Какво ще направите, ако научите, че вашето дете тормози друго дете?
Каква подкрепа към младежи, които упражняват или са претърпели насилие може да да бъде оказана?
Може ли спортът в училище да е достъпен и за децата с увреждания?
Това са част от въпросите, които младежите от Младежка мрежа “Мегафон” и над 260 ученици в залата на Voice It 2023 зададоха на екпертите и представителите на законодателната и изпълнителната власт, които се присъединиха в дискусиите за #Тормоз, #УчебнаПрограма и #СпортИЗдравословноХранене.
Вижте по-долу преглед на втората тема, която адресираха децата – Тормоз – и какво отговориха политиците по важните за тях теми. В разговора участваха: аместник-министърът на труда и социалната политика г-жа Елка Налбантова, Илина Мутафчиева, народен представител и член на Парламентарната комисия по въпросите на децата, семейството, младежта и спорта, Даниел Босилков, психолог, както и Ния и Теменужка от “Мегафон”.
Все по-често се обръща внимание на проблема, често се отразяват в медиите случаите на тормоз, педагогически съветници и психолоди работят по случаите, но в същото време тормозът е и подминавана тема, каза Ния от “Мегафон”. И даде следния пример – ако деца видят на улицата други деца да се бият и блъскат – никой няма да реагира. Заедно с това често се случва самите класни ръководители и учители да подминават случаите или да не знаят как точно да се намесят и да разрешат конфликта.
Анкета на мегафонците сред съученици показва, че откритото обсъждане на проблема с тормоза в училище повлиява добре, дори подобрява оценките. Има много деца, които отказват да посещават училище заради тормоз. Младежите дефинират като проблем (и свое желание това да се промени) липсата на места, пространства в училищата, в които в неформална среда децата да обсъждат конфликтите си, да се говори за тормоза, да се решават проблемите и да се постига промяна на нагласите към насилието. Младежите ясно виждат, че подминатите конфликти само водят до засилване на проблемите и повече тормоз. Затова младежите попитаха политиците:
Каква подкрепа към младежи, които упражняват или са претърпели насилие може да да бъде оказана? Психолозите са много важни, но те сами не могат да променят средата – какво друго може да се направи?
Какви решения може да предложи образователната система и има ли външни услуги, които могат да се включат? Ако има – какви и къде са те?
Може ли тормозът да се спре изцяло и ако да – как?
Как бихте постъпили, ако вашето дете тормози другите?
Илина Мутафчиева: Съществен проблем е липсата на ясни данни колко точно и от какъв тип са случаите на тормоз. Голям въпрос е и как и къде прекарват времето си след училище младежите. Трява да има младежки пространства, в които учениците да могат да прекарват по смислен начин времето си. Места, които предлагат среда на доверие, с експерти, които работят с децата и подпомагат тази среда.
Зам.-министър Елка Налбантова: Притеснително е, че възрастните не успяват да реагират по подходящ начин в ситуации, в които деца се чувстват тормозени. Социалната система през последните години, заедно с минитерства, са създали в градините и учлищата центрове за личностно развитие, но трябва да има механизъм за контрол върху ползите от тях и децата да знаят къде да адресират проблемa, без значение дали са предизвикали конфликт, или са от страната на тормозения. Съветът към младежите беше да потърсят в училището възрастен (класен, учител, директор), към който да адресират проблемa. Да се поинтересуват дали ръководството на тяхното училище познава механизма, който работи за превенция на тормоза и да предизвикат разговора с тях. Учебната програма също може да помогне. В часовете по гражданско образование трябва да се говори за насилието и за неговите форми и прояви, за да може децата ясно да разпознават кога са в такава ситуация и как могат да я управляват.
Даниел Босилков: Когато говорим за тормоз – трябва да го извадим наяве, защото само тогава можем да мислим как да се справим с него, как да го опитомим. Трябва да осъзнаваме, че агресивното поведение е част от защитните ни механизми и не можем да очакваме винаги да сме добри и мили помежду си. Да се състезаваме е в същността на всеки един от нас, но трябва да управляваме как тези конкуретни отношения излизат навън през груб език или груба физическа изява и роля в приучаване към този самоконтрол имат помагащите възрастни.
Илина Мутафчиева: Критично важен е примерът, който възрастните дават – дали разговарят, като път към другите, и как действат – със или без агресивните действия, които виждаме по улицата и в семействата.
Зам.-министър Елка Налбантова: Трябва да знаем какво е насилие, да имаме собствена формулировка. Да знаем къде да сигнализираме и към кого да адресираме проблем и най-важното – държавата и институциите да започнат да събират данните, за да се изведат и смислени решения за борба с всички прояви на тормоза.
Даниел Босилков: Най-ефективна мярка е всеки един от нас, когато види проява на тормоз, да говори за това. Често ни се налага (особено на възрастните) да си затварят очите за много неща, но не никой не трява да си затваря очите, когато физическия живот и психичното здраве на някой е под заплаха.
Илина Мутафчиева: Механизмите не работят. Парламентарната комисия по въпросите на децата, семейството, младежта и спорта има амбицията да се координират най-накрая механизмите, а не те да са спорадични и само благодарение на единици хора, които искат да ги прилагат и намират смисъл в тях Трябва да има истинска координация и измерване на само на количеството в тези системи, а на качеството.
На въпроса Как ще реагирате, ако вашето дете тормози другите? Илина Мутафчиева отговори, че за нея отговорността е на родителите, защото децата копират тяхното поведение често без самите възрастни да си дават сметка за това. “Бих потърсила първо кое в моето поведение е провокирало детето ми да се държи така.”, каза тя.
Даниел Босилков сподели, че няма фантазията, че никога няма да се случи на неговото дете да бъде в ролята на агресора. “Живея с този страх, че в даден момент може да е тормозител или да бъде тормозен и това, което мога да направя е да се опитам да го подготвя, че това може да се случи.”
“Разговаряме защо се случва нещо и какво можем да правим помежду си по друг начин”, бше отговорът на зам.-министър Елка Налбантова.
