Национална мрежа за децата (НМД) участва в среща с политическа партия ПП-ДБ в Народно събрание. На срещата се обсъдиха важни въпроси относно образованието в България и промените предлагани от МОН в Закон за предучилищното и училищно образование. На заседанието от страна на НМД участваха Мария Брестничка, директор „Развитие на мрежата“ в НМД, Кристиян Мирчев ученик от 10 клас и Изабелла Трайкова, ученичка в 11 клас, представителите на Младежка мрежа „Мегафон“ към НМД. За първи път политиците дадоха възможност на учениците да се изкажат по въпроси, свързани с предлаганите промени в Закона за образованието. Ние от НМД се радваме, че беше дадена възможност на тези млади хора да изкажат мнението си по важни въпроси, засягащи толкова пряко настоящето и бъдещето на децата ни. Ние вярваме, че в подобни случаи първо тяхното мнение трябва да бъде чуто и отговорните институции да се съобразяват повече с необходимостта на младите хора в България, защото децата са нашето бъдеще и ние сме отговорни за него.
По време на дискусията за изграждането на ценности в училище, Кристиян Мирчев подчерта, че „Ценностите не се преподават, те се показват с пример, който даваме. Можем да научим за морала чрез дискусии по философия, но не можем да сложим добродетелите в един учебник и да ги оценяваме по един и същи начин както оценяваме резулатите по математика.“. Той сподели пред аудиторията резултатите от фокус група, която е провел сред свои връстници и учители от училището, в което учи, както и впечатленията си от неформални разговори по темата. Кристиян подчертава, че във връзка с предстоящото въвеждане на предмети като „Добродетели и религия“ в началното образование, учениците, до които се е допитал, масово са изразили притеснения, свързани с липсата на информация и подготовка, риска от предубеденост и стереотипи, както и опасността критичното мислене да бъде подменено със заучаване на „правилни“ отговори. Той сподели още, че разговаряйки с над 50 ученици и учители, всички са се обявили против въвеждането на подобен учебен предмет, само един е подкрепил изучаването на неконфесионална религия.
„Санкциите сами по себе си не работят, когато става въпрос за децата в училище, особено за учениците от 1 до 7 клас. Това са деца, които тепърва изграждат своите ценности, умения за общуване и начин на поведение в обществото. Процесът на личностно израстване продължава и в гимназиалния етап, но началните години са най-важни за изграждането на основите.“, заяви Иззабела Трайкова на срещата с парламентарната група на ПП-ДБ. Тя добави, че според нея директното наказание за неправилно поведение рядко води до трайна промяна. Много по-ефективно е първо да се разговаря с учениците, да се обясни какво е грешно в поведението им и какви са последствията. Необходима е последователна и добре обмислена система от положителни мерки, която да възпитава, а не само да наказва.
Тя даде пример с училището, в което учи, където учителите преминават през обучения два или три пъти на срок, за да се запознаят с добрите практики как да реагират в различни ситуации с ученици. Това е много ценно, защото когато учителите разбират как мислят децата, какви са техните емоционални нужди и какво ги вълнува, те могат по-добре да ги подкрепят. Така намалява и необходимостта от присъствието на много психолози в училищата, тъй като самите учители са по-подготвени да реагират адекватно.
Иззабела Трайкова мисли, че друг важен въпрос е този с използването на телефоните в училище. „Много се говори, че те са основна причина за кибертормоза. Но според мен забраната на телефоните няма да реши този проблем. Да, тя може да помогне при разсейването в час, което като ученик мога да потвърдя, че наистина е сериозен проблем. Но по отношение на тормоза, решението е много по-дълбоко. Кибертормозът често започва извън училище и не може да бъде спрян само с ограничаване на устройствата в клас. Вместо това е нужно учениците да се научат как да използват технологиите по правилен и безопасен начин, като това стане част от учебния процес. За съжаление, у нас често липсват уроци или програми, които да помагат на децата как да учат с помощта на технологиите, как да бъдат дигитално грамотни и как да се предпазват онлайн.“, отбеляза Изабелла на срещата с ПП-ДБ.
