Европейският съд по правата на човека в Страсбург постанови решение по делото A.S.E against Bulgaria (А.С.Е. с/у България; жалба № 53891/20), по което Мрежата за правна помощ на НМД участва като трета страна – помагач.
Делото касае непълнолетно момиче от български произход, жертва на насилие от партньора си. В него жалбоподателката, представлявана от адв. Наташа Добрева (член на нашата Мрежа за правна помощ), претендира нарушения от страна на българската държава на чл. 3 (забрана на изтезанията) от Европейската конвенция за защита правата на човека и основните свободи („ЕКЗПЧОС“), самостоятелно и във връзка с чл. 13 (право на вътрешно средство за защита) и чл. 14 (забрана на дискриминацията). Жалбоподателката твърди, че приложимата правна рамка е била недостатъчна да я защити, тъй като актовете на насилие в нейния случай – душене и синини, нанесени с юмруци и ритници от 23-годишния й приятел, не се квалифицират като средна или тежка телесна повреда по смисъла на закона (чл. 128, чл. 129 НК), а представляват лека телесна повреда (чл. 130) и съответно се квалифицират като престъпление от частен характер, което се преследва по тъжба на пострадалия. Жалпободателката претендира също, че в специфичния контекст на положението ѝ – като жертва на домашно насилие, непълнолетна (току-що навършила 15 години по време на насилието) и момиче, отказът на прокуратурата да разследва твърденията за насилие срещу нея е в нарушение на процесуалните задължения на властите по Конвенцията.
Днес, 23.05.2023 г., Европейският съд по правата на човека постанови решение, с което уважава жалбата, установява нарушение на чл. 3 от ЕКЗПЧОС и на чл. 14, във вр. с чл. 3 от Конвенцията, и присъжда на жалбоподателката обезщетение от 10 000 евро.
В своята аргументация ЕСПЧ посочва, че „в контекста на домашното насилие възможността за завеждане на наказателно дело от частен характер не е достатъчна, тъй като такова производство очевидно изисква време и не може да послужи за предотвратяване на повторното случване на подобни инциденти“ (вж. Bevacqua and S. и J.I. срещу Хърватия, № 35898/16), „обвинението от частен характер поставя прекомерна тежест върху жертвата на домашно насилие, прехвърляйки върху нея отговорността за събиране на доказателства, годни да установят вината на насилника съобразно стандарта на доказване в наказателното производство“ (вж. Volodina). Съдът в Страсбург допълва, че „преценката на прокурора, че не може да бъде образувано наказателно разследване, освен ако нараняванията, причинени на жертвата, са с определена степен на тежест, също повдигна въпроси относно ефикасността на защитните мерки, като се имат предвид многото съществуващи видове домашно насилие, не всички от които водят до физически наранявания, напр. психологическо или икономическо насилие.“
Солидаризирайки се с аргументите на адв. Добрева и становището на Мрежата за правна помощ на НМД, ЕСПЧ намира, че домашното насилие може да възникне дори в резултат на един-единствен инцидент (вж. Volodina), в противоречие с действащото по настоящия ЗЗДН изискване за системност (т.е. за поне три посегателства). Съдът посочва, че „изискването за определен брой повтарящи се случаи на насилствено поведение, за да може държавата да се намеси, предвид реалния риск от нови случаи на насилие с повишен интензитет, не е в съответствие със задълженията на властите да реагират незабавно на твърдения за домашно насилие и да демонстрират специално усърдие в този контекст.“
На следващо място, Съдът постановява, че тълкуването на закона като изискващ трайно съжителство (жертвата и извършителят да са съпрузи или във фактическо съпружеско съжителство), както и законовото изискване и двете лица да са пълнолетни и да са живели заедно повече от две години, „трудно могат да бъдат оправдани, с оглед задълженията на държавите по Член 3 от Конвенцията в контекста на домашното насилие.“
ЕСПЧ оценява положително разпоредбата на чл. 49 НПК, съгласно която в изключителни случаи, когато пострадалият от престъпление, преследвано по тъжба на пострадалия, не може да защити своите права и законни интереси поради безпомощно състояние или зависимост от извършителя на престъплението, прокурорът може служебно да образува наказателно производство. Същевременно обаче Съдът посочва, че „повдигането на подобно обвинение е оставено изцяло на преценката на прокурора, който не е законово задължен да инициира наказателно преследване в подобни случаи.“
С тази аргументация Съдът в Страсбург заключава, че „законът не отговаря на положителното задължение на държавата да въведе ефективна система, наказваща всички форми на домашно насилие и осигуряваща достатъчни процесуални гаранции за жертвите.“
С пълния текст на решението на ЕСПЧ на английски език можете да се запознаете тук, а със становището на НМД по случая – тук.
Отправяме поздравления към адв. Наташа Добрева от Мрежата за правна помощ на НМД и продължаваме да се застъпваме за промени в Закона за защита от домашното насилие.
