Гимназистът Александър трябва да представи пред класа проект, за да получи една от задължителните текущи оценка за срока. В последните два дни е работил упорито по задачата си и е сигурен, че се е справил. Сутринта преди големия ден обаче тръгва умишлено с 10 минути по-късно от вкъщи и видимо не се смущава, когато изпуска автобуса за училище. Резултатът: съзнателно, но и с оправдание пред себе си, избягва необходимостта да говори пред съучениците си и учителя – предизвикателство, което му носи много по-голямо притеснение, отколкото да получи лоша оценка.
В последните години поведение, сходно с това на Александър, не е изключение сред тийнейджърите, казват психолозите. Световни проучвания от последните години потвърждават, че поколението Z (родените между 1997 и 2012 г.) израства в епоха на повишен стрес и тревожност, а проектът Mental Health Million наскоро съобщи, че при младежите се отчитат притеснително ниски нива на психично благосъстояние.
Маргарита Бакрачева, професор и доктор по психология, свързва изострянето на проблема в последните години с пандемията от COVID-19 и отбелязва, че в последните три години се увеличават хората, които страдат от социална тревожност. Тя е свързана с комуникацията и приемането от другите, особено при юношите и младежите. Като допълнителен проблем психолозите отбелязват, че сравняването с другите, което е типично за тийнейджърската възраст, в наши дни най-често става чрез социалните мрежи, а това поражда допълнителни проблеми заради спецификите на живота онлайн.
Срам или тревожност
„Тревожността може да се определи като прекомерно притеснение и страх. Те могат да бъдат свързани с определен времеви фактор, но могат да бъдат и генерализирани, като общо състояние на психиката“, обяснява Антония Малчева, психолог-консултант и психотерапевт. Тя посочва като ключов елемент за развитието на тревожността продължителното излагане на стресови фактори. Допълва, че физическото изражение на тревожността е индивидуално, но има няколко общи и най-често срещани симптома, които човек усеща: учестено сърцебиене, задух, изпотяване на дланите, безсъние.
Психотерапевтът уточнява, че тревожността обикновено се дължи на външен фактор, докато срамът е лично преживяване и често се свързва с ниската самооценка и с недоволството от собственото поведение: „Разграничаването на двете на пръв поглед е трудно, но при по-обстоен разговор с тийнейджъра може да се установи какво го притеснява, а оттам и да се стигне до произхода на това притеснение“.
Малчева подчертава, че тревожността е еволюционен механизъм при човека и на нея не бива да се гледа като на нещо лошо, когато е кратковременна и е свързана с конкретно обстоятелство. Превръща се обаче в повод за притеснение, ако започне да руши ритъма в ежедневието.
Социалните мрежи и тревожността
За Маргарита Бакрачева социалните мрежи са важен елемент от уравнението на младежката тревожност.
„Младежката възраст е свързана с доказване, в тази възраст е още по-важна ролята на сравнение с другите“, обяснява тя и допълва, че социалните мрежи, където младежите пребивават почти денонощно, усилват социалната тревожност. Съществува усещането, че другите се забавляват повече, изглеждат по-добре, посещават повече места. Всъщност, изследванията сочат, че сравняването с другите е един от водещите фактори за стрес във всички поколения, не само при младежите, уточнява психологът.
Антония Малчева обръща внимание, че фалшивият свят, който бива представян на тийнейджърите в социалните мрежи, е изпълнен с манипулирани снимки. По думите ѝ често младият човек се чувства неспособен и изпитва страх да не се изложи и да не бъде засрамен, защото не може да постигне стандарта на живот, демонстриран от другите: „Разминаването между реалните финансови възможности и необходимите за постигането на този „стандарт“ носи висока доза неудовлетворение и гняв в младия човек“.
Самооценката срещу одобрението на другите
Самооценката е важна част от психичния свят на човека, казва Антония Малчева и допълва, че тя започва своето формиране още в ранна детска възраст, когато поведението на детето бива оценявано от родителите и семейството. „Когато то е подкрепено от своите родители с одобрение или внимателно коригирано, когато е неподходящо, детето израства с висока самооценка“, уточнява тя. По думите й предизвикателството към самооценката идва именно през тийнейджърските години, когато за младежите мнението на приятелския им кръг става по-важно от това на техните родители: „В зависимост от това към какъв модел за подражание се е насочил тийнейджърът и дали е възможно да постигне представеното, се трансформира и самооценката му, а от там и задоволството от постигнатото или разочарование от неуспеха“. Превръщането на негативната самооценка в позитивна Малчева оценява като дълъг и нелесен процес, в който е важно да се развива и поощрява това, с което тийнейджърът се справя добре, защото удовлетворението от добрите резултати води до по-високата самооценка.
При силна нереалистична самооценка чест механизъм за справяне със стреса е моделът за безпомощност и саботиране, обяснява Маргарита Бакрачева. Този модел представлява избягване на ситуации, над които хората не са уверени, че имат контрол и се саботират сами: „Понеже нямам гаранции, че ще се представя добре, предварително измислям и има запас от оправдания, които ще ми помогнат да отдам причините на успеха, че не са в мен. Това могат да бъдат и поведенчески, и мисловни модели“.
Няколко съвета
Според Антония Малчева още в самото начало, когато децата откриват социалните мрежи, родителите трябва да сложат ясни граници за времето, което могат да прекарват в тях, както и за съдържанието. Тя посочи, че в случаи, в които има вече формирана зависимост от социалните мрежи и родителите решат да наложат контрол, младежите го преживяват като незаслужено наказание и следва бунт от тяхна страна.
Допълва, че е редно родителите да се отнасят приятелски към децата и да ги канят да споделят преживяванията си всеки ден, но акцентира върху това да не забравят кой е родителят в тези отношения. „Запазвайки авторитета си пред своите деца, те ще са способни да се намесят, когато това е необходимо. Ако се забележи продължителна промяна в поведението на тийнейджъра, тогава тяхната намеса ще е важна и решителна по отношение на зараждащия се проблем“, каза тя.
Помощта на психолог е следващата стъпка, ако разговорите у дома не водят до споделяне от страна на тийнейджърите.
Източник: dnevnik.bg
Снимка: pixabay.com