Жените в България раждат при лоши условия и унизително отношение
Животът оставя белези. Понякога дълбоки и некрасиви, макар и преплетени с щастливи последствия. Раждането в средностатистическа българска акушеро-гинекологична болница ви снабдява именно с такива.
Преди седмица група майки излезе на протест пред софийската АГ болница “Света София”, бившата “Тина Киркова”. Идеята беше да се изправят срещу насилието, на което е подложена раждащата жена в България. Поводът – детайлно описан ужасяващ разказ за едно особено травмиращо раждане в същата болница. Мястото на протеста бе избрано заради повода, макар че “навсякъде е така”. Поводът от своя страна се превърна в отправна точка за разговори за дефектите на раждането в България като цяло. Раждащите жени имат право да бъдат чути не само когато викат от болка.
Откъде идват бебетата
Малко преди 11 ч. в сряда, болница “Св. София”. Пред вратите, зад които се ражда животът, неспокойно пристъпват притеснени роднини. Бележката на стъклото е категорична: Информация се дава след 12 ч. По стълбището отпред освен роднините се разхождат накъсани останки от брошури. Циментовият под е постлан с нетънък филм захабена мръсотия.
“А, реших, че пак някой е дошъл да ни се кара”, посреща ни служителка, непредупредена за посещението ни. В коридора, без да издава звук и почти без да мърда, лежи на кушетката видимо изтощена жена, завита с одеяло. Родилките престояват два часа там за наблюдение, разясняват процедурата от болницата. На метри от краката й е предродилната зала. Ако сте си представяли момента, в който между болката се промъкват мислите за предстоящата радост, и всичко това – закътано в интимно уединение, грешите. Неголямата стая е запълнена от легла с родилки.
Първото, което ви посреща през широко отворената врата обаче, са разкрачените крака на жена, между които се намесва акушерката. За да родите, което се случва на друго място – в родилната зала, също трябва да се примирите, че край вас може да проплакват и други жени и бебета. Личното пространство е поле на широки тълкувания и на евентуално доплащане за ВИП-зала. Вашите вноски за здравни осигуровки не ви гарантират интимност.
В съседство с предродилната реанимацията посреща най-новата си посетителка – едра гола жена с превръзка над прясната операция се стоварва на леглото в ъгъла.
От другата страна на коридора се озовавате в следродилното, т.нар. пуерпериум – мястото, където отиват онези, които са излежали двата си часа в коридора. Мария* се усмихва и разхожда бебето си в кошарка на колелца. Благодарна е, но с нотка на притеснение пита: “Доктор Григорова, нали не се изложих много?” Мария си е взела изпита. По дължината на коридора са разположени стаите на “простосмъртните”, които не са платили за ВИП (или не са се доредили – според майки почти няма шанс да стигнеш до ВИП от 75 лв. на леглоден, ако не си платиш регламентирано за избор на лекарски екип – 900 лв.). 4 жени и 4 бебета в тесни стаи делят една тоалетна за две стаи.
Майките от тези стаи все пак имат късмет. За разлика от двете жени от ромски (случайно или не) произход, за които местата не са достигнали и са прекарали последното денонощие на дивани в коридора. “Не, не съм виждала бебето, защото не можах да стана и да ида да го видя”, обяснява едната от тях, която е родила със секцио. Ще получи информация за него в определен час.
Информация по график
“На практика има 5 лекари на 57 родилки – ако всяка родилка отиде, когато си пожелае да попита за сведения, какво правим ние. Заради това, ако е за едно нормално родено дете и няма никакъв проблем и се дава на майката за кърмене, не е в кувьоз, не е на система, тогава са регламентирани часовете за даване на информация”, обяснява информационната цедка д-р Валентина Григорова, заместник-директор “Медицински дейности” в болницата
Именно информацията е и в основата на спорните точки, по които майки и лекари не намират общ език. В разказа на жената, който отприщва протеста, тя обяснява за отказа си да подпише т.нар. информирано съгласие. Според нейните думи това разгневява медицинския екип, който си отмъщава чрез преднамерено болезнени действия и процедури. Въпросното информирано съгласие е документ, вид застраховка за лекарите, в който раждащата жена дава съгласие за използването на цял пакет от процедури с “определени лекарства” и декларация, че “разбира” рисковете от съответни медикаменти и процедури. Информираното съгласие се връчва за подпис в общия случай при постъпване за раждане.
