подкрепа, емпатия.
Вече е в ход първият етап на проекта. Провежда се изследване и оценка на текущата ситуация чрез онлайн въпросници и фокус групи сред учениците. През ноември предстои тридневно обучение на представители от училищата. Те на свой ред ще обучат по минимум десетима от своите колеги през януари и февруари догодина. Ще се проведат по пет срещи за подкрепа на обучените учители от март 2024 г. до април 2025 г.
От април 2024 до януари 2025 г. ще тече и дейността, насочена към учениците на възраст от 13 до 18 години. По осем ученици от всяко училище (четири момчета и четири момичета) ще преминат тридневно обучение за това как да демонстрират и насърчават позитивно поведение сред съучениците си. След това групи от по 10 младежи ще подготвят инициативи, свързани с каузата и ще ги представят. През първото полугодие на следващата година се планира и провеждането на тематични родителски срещи.
По данни на УНИЦЕФ, всяко шесто дете у нас е било подложено на физически тормоз в училище (16,5 %), а над една трета от учениците (35 %) са преживели унижение или обиди в клас. Емоционалното насилие е най-често срещаният вид сред децата и младежите в България (45,9 %), последвано от физическо (31,2 %), сексуално насилие (15,6 %) и пренебрегване (10,5 %), показва още проучването.
Тревожни са данните и от годишния доклад на Национална мрежа за децата “Бележник 2023”, в който оценката към държавата за “Закрила на детето от всички форми на насилие” е Среден 3.33. През учебната 2021/2022 има регистрирани 1 498 инцидента на физически тормоз в училище и 2 160 – на вербална агресия. Статистиката се събира от МОН. Можем да предположим, че описаните случаи на тормоз са само по-тежките и сериозните, а отвъд тях остават много други, по-„леки“ (на пръв поглед), или неразпознати като тормоз случаи. Съществен факт е, че деца, родители и учители не разпознават ясно всички форми на насилие, както и че децата често не разполагат с лесен механизъм да съобщят за такова или не припознават около себе си доверен възрастен, с когото спокойно да разговарят.
Както писахме и в “Бележник 2023” насилието в училище се използва като начин за себеутвърждаване и постигане на целите и е пряко повлияно от ранната история и семейният живот на извършители и засегнати, училищната среда и вътрешен ред. Добре известно е, че последиците от него са тежки и често хронични: понижена самооценка, тревожност, депресивност, проблеми с концентрацията в училище, влошен успех. Извършителите често са водени от фрустрация, потиснат гняв, опит да се докажат чрез доминиране над по-слабите, заучени модели. Децата трудно съобщават за упражнен тормоз, като основните причина за това са: страх, че ситуацията ще се усложни допълнително, липса на доверен възрастен, притеснение, че те самите ще бъдат обявени за слабаци. Случаите на насилие, които достигат до медиите, или в някои случаи – до Отделите „Закрила на детето“ – са обикновено силно ескалиралите, а ключовото, което много често липсва, е именно превенцията.