Проф. Мая Константинова е председател на Българското национално сдружение по детска ендокринология (БНСДН). Ето какво сподели тя пред в. “Доктор” за откриването и съвременните методи за контрол на диабета.
– Проф. Константинова, как един родител може да разбере, че детето му има проблем с кръвната захар, че има диабет?
– Лесно е, особено за родителите на по-малки деца, защото са постоянно с тях и ги наблюдават. Има няколко симптома, които трябва да знаят: постоянна жажда, често уриниране в големи количества и отслабване на тегло, дори когато детето има апетит и се храни добре.
При наличието на тези симптоми детето трябва веднага да се заведе при личния лекар. Важно е да започне възможно най-бързо лечение, за да не изпадне детето в тежко състояние на недостиг на инсулин.
По-трудно е за родителите на поотраснали деца, защото те не са постоянно пред очите им.
– Увеличила ли се е заболеваемостта от диабет в детска възраст в България в последните 20 години?
– Увеличава се постепенно, заболеваемостта не е скочила рязко. Може би защото голяма част от младите български семейства живеят в чужбина и населението на страната е предимно от възрастни хора.
Но е факт, че се увеличават случаите на диабет при деца под 6-годишна възраст. Такова нещо в първите години от моята кариера на ендокринолог беше рядък феномен.
В момента най-често с диабет се диагностицират деца в пубертета, когато при растежа нуждите от инсулин са най-високи. Инсулинът е анаболен растежен хормон и когато децата растат, имат нужда от повече инсулин.
– Каква е връзката между наднорменото тегло при децата и диабета?
– Връзката е недвусмислена. Затлъстяването води до диабет тип 2, който не беше типичен за децата. Сега обаче затлъстяването в детска възраст не е каузистика и деца отключват старчески диабет.
Затлъстяването има връзка и с диабет тип 1, така наречения инсулинозависим диабет.
Изследванията показват, че употребата на мазни, сладки и некачествени храни води до унищожаване на добрата чревна флора, която има отношение към нарушаване функцията на имунната система. А тя предпазва от диабет тип 1.
– Отключването на диабет тип 1 в детска възраст пречи ли на детското развитие?
– С добър контрол на диабета децата израстват и се развиват напълно нормално. Съвсем редки са запуснатите случаи, при които децата изостават на ръст и в други показатели на развитието. Но това зависи изцяло от родителите.
Ние ги обучаваме и обикновено те строго спазват нашите препоръки. Когато децата поотраснат и могат да се грижат донякъде за себе си, обучаваме и тях.
Добрият контрол при диабета е изключително важен за здравето на пациента. Постигането и поддържането на оптимални нива на кръвната захар предпазва от тежки усложнения
Защото високата кръвна захар уврежда малките и големите кръвоносни съдове, което води до ретинопатия, невропатия, ампутации на долни крайници, албуминурия, бъбречна недостатъчност, сърдечносъдови инциденти (инфаркт и инсулт).
– Какво означава добър контрол на захарния диабет?
– Основната цел при лечението на захарния диабет е постигането на стойности на кръвната захар, които са максимално близки до тези при напълно здрави хора.
Показателите, които трябва да се проследяват при хора със захарен диабет, са кръвна захар сутрин на гладно, а също 1 – 2 часа след хранене, както и гликиран хемоглобин.
Кръвната захар на гладно се измерва след 8-12- часов интервал, без прием на храна и течности с изключение на вода. Това обикновено е сутрешната кръвна захар преди закуска.
При добър гликемичен контрол нейните стойности на гладно трябва да са под 7,2 ммол/л. Кръвна захар, измерена 1 – 2 часа след началото на хранене, трябва да е под 10 ммол/л.
Гликираният хемоглобин (HbA1c) е друг показател, който отразява средните стойности на кръвната захар за три месеца. Критериите за отличен контрол на диабета от миналата година станаха по-строги и вече трябва нивото на захарта да е под 7, а не както беше преди това – под 7,5 ммол/л.
– Какво представляват хипер- и хипогликемиите, защо са опасни?