“Една от причините да не го подпиша беше, че аз отивам с 9 см, на върха на контракциите, и те ми казват: “Подписвай тук”. Как – няма да подпиша нещо, което не съм прочела. Те ми казват: Не го чети, подписвай”, разказва днес Ивета Драганова, член на сдружение “Естествено”, които се борят за активно участие на майката в процеса на раждане и случването му с минимална външна, хирургическа и медикаментозна намеса. Те смятат, че част от действията и медикаментите са резултат от ненужна свръхпревенция и за да спестят време на лекарите. Според Василена Доткова, автор на книгата “Близо до бебето”, бързането е свързано и с пари: “Ако е платила на определен лекар/екип, или дежурните очакват да получат пари под масата за помощта си, те ще направят всичко възможно жената да роди в тяхната смяна, а смените за разлика от раждането имат точно определена продължителност”. За да се избегне пакетното съгласие с всичко при всякакви обстоятелства, от “Естествено” са изготвили т.нар. “План за раждане”, в който раждащата жена сама може да избере процедурите и съпътстващите обстоятелства около важния за нея момент.
Лошо възпитание
Другата основна кауза, зад която застанаха протестиращите майки, е противопоставянето на насилието от страна на лекарите – физическо и най-вече вербално. Например акушерката да крещи смразяващи реплики като “Не напъваш като хората. На части ли искаш да го извадим това дете.” Подобни разкази не са единични случаи. Според д-р Григорова, страховитите заплахи всъщност са форма на мотивиране. “Понякога те изпадат в един много интересен статус, в който, ако мога точно да се изразя, излизат от час. Както ние казваме: “Ни предава, ни приема”. Трябва по някакъв начин този човек да намериш по-силни думи, за да го мобилизираш”, казва д-р Григорова. Именно тук минава тънката граница между възприятията за раждането на лекари и пациентки.
“Докторът, който водеше раждането ми, се държа просташки и грубо. За капак и бебето ми беше посрещнато от въпросния човек с думите: “Ха-ха и тя ще крещи така, като майка си, като ражда.” Не че аз толкова ги бях притеснила с виковете си, но нямаше как да не извикам, когато господинът, който тежеше над сто килограма, ми се хвърли отгоре на два пъти, за да изблъска бебето”, разказва потребителка във форума на bg-mamma. Униженията са обект на различни модификации. Обяснението им според докторите е стресът, на който е подложен медицинският персонал. Обяснението според майките е липса на уважение и хуманност.
Към момента по данни на Българска асоциация за закрила на пациентите са образувани две следствия, в които основни действащи лица са родилките. Адвокат Пламен Таушанов, председател на УС на асоциацията, казва, че при тях са постъпили 7-8 оплаквания от родилки, а той самият се е натъкнал на разнообразна редица от нарушения. До момента осъден за участие в раждане лекар няма.
Майките се борят за човечно отношение, уважаване на правото им на избор, по-малко унижения и лекари в крак със световните медицински постижения. Техните искания са важни, защото началото никога не е без значение.
И иначе може
В Австралия има няколко вида грижи за раждащата жена, разказва Гергана, която е родила трите си деца там. Бременността може да е проследявана от джипито с няколко посещения до болницата, жената може да си има акушер-гинеколог, може да бъде наблюдавана от акушерки в болницата и може да си наеме частна независима акушерка (independent midwife). В зависимост от това какво е избрала, след това има три варианта за раждането – раждане в болница с акушер-гинеколог или с акушерките; раждане в родилна къща с акушерки (обикновено прикрепена до болница) и раждане вкъщи с акушерка. Изборът е неин. Липсват униженията и грубото отношение, майката сама прави информиран избор за манипулациите. Бебето се дава на майката веднага след раждането, а за бащата също има възможност да прекара нощта в една стая с майката и детето. “Главното предимство да родиш тука е че си третиран като човек, а не като безлично тяло, от което трябва да се измъкне бебе на всяка цена”, обобщава Гергана. Екатерина Вебер, която е медицинска сестра, карала стаж в България и родила три деца в Германия, също открива разликите. По думите й освен коренно различното отношение в Германия отсъства задължителното подписване на информирано съгласие. Документ за подписване на разрешение има само когато се налагат оперативни интервенции. По всяко време можеш да откажеш процедури, по всяко време можеш да си тръгнеш. Има отделни стаи за кърмене, където денонощно има консултант по кърмене. “Говорят тихо, спокойно, обясняват бавно, така че и най-неграмотният чужденец да разбере за какво става дума. Говорят на вие и на госпожо!”, отбелязва Екатерина.
Ирина Ценкова, в. Капитал, 04.12.2009
фотограф: Надежда Чипева, в. Капитал
