Стресът е променено състояние на организма в отговор на външни (екзогенни) или вътрешни (ендогенни) стимули, които индивидът не е в състояние да задоволи или е загубил способността си да го направи. Следователно, той показва признаци на психофизически дискомфорт спрямо натиска, възприеман като висок.
Организмът реагира естествено на стреса с първа фаза на активиране, втора на адаптация и последна на изтощение, когато ресурсите на субекта са изчерпани. Така човек влиза в състояние на заболяване, което става хронично, ако стресът стане продължителен във времето.
Как да разпознаем стресираното дете
Често се случва учителят да сигнализира на родителите за необичайно поведение на ученика: невнимание, промяна в настроението, агресивни прояви или странности. И точно в тази връзка трябва да се запитаме дали всъщност не е виновен стресът за тази промяна и в каква степен се е натрупал.
Стресираното дете обикновено показва различно поведение от обикновено и в даден момент родителите и учителите започват да се притесняват. За да разберете дали детето е наистина стресирано, добре е първо да уточните поведението му и настъпилите промени във времето: кога се е случило, как се случва и колко продължава. Разберете също така дали това е свързано със ситуация, в която то е участник и къде реално е започнало: у дома, в училище, по време на спорт или друго занимание, докато е навън с приятели и други.
Симптоми на дете, което е под стрес
В момента, в който детето промени отношението си или започне да реагира по различен начин на познати и нови ситуации, трябва да се замислите дали нещо се е случило и по-специално дали по този начин то не показва своя дискомфорт или затруднение. Предвид обхвата на концепцията за стрес, някои от преобладаващите симптоми могат да бъдат:
- невнимание,
- промяна в настроението,
- преувеличени реакции по отношение на обстоятелството (например, ако е станало особено чувствително, капризно или настроено опозиционно, или пък е променило хранителните си навици),
- ако изпитва безпокойство след като се прибере у дома от училище, тренировка или просто след излизане с приятели,
- ако проявява все по-малък интерес към това, което прави.
Стрес и развитие на мозъка
Отключващите фактори могат да бъдат много и различни по вид. Основният, който трябва да се вземе предвид, са субективните характеристики, тоест способността на детето да реагира на определен натиск или искания, като се вземат предвид неговите лични нагласи, емоционалност и склонността му да реагира положително на ситуации на стимул.
Деца, стресирани от родителите
Форма на стрес за децата са и родителските конфликти, лошо управлявани икономически трудности, ситуации на споделяне, които са склонни да бъдат погълнати от малчуганите и неразбрани, тъй като те все още нямат нужния ресурс, изисквания и очаквания, за да осъзнаят случващото се.
Друга, при това сериозна форма на стрес, са наказанията и малтретирането в семейството. Те се считат за най-високото ниво на стрес за детето и могат да отключат поредица от постоянни разстройства, дори и след години (посттравматично стресово разстройство, депресия, генерализирана тревожност).
Как да помогнем на стресираното дете
Най-лесният начин да помогнете е да не го натоварвате емоционално и да го „облекчите“ в изискванията. Всичко, което то прави и начинът, по който го прави, е наред, защото в конкретния момент то дава всичко от себе си, въпреки психофизическото си състояние.
Ясно е, че да го накарате да говори и да разкаже за дискомфорта си би било най-добре, но не във всички случаи става така лесно. За предпочитане в такъв момент е да опитате да разберете какво изпитва и да се поставите на неговото място, и да го награждавате с подходящи стимули, когато успее да постигне целите си, дори да са съвсем малки.
Избягвайте да въвличате децата в семейни проблеми, тъй като те не са в състояние да помогнат на възрастните да разрешат трудностите. Но пък възприемат по свой начин емоционалната тежест, което не води до нищо добро. В случай на по-сериозни ситуации, като малтретиране или психическо насилие, препоръчително е да се свържете със специалист, за да потърсите и такава подкрепа – не само за детето, но и за вас като родители.
Как да предотвратим детския стрес
Когато говорим за превенция, имаме предвид три нива на интервенция:
- първичен (преди да се появи симптомът или ситуацията),
- вторичен (когато се появи симптомът или ситуацията),
- третичен (вече се е случило и трябва да се намесим).
Когато говорим за деца и стресови условия, трудно можем да оценим предварително какъв тип поведенческа реакция ще последва. Възможно е обаче да разберем колко те могат да „издържат“ и дали реагират адекватно според техните личностни характеристики. Децата, които са по-чувствителни или срамежливи, затворени или интровертни, ще имат по-големи трудности, ако бъдат подложени на прекомерен натиск. Но може да се получи добър отговор, ако с тях се работи по-толерантно и се стимулира самочувствието им. Последното е особено важно, тъй като преценката на възрастните за индивид във възрастта на развитие е релевантна и способността да удовлетворява исканията е индикация за признание за тях. Обратно, по-жизнените, самоуверени и общителни деца имат по-малко затруднения при стресови условия, но само ако ситуацията не изисква представяне над техните възможности. Така че и при тях трябва да се прояви дипломатичност и в голяма степен разбиране.
Източник: noviteroditeli.bg
Снимка: pixabay.com