– При влошен гликемичен контрол може да има повишена кръвна захар – хипергликемия, или понижена кръвна захар – хипогликемия. И двете състояния са опасни за здравето.
Най-честите причини за хипергликемия са пропусната или неправилно изчислена доза инсулин, промени в диетата, прием на повече въглехидрати, по-малко физически упражнения от обикновено, различни инфекции или прием на някои лекарства, менструален цикъл при по-големите момичета, стрес.
Най-честите причини за хипогликемия са предозиране на инсулина, пропуснато хранене, недостатъчен прием на въглехидрати след инжектиране на инсулина, тежко физическо натоварване, без прием на въглехидрати, пиене на алкохол.
Хипогликемията е сериозно животозастрашаващо състояние, което възниква, когато нивата на кръвната захар са прекалено ниски и не могат да осигуряват нужната енергия за функционирането на организма.
Тогава човек е дезориентиран, трепери, поти се, има повишената сърдечна честота, трудности с концентрацията и речта. В най-сериозните случаи хипогликемията води до кома и дори до смърт.
Хипергликемията е състояние на висока кръвна захар – над 8 ммол/л. Симптомите за хипергликемия са често огладняване, прекомерна и честа жажда, прекаленото и често уриниране, замъглено зрение, загуба на тегло, сухота в устата, сърдечна аритмия, сърбеж и суха кожа, умора и др. Ако не се вземат мерки, пациентът може да развие кетоацидоза и да изпадне в кома.
В дългосрочен план поддържането на висока кръвна захар води до усложнения – ретинопатия, бъбречна недостатъчност, ампутации, инсулт и инфаркт. Всичко това още веднъж показва колко важно е постигането на добър контрол при диабета. Неслучайно вече не го наричаме заболяване, а състояние.
Когато контролът е добър, пациентите са в много добро здраве и имат нормална продължителност на живота.
– Как се отразяват съвременните средства за лечение на диабета на начина на живот на пациентите?
– Съвременните инсулини, инсулинови помпи и сензори за нивото на кръвната захар дават много по-добри възможности за контрол на състоянието.
Диетата вече не е така закрепостена в три или четири приема, а имаме по-свободно хранене. По всяко време на денонощието по желание или по необходимост може да се приема храна. Просто дозата на необходимия инсулин трябва да се изчисли.
Но, ако се прави апликация с инсулин, без да се знае какво ще се яде и каква двигателна активност предстои, се получава хипогликемия.
Ако се прояви един от признаците за хипогликемия – главоболие, внезапна рязка отпадналост, слабост в крайниците, невъзможност за нормален говор, трябва да се направи мускулна инжекция глюкагон.
При начални признаци на хипогликемия е достатъчно да се вземе захар, глюкоза или мед, за което ние учим нашите пациенти. Пациентът трябва да знае много добре при каква храна каква доза инсулин да си постави.
– Достъпни ли са за пациентите инсулиновите помпи и сензорите за кръвна захар?
– От три години инсулиновите помпи се реимбурсират от Здравната каса. Проблем е единствено, че не се внасят абсолютно всички видове помпи. Това е, защото липсващите помпи нямат търговски представителства у нас, България явно не е интересен пазар за тях.
От следващата година ще започнат да се реимбурсират и сензорите. Разбира се, в началото няма да се покриват всички нужди от сензори на пациентите, но и това е стъпка в правилната посока.
Така беше преди и с осигуряването на тест-лентичките. Надявам се, че след като Касата поеме част от необходимите сензори, ще се намери и фирма, която да ги продава в България.
А не хората да си ги купуват от чужбина. Глюкозните сензори се поставят на ръката и мерят нивата на кръвната захар на всеки 5 минути в продължение на 14 дни. Те улесняват много живота на хората с диабет и помагат на родителите да проследяват от дистанция кръвната захар на децата си.
Чрез показанията на сензорите лекарите могат да се ориентират много по-точно как пациентите им контролират диабета си.
Източник: zdrave.to
Снимка: pixabay.com