Тематичната работна група „Правосъдие“, проведена в рамките на Годишната среща 2026 на Национална мрежа за децата, събра над 25 участници и беше реализирана под формата на две последователни фокус групи по инициативата „Промяна в политики чрез стратегически съдебни дела“ по проект PACT. Срещата съчета представяне на резултати от последната година, интерактивни формати на работа и задълбочена експертна дискусия, насочена към бъдещето на правната защита на децата и ролята на гражданските организации в този процес.
В първата част на работната група беше направен подробен преглед на дейността на Мрежата за правна помощ на НМД през последните 12 месеца. Участниците се запознаха с отчетения рекорден брой казуси, по които е оказана подкрепа – както на организации членове на Мрежата, така и на деца и семейства в уязвими ситуации. Бяха представени и ключови резултати, свързани с развитието на стратегическите съдебни дела, активната застъпническа работа на екипа, разширяването на експертната мрежа и новите инициативи, които надграждат капацитета за правна защита в рамките на НМД.
След представянето участниците преминаха към по-интерактивна част от програмата, включваща кратка викторина и серия от дискусии, а основният акцент беше поставен върху метода „Световно кафене“. Чрез него участниците работиха по три ключови въпроса, които обхванаха както актуалните рискове пред гражданското пространство, така и бъдещите посоки на стратегическата правна работа на Мрежата.
Първата дискусионна маса беше посветена на новия Закон за прозрачност при представителство на интереси (ЗППИ) и потенциалните му ефекти върху гражданското участие. Разговорът очерта необходимостта Мрежата да изгради координиран и информиран отговор – чрез уебинари и срещи за членовете, представяне и обсъждане на вече изготвеното становище на НМД, както и чрез допълнителен задълбочен правен анализ на текстовете, които създават неравнопоставеност между различните сектори. Участниците подчертаха и значението на мобилизацията на общността, както и необходимостта от проследяване и анализ на новия Регистър за прозрачност с цел формулиране на конкретни препоръки за неговото функциониране.
Втората тема насочи вниманието към реални казуси от практиката, които заслужават по-сериозна обществена и правна реакция и потенциална подкрепа от Мрежата за правна помощ. Бяха обсъдени случаи на деца над 14 години, вписани в регистъра за осиновяване и подложени на значителен психологически натиск в процеса на подготовка за осиновяване, както и сигнали за недобросъвестни практики на адвокати, засягащи правата на деца – включително конкретни случаи от Пловдив и Плевен. Разговорът обхвана още предизвикателствата пред семейната медиация и нейната недостатъчна разпознаваемост като инструмент за подкрепа на семейства в конфликт, формалния характер на част от социалните доклади, както и ограничения капацитет на специалистите в детските педагогически стаи. В този контекст беше повдигната и идеята за по-активен диалог с университетски преподаватели, ангажирани в процеси по изготвяне на законодателни предложения, с цел по-добро свързване на академичната експертиза с реалната работа на терен.
Третата дискусия беше посветена на стратегическите съдебни дела на НМД и възможните нови направления за развитие. Участниците обсъдиха необходимостта от по-активни производства в случаи на тежки нарушения на правата на деца, включително при неглижиране или насилие, както и дела, свързани със забавени процедури по закрила на деца, търсещи международна защита. Бяха разгледани и възможности за стратегически действия на международно ниво – пред Европейския съд по правата на човека, Европейския комитет за социални права, Съда на ЕС и Европейската комисия. В рамките на разговора беше подчертано и значението на последователното застъпничество за реформа в системата за борба с противообществените прояви на малолетни и непълнолетни, както и за развитие на детето-центрирано правосъдие.
Участниците се обединиха около разбирането, че в основата на бъдещата работа на Мрежата за правна помощ стои необходимостта от системен и координиран отговор – както чрез правни инструменти, така и чрез застъпнически действия – на нарастващите предизвикателства пред гражданското участие, като особено внимание беше отделено на Закона за прозрачност при представителство на интереси като ключов риск за сектора.














