Национална мрежа за децата е обединение на 115 организации от цялата страна, които работят с и за деца и семейства. Мисията на организацията е да заздрави и улесни сътрудничеството между сходните неправителствени организации и всички заинтересовани страни с цел гарантиране правата и благосъстоянието на децата в България.
Организациите-членове на Национална мрежа за децата приветстваме новите принципи, заложени в Законопроекта, доколкото те ясно поставят фокус върху развитието на личността на детето и ученика с прилежащата му автономност и свобода на избор, право на лични стремежи и интереси за развитие, принадлежност, участие и отговорност към множество общности и групи едновременно.
Вярваме, че има нужда от нова законова уредба, която да дефинира образованието като национален приоритет и един от инструментите за икономически растеж. В този смисъл подкрепяме в законопроекта акцента върху компетентностите, които се предвижда децата и учениците да придобият след всеки завършен етап на предучилищната и училищната им подготовка. Обединени сме и в разбирането за значимостта на други основни цели, които си поставя законопроектът, сред които:
- акцент върху приобщаващото образование;
- активното включване на родителите в образователния процес;
- обвързване на знанията и компетентностите, придобити в училище, с пригодността към пазара на труда;
- възможността за валидиране на компетентности и знания, придобити в неформалното обучение и предоставяне на опции за по-гъвкави форми на обучение;
- възможности за повишаване квалификацията на учителите и директорите;
- прилагане на системи за подобряване и управление на качеството в детските градини и училища в Република България;
- създаване на центрове за личностно развитие, което е качествено нов принцип в законопроекта и поставя акцент върху връзката между емоционалното, моралното, социалното и интелектуално развитие на детето и ученика и необходимостта от здрава спойка между тях.
В същото време, в рамките на проекто-закона, считаме, че е необходимо да се обърне внимание на следните регламенти, които се нуждаят от подобряване и прецизиране:
- начините на регламентиране на Центровете за подкрепа на личностното развитие. Считаме, че прехвърлянето на всички видове услуги, предлагани в Центровете за подкрепа на личностното развитие на общинско равнище крие рискове от липса на достатъчно информационни, методически, човешки, финансови и други ресурси, особено в по-малките общини. Това би лишило децата от определени услуги или ще бъдат предоставяни такива с незадоволително качество. Ние предлагаме да бъде дадена възможност центровете да се създават и функционират и на други равнища, освен общинско, а именно – междуобщинско, областно и национално.
- предвижданата в проектозакона разширена автономия на училищата, детските градини и центровете да бъде съпътствана с ясни ангажименти от страна на МОН, а именно създаване на съвременни методически наръчници, компетентен екип от специалисти и система от подкрепящи организации и услуги.
- предлагаме да се постави засилен фокус върху превенцията на отпадане от училище, като се предложат още по-гъвкави форми на учене за децата и учениците от различни уязвими групи, включително за отпадналите или застрашените от отпадане от училище деца, децата, живеещи в бедност, децата от маргинализирани етнически групи, децата със специални образователни потребности, децата и младежите в конфликт със закона или в риск от извършване на противообществени прояви. Приветстваме поставянето на ясен център на отговорността за обхвата на децата на МОН, но вярваме, че е добре да бъдат посочени и останалите участници в процеса, а именно Държавната агенция за закрила на детето (ДАЗД), Агенцията за социално подпомагане (АСП), Министерство на вътрешните работи (МВР) и ЕСГРАОН. Необходимо е да се уеднаквят регистрите, по които децата се отчитат като подлежащи на задължително обучение и образование и да се работи съвместно между изброените институции, стъпвайки на процедура с ясно разпределение на отговорностите и начина на осъществяване на координацията между институциите.
- предлагаме внимателно управление на процеса на закриване на помощните училища и възможности за регламентиране на нови училищни форми, които да подкрепят интеграцията в образователната система на децата с тежки и множество увреждания. Считаме, че проектозаконът се нуждае от прецизиране по отношение на начините за учене и за завършване на клас и степен на образование, вкл. за придобиване на степен на професионална квалификация за различни групи уязвими деца – деца, отпаднали от училище, деца със СОП, деца, настанени в социално-педагогически интернат (СПИ) и възпитателно училище-интернат (ВУИ), деца с различни функционални разстройства, деца със специфични заболявания и други.
- По отношение на социално-педагогическите интернати (СПИ) и възпитателните училища-интернат (ВУИ) считаме, че е необходима ясна визия за тяхната реформа в проектозакона за образованието, в съответствие с Концепцията за държавна политика в областта на правосъдието за детето от 2012 г. и Пътна карта за изпълнение на същата концепция, приета от Министерски съвет през март 2013г. Настояваме децата да бъдат настанявани в реформирана резидентна услуга от затворен тип само като крайна мярка и за минимален срок. Считаме за ключово за децата, настанени в такъв тип училища, да получават индивидуална подкрепа за образование и обучение и допълнителни алтернативни услуги за превенция, консултиране и подкрепа.
- вярваме, че има нужда квалификацията на учителите да се обвърже в по-висока степен с идентифициране на конкретните потребности от нея на ниво отделен учител и на ниво педагогически екип и с ефективността й спрямо напредъка на всеки ученик. Предлагаме също атестацията на учителите да се обвърже с напредъка на учениците, т.е. да се мери входно и изходно ниво на знания и компетентности на учениците.
- По отношение на задължителното обхващане в предучилищни групи на 4-годишните деца считаме, че има нужда от допълнителна работа и изясняване в проектозакона по тази точка, като например включване на повече регламентирани различни услуги и грижа за 4-годишните деца, включително и програми за ранно детско развитие с ясен образователен компонент. Вярваме, че това би довело и до решаването на редица проблеми, като големия брой деца в групите, липсата на достаттъчно физическо пространство, невъзможност да се посрещнат индивидуалните нужди на детето и др. Едновременно с по-широкия регламентиран спектър от услуги, се застъпваме и за отпадането на таксите за задължителните предучилищни групи.
Национална мрежа за децата твърдо вярва, че има остра нужда от нова законова уредба, която да отговори на новите образователни нужди на децата и учениците и да доближи компетенциите им до реалните потребности на бизнеса, така че да се осигури икономически растеж. Отчитайки значимостта на приемане на нов закон за образованието, оставаме на разположение за по-нататъшни съвместни действия.
22 юли 2013 г.
Национална мрежа за децата
Снимка: Horia-Varlan
