Свилен Симеонов е един от първите доброволци към Центъра за помощ на украински бежанци във Варна, разположен в Двореца на културата и спорта. За него може да се разкаже много. Той е многопластов, различен и всеотдаен. Той е човек с кауза.
Ако смятате, че познавате смисъла на думите отдаденост, благородство и доброта, то бъдете сигурни, че Свилен може да ги надгради. Свилен е бивш спортист. Дали заради силния си характер или просто защото спортистите са по-уравновесени, по-издръжливи физически и се справят по-добре в напрегнати ситуации, той е двигател на доброволчеството в Центъра вече трети месец. Често смените му продължават повече от 48 часа, а историите, разказани от него, докосват с човещината си и личното му отношение към всеки един нуждаещ се. Разказите, зад които стои Симо (както всички го наричат) са десетки и всеки един е по-силен от предишния. Общото обаче между тях, е че зад всеки казус, зад всяка изтрита сълза от лицето на жена или дете, стои искрено желание да помагаш – безрезервно и безкористно.
Ето и една от тях, разказана от първо лице: „Когато чуя Буча и нещо се преобръща в мен. Побиват ме тръпки. Нахлуват в главата ми най-страшните картини от войната. Тук до мен е Полина на 3 години от Буча…с майка си. Денят 03.03.2022 го помнят много добре,…бащата на Полина, моряк, се обажда по телефона на майка й с думите: Имате няколко часа да напуснете Буча. Това ще се окаже най-важното обаждане в живота им. Събират набързо каквото могат и тръгват пеша до Ирпен. Вървят 5 км. до събирателния пункт и там, с още около 30 човека, стоят скрити в подземията. Трябва да стигнат до Киев, на 25 км. от Ирпен. Ракетите следват една след друга. Постоянно има престрелки. Избират една от нощите и започват да се движат към Киев. Отнема им 9 часа да стигнат до Киев. След дни по тези места ще има реки от кръв….Спирам разговора…виждам, че се насълзява….При мен сълзите не спират…Взаимно се успокояваме…Молим се за по-добри времена. Давам й възможно най-доброто и я изпращам да си почива!!!”
Та, ако дори да не бягате от война, а просто идвате във Варна, за да се насладите на лятната си отпуска, отбийте се в Спортна зала. Той ще е там и ще ви посрещне с изморена, но зареждаща усмивка и с думите “Имаш ли желание, намираш начин. Нямаш ли желание, намираш причина”.
Свилен е част от всички достойни хора, които даряват съпричастност и човечност, лично време, енергия и средства, като помагат на децата и семействата от Украйна в България. Имената и лицата на тези истински съвременни герои остават неизвестни, затова искаме да обърнем светлината на прожекторите към тях и да им благодарим, че поставиха България сред държавите, които подадоха ръка на Украйна със солидарност и съчувствие.
Имено затова тази година специалната награда на Национална мрежа за децата за принос към живота на децата „Златна ябълка“ се присъжда на доброволците, които помагат на децата и семействата бежанци от Украйна. Те са пример за обществото и за нашите деца и ни учат как да бъдем човечни и толерантни и да защитаваме хуманните ценности и неотменните права на всеки човек.
От началото на войната Национална мрежа за децата е поeла ангажимент да дарява шест поредни месеца своите индивидуални месечни дарения за децата в Украйна – ако искате да станете дарител и да бъдете част от нас, можете да се присъедините тук: www.nmd.bg/dari
Ако искате да отличите някой, който помага на украинските деца, можете да го направите, като изпратите негова снимка и разкажете за него на [email protected]
