Национална мрежа за децата е обединение на 124 организации от цялата страна, които работят със и за деца и семейства. Мисията на организацията е да заздрави и улесни сътрудничеството между сходните неправителствени организации и всички заинтересовани страни с цел гарантиране правата и благосъстоянието на децата в България.
Ние вярваме, че равният достъп и качеството на здравната помощ следва да бъде дейност с най-висок приоритет в дневния ред на Министерство на здравеопазването и на Правителството на Република България. Това е валидно с още по-голяма сила, когато се касае за майчиното и детско здраве и за опазване живота, здравето и благополучието на бременните жени, родилките, бебетата и децата. Убедени сме, че медицинските стандарти по акушерство и гинекология, по неонатология и по обща медицина се нуждаят от периодична и внимателна актуализация, за да бъдат в съответствие с последните достижения в медицината и с нуждите на пациентите. Считаме, че водещ фактор при изготвянето на стандарти и програмни документи следва да бъдат доказаните научно добри практики (evidence-based) на световно ниво.
I. По отношение на проекта на Наредба по стандарт за неонатология, предлагаме следните препоръки:
- Да не се предвижда използване на рутинни процедури, които не са доказали ефективността си в практиката като напр. клизма на недоносено новородено и др.;
- Да се включат утвърдени и широко използвани в други държави практики като кенгуру грижа и ранно поставяне на гърда/ранен контакт на майката с бебето й;
- Да се въведе алгоритъм за мъртвородени деца и за процедурите (не само физически, но и психо-емоционални), които се следват за детето и родителите му;
- Да се регламентира правото на придружител на жената по време на раждането и да се информира широката общественост за това право – всяка жена има право на придружител по време на раждането, ако тя самата желае това;
- Да се предвиди психо-емоционална подкрепа за родителите на недоносени деца;
- Да се прилагат доказано работещи практики за недоносените деца (в зависимост от гестационната седмица, в която са родени, общото им състояние и други медицински показатели) – ранно поставяне на гърда, кенгуру грижа, ранен контакт с майката или бащата;
- Проектът на стандарт да предвижда диференциация на недоносените новородени по гестационна седмица на раждане, рождено тегло и други здравни критерии, на база на които да се определят необходимите интервенции за всяко дете;
- Да се регламентира във всяко родилно отделение неразделянето на бебето от майката (в зависимост от степента на недоносеността, недоносените деца също могат и трябва да имат контакт с майката и/или бащата);
- Да се предвидят стандарти и процедури за даване информация на родителите за състоянието на детето – редовно и изчерпателно. В момента няма фишове за поведение на лекарите с родителите на недоносени и мъртвородени деца.
II. По отношение на проекта за стандарт по обща медицина, правим следните препоръки:
- Към предвидения мониторинг на болните с хронични заболявания (т.1.5.1.3.) да се предвиди и механизъм за проследяемост на лечението (посредством електронно досие или по друг начин) и да се назначат отговорници на лечението, особено в случаите, когато се касае за деца. Това могат да са родителите, личният лекар, социален работник. Организациите-членове на Национална мрежа за децата алармират за сериозни пропуски в лечението на деца в риск поради небрежност от страна на родителите или настойниците и липса на система за проследяемост на случаите.
- Приветстваме предвидения домашен патронаж в т.1.5.2. „Медико-социални дейности“, според който сестра или акушерка ще посещава бременната два месеца преди раждането и до 4 месеца след раждането, както и предвидената междусекторна координация с Агенция за закрила на детето и Дирекция „Социално подпомагане“;
- Според проекта на стандарт, медицинската лекарска практика осигурява предимство на деца до 1 година и бременни жени. Организации-членове на Национална мрежа за децата алармират, че в много случаи общопрактикуващите лекари отказват да записват ромски деца за профилактика и лечение, тъй като семействата им често си сменят местожителството и не водят редовно децата за профилактични прегледи. По този начин много деца остават на практика без достъп до здравна помощ и липсват механизми за обхват и проследяемост на децата;
- Приветстваме предвидения в т.3.2.24. от проекта периодичен медицински контрол на лечението, но вярваме, че ако има механизми за между-секторна координация (ЕСГРАОН, МВР, община, медицинска служба, Държавна агенция за закрила на детето и Агенция за социално подпомагане), проследяването на децата, нуждаещи се от профилактика и лечение ще се улесни и подобри значително. Считаме, че трябва да се обърне по – приоритетно внимание на необходимостта от оценка на нуждите на децата като специфична група, както и за въвеждане на комплексни социално-здравно-образователни услуги, което трябва да стане и конкретно изискване при акредитацията и лицензирането на болниците.
III. По отношение на Наредба №12, която утвърждава стандарта по акушерство и гинекология:
Национална мрежа за децата се присъединява към искането на Български хелзинкски комитет, фондация „Макове за Мери“ и редица други неправителствени организации да бъде върната предишната граница между раждане и аборт (за раждане да се счита плод с телесна маса при раждането 600 и повече грама) и за всички недоносени новородени бебета да се полагат медицински грижи от най-високо ниво. Настояваме също за ревизия на медицинските и други граждански актове, така че родителите на мъртвородените деца да имат възможност да ср сбогуват с тях и да получат адекватна психологическа подкрепа в родилните отделения.
Препоръчваме да отпадне т. 2.1.2.2.2., която предвижда децентрализиране структура за следродови грижи, според която майката и новороденото могат да са в различни помещения. Убедени сме, че бебето и майката следва да са заедно, винаги когато състоянието на бебето не налага разделяне за извършване на спешни и животоспасяващи медицински интервенции. В последния случай настояваме родителите да получават навременна и пълна информация за състоянието на бебето и да имат възможност за контакт с него.
Отново наблягаме на правото на раждащата жена на придружител по време на раждането – не само когато това е предвидено в правилника за устройството, дейността и вътрешния ред на лечебното заведение, а винаги, когато бременната пожелае.
Вярваме, че Наредба 12 следва да ревизира и възможността за извършване на Цезарово сечение по желание на бременната. Цезаровото сечение е сложна коремна операция и следва да бъде извършвано само в случаи, когато раждането по нормални пътища застрашава живота на майката и/или бебето.
Оставаме на разположение като коректен и предвидим партньор в усилията по подобряване на системата за здравни услуги и осигуряване на равен достъп на всички групи от населението до качествена болнична и извънболнична помощ като отстояваме най-добрия интерес на децата.
Национална мрежа за децата
11 септември 2014 г.
Снимка: stockvault.net/2Happy
