„Психично здраве“ е темата, която младежите избраха да обсъдят на осмото издание на младежкия форум Voice it. Разговаряме с Ралица Стоянова – психолог с опит в социалната сфера и работата с деца и младежи, която коментира темата в една от областите – здравеопазване. Ралица в момента практикува с пациенти с онкологични заболявания и с психосоматични състояния в Аджибадем Сити клиник УМБАЛ “Токуда”.
Как се отрази пандемията върху психичното здраве на младежите?
Първоначалната пълна несигурност при настъпването на пандемията на световно ниво донесе на всички ни тревога. Такава тревога, за която нямаше думи, свързана с една мистериозна, невидима заплаха. Дори постепенното придобиване на повече информация относно вируса и разработването на ваксини не донесе успокоение поради разнопосочните нагласи и последвалото разделение „за“ и „против“, отричане на възможната опасност или преекспонирането й. Младежите са особено уязвими към такава липса на структура и сигурност на заобикалящия ги свят. Тази възраст на преход от детството към самосъзнанието на възрастния предполага експериментиране с различни идентичности и бунт спрямо установените авторитети. За да се премине пълноценно през преходния период обаче са нужни и здрави опори, на които да се стъпи, пък дори и такива, спрямо които се бунтуваш. А през периода на пандемия тези опори бяха сериозно разклатени. Онлайн обучението от своя страна възпрепятства младежите да бъдат част от група, функционираща с определена динамика, която обикновено изисква и физическо присъствие. Така за много от тях виртуалното пространство остана основното достъпно за общуване, а общуването на живо за някои стана заплашително и дори непоносимо. Спорно-успешното обучение онлайн със сигурност не е единственият проблем. Училището е не само среда за придобиване на знания, а и среда на връзка с другите и очертаване на функционирането на личността в социума.
Какви услуги от психолог са необходими в детските отделения на болниците и предлагат ли се те от държавата?
Трудно е дори да си представим какво се случва в психичния свят на едно дете, когато се налага да бъде настанено в болница, в някои случаи продължително и нееднократно. Промяната на средата и ежедневието, медицинските интервенции, ограниченията и последствията на самото заболяването, всички тези фактори имат значение, независимо дали детето реагира активно, с изразяване на интензивни емоции, или привидно спокойно. А и страданието на родителите е не по-малко. Затова, разбира се, в идеалния случай би следвало във всяко детско отделение да има възможност за среща с психолог, посещение от негова страна при прием в болницата, както и последващи срещи. Основна цел на психологическата работа с децата в контекста на техния престой и лечение би била снижаване на тревогата, чрез възможността на символизация на нелеките преживявания на детето и неговите родители – обличането им в думи, изразяването им чрез изкуство и игра. За съжаление, все още не навсякъде в болничните заведения с детски отделения има назначени психолози, работи се в тази посока, но имаме да извървим дълъг път.
Какви са най-разпространени психични страдания сред младежите? Как се работи за благосъстоянието на тези деца? Къде е най-слабото звено в работата с тях?
Честотата на депресивни и тревожни състояния, злоупотреба с психоактивни вещества, хранителни разстройства и прояви на самонараняване сред младежите е висока. Причина за това са външни фактори като несигурната семейна и обществена среда, и вътрешни – периодът на преход, в който нито си дете, нито си възрастен и търсиш кой си, как да се определиш, да се назовеш. Децата и младежите имат нужда от примери за адекватно изразяване на емоциите и пространство, в което да имат възможност да ги изразят и да говорят за себе си. Често такова пространство може да бъде кабинетът на психолога и тук е много важна ролята именно на училищните психолози, които са на разположение за оказване на подкрепа на мястото, където протича голяма част от ежедневието на тези деца и младежи. По мои наблюдения работата на училищния психолог е нелека, често се налага да преодолява бариери, създадени от системата, но е и много смислена. И много колеги я вършат с изключителен професионализъм. Затова съветвам младежите да търсят подкрепа, имат правото на такава.
Трудно е да се определи най-слабо звено в работата с тях, но при всяко положение има нужда психичното страдание на едно дете или тийнейджър да бъде забелязано и назовано с добронамереност и грижа, дори когато то се изразява през противообществени прояви или друго, определено като неприемливо от възрастните, поведение.
Снимка: freeimages.com
