В цяла Европа се практикува седмичен филтър в училищата, който позволява да се сложи край на дистанционното обучение и безкрайното карантиниране на децата
Ива е на 8 години, 2 клас. На практика тя няма нито една пълна година в училище. Сега за пореден път е вкъщи и е повече от 5 часа дневно пред компютъра. На екрана вижда говорещата глава на учителя, трудно си задържа вниманието, понякога чува и разбира добре, понякога – не. Родителите й работят, затова помага баба й, която обаче много не ги разбира тези работи, компютрите, и само следи дали Ива гледа в екрана.
Методи е на 18 години, 12 клас. Сутрин просто си включва телефона и „влиза“ в часа, после си доспива. Той не става от леглото с дни, сега не може и да спортува, защото е в групата на „възрастните“ и трябва сертификат. При предишния локдаун Методи не беше излизал от вкъщи точно 17 поредни дни.
Две истински истории, които вероятно се случват в много семейства. И стотици хиляди български деца, лишени от образование, общуване и здраве, защото здравето за тях е точно това – движение, принадлежност, общуване с връстници. Влизаме в трета година на локдауни и ограничения. Отхвърляме всичко – мерки, ваксини, тестване – чакаме вируса магически да изчезне. А през това време децата ни губят ценно време от своя живот. Защото една година има различно измерение, когато си на 8 и когато си на 80. Никой никога няма да върне детството на децата и безценното време в училище, в което те не само учат да четат и пишат, но и да общуват, да бъдат хора.
Децата и младите хора ще усещат влиянието на COVID-19 върху своето психично здраве и благосъстояние години напред, предупреждава УНИЦЕФ в нов доклад.
„Ограничаването на движението и затварянето във виртуалния свят подхлъзва психиката подобно на зависимостите“, коментира психоаналитикът Весела Банова. „Това, което открихме в терапевтичния екип при децата по време на пандемия, е феноменът на „втечняване“. В един момент това започна да става много притеснително и да се появава странно поведение, наподобяващо аутистичното. Губи се интерес към говора и общуването с най-близките и младежът потъва във виртуалното – това взима много тежки размери“, продължава тя.
Тези дни МЗ и МОН излязоха с предложение за щадящ и безплатен тест за коронавирус, с който децата от началния курс да се върнат в училище. Което означава, че те ще трябва два пъти седмично да отделят слюнка в контейнерче, в което после ще се сложи реактив. Нищо повече. (Вижте подробно описание на видовете тестове ) Някои родители казаха, че не са съгласни. Други, без да са се информирали и да са разбрали за какво става въпрос, се присъединиха към хора на тоталното отрицание. Медиите сипаха бензин в огъня.
В същото време децата в Европа вече са в класните стаи – там отдавна са въведени ежеседмични тестове – задължителни или препоръчителни, според ситуацията в региона. Помолихме във Фейсбук родители, живеещи в чужбина, да ни разкажат за тестването в училищата:
Денвър:
Децта се тестват безплатно в училище веднъж седмично, като отнема 2-3 минути на дете. Резултатът излиза до няколко часа, като родителите получават мейл с резултатите. В случай на заразено дете се очаква да се сложи под карантина самото то, както и всички в близък контакт с него. Предлага се опцията за виртуално обучение в случай, че родителите отказват тестове или имат други съображения. Процесът с учителите е същият.
Франция:
Самотестването е много разпространено. Според френските препоръки регулярността, с която се прави, зависи от нивата на зараза. Първоначално е било на случаен принцип в зависимост от зоната, в която е училището – не се тестват всички деца, а се работи с извадка, която се изменя. От тази година започват експериментално да тестват малките ученици и ако имат случай – да не карантинират всички. Тестовете за извънкласни дейности на 12-17 годишните са безплатни.
Германия:
Тестовете са два пъти в седмицата с т. нар. тестове близалки – правят се понеделник и сряда, отнема до 15 мин. Това са пул тестове, родителят получава резултата до 19 часа в същия ден по мейл. Преди това са използвани назални тестове, приложени лично от децата. Ако има положителен тест, на другия ден дават на всяко дете тест- близалка. Тестът може да се направи вкъщи, стига да се занесе пробата навреме. Докато се чака резултат, детето стои вкъщи (реално не могат да го поставят в карантина, докато не е потвърдено заразено). Разчита се на съвест. Самият тест е комбиниран за 4 вируса – три варианта на коронавирус и един грип. По ресторанти, музеи и т.н. децата не ги проверяват, защото се приема, че са постоянно тествани.
Австрия:
В Австрия се правят тестове, ако родителите искат детето им да ходи в училище. Правят се три теста: един бърз, неинванзивен, и два PCR-а с гаргара. Децата сами си ги правят първия час, учителката помага и събира пробите, които се пращат в лаборатория. Бързият неинванзивен тест излиза веднага. Ако има някой с положителен, прави втори. Ако и вторият е положителен, детето изчаква с маска при пазача да го вземат родителите. Вече втора година е така и е намалено много разпространението на вируса в училище.
Гърция:
В Гърция от миналата година децата до 11 г. ходят с негативен селф тест на училище /щадящ тест чрез слюнка/. Тестът се предоставя безплатно. След като бъде направен, родителите попълват декларация, която се намира на сайта gov.gr и всъщност тя е пропускът на детето за училище. Разчита се на съвест и отговорност.
Великобритания:
Децата в primary (от предучилищна до 6 клас) не се тестват. Ако има позитивно дете в класа, изпращат на всички родители мейл, с който ги уведомяват, че в класа има позитивен тест. Дебело се подчертава, че всички останали деца продължават да ходят на училище, ако някой има симптоми, отива на PCR тест. След като случаите в класа станат повече, изпращат мейл, в който пише да се направи на всички деца PCR тест. Само тези, които имат симптоми, си чакат резултата вкъщи. Останалите ходят на училище.
Абсолютно всички тестове са безплатни – бързите и PCR. Има пунктове, откъдето всеки може да си вземе кутия с бързи тестове. PCR се резервира онлайн за минута в тестов център по местоживеене. Резултатът идва на следващия ден на мейл.
В secondary училищата тестването не е задължително, но е силно препоръчително. Това е текстът от правителствения сайт: „Staff and secondary school pupils should continue to test twice weekly at home, with lateral flow device (LFD) test kits, 3 to 4 days apart. Testing remains voluntary but is strongly encouraged.
Тестовете се правят вкъщи – има сайт, където да се репортне резултатът, всичко е на доверие.
„Аз съм учителка в училище и си правя тестове два пъти в седмицата. На децата съм правила тестове също, PCR също. Не виждам каква е драмата с тестовете, децата ми не са травмирани по никакъв начин. Хората тук просто правят тестове и толкова. Предпочитам това, отколкото локдаун“, коментира един от участниците във Фесбук дискусията.
Дали децата ни бързо ще се върнат в училище или ще ги оставим пред екраните още седмици и месеци – зависи от нас. Трябва да сме наясно, че ние като възрастни носим отговорност за всички щети върху тях, резултат от дългото затваряне вкъщи – психически, социални, образователни.
Снимка: unsplash.com