Тя сподели, че що се отнася до дисциплина, идеята за въвеждане на оценката и е изключително спорна и субективна. Да се оцени обективно дали един ученик е „добър“ или „лош“ в поведението си е трудно. Много фактори влияят на поведението на децата като лични проблеми, социална среда, емоционални състояния. Такава оценка рискува да превърне учениците в още по-големи „бележкари“, които ще гонят резултати, вместо да се стремят към реално развитие и учене. Вместо това, усилията трябва да се насочат към разбиране на причините за лошото поведение и търсене на работещи начини за подкрепа на учениците.
Иззабела поддчета, че не бива да забравяме, че тормозът е зов за помощ. Той най-често е сигнал за вътрешен проблем при детето било то липса на внимание, трудности вкъщи или лични кризи, а училището играе огромна роля в тези случаи. Учителите могат да помогнат на тези деца, като говорят с тях, като ги изслушат и ги насочат към правилния път. Именно „Часът на класа“ е страхотна възможност за това, но за съжаление в повечето училища този час често се пропилява и остава празен откъм съдържание.
Вместо да бъде просто „още един час“, „час на класа“ може да се превърне в пространство за обсъждане на важни теми като например какво представлява тормозът, как се разпозняват фалшивите новини, какво е критичното мислене, какво се случва по света. Учениците трябва да почувстват, че техният глас има значение, че могат да изразяват мнение и че то ще бъде чуто. Когато децата се чувстват разбрани и подкрепени, те нямат нужда да търсят внимание чрез агресивно или неподходящо поведение.
В този смисъл, можем да вземем пример от скандинавските държави, където именно чрез диалог, подкрепа и критично мислене се възпитават отговорни млади хора. Това е пътят, по който трябва да поеме и българското училище – по-малко наказания, повече разбиране и подкрепа.
Мария Брестничка подчерта, че преложените промени от МОН в Закона за педучилищното и училищното образования са хаотични и без визия за децата като личности, а дори и като хора.
Основният въпрос, който се възниква въз основа на предложенията от МОН, е: „Смятаме ли, че децата са хора и трябва да се отнасяме с тях като към хора?“
Тя подчертава, че е лесно да се въвеждат нови санкции като отстраняване от училище, повтаряне на класа, оценки за поведение и дисциплина и т.н., но подобен подход не води до трайна положителна промяна. Изследванията от последните 80 години ясно показват, че устойчивата промяна се постига чрез подкрепа, приобщаване и съвместно създаване на правила, а не чрез страх и наказания.
Мария изрази благодарност към учениците от Младежка мрежа „Мегафон“, които са сред малкото ученици официално включени в дискусията, и подчерта, че МОН почти не е търсило мнението на учениците, които са основно засегнатите от промените.
„Предложените мерки отново хвърлят тежестта върху учителите, без да им се дава реална възможност за подкрепа оставени са без обучения за оценяване на поведението на учениците, без информация по какъв начин да управляват трудни ситуации, как да се доверяват на социалната система при работа с деца в риск и т.н.“, предопреди Брестничка.
Брестничка посочи, че и предишни опити на МОН свързани с възпитателни стратегии, като „Стратегията за възпитателната работа в училище“ от 2019 г. не са довели до реално намаляване на случаите на насилие или детска престъпност. Данните сочат, че почти непроменен е броя на регистрираните случаи на насилие в училище и реално до момента прилаганите възпитателни мерки спрямо деца в конфликт със закона са неефективни.
Особено критична бе тя към въвеждането на дисциплинарни санкции без паралелни мерки за изграждане на позитивна училищна среда като възстановителни практики, ученическа медиация, реално участие на децата в обсъждане и решаване на училищни проблеми.
Мария Брестничка подчерта още, че въвеждането на религиозни предмети в началния етап на образование крие риск от задълбочаване на разделенията между децата по религиозен признак. Тя даде пример с възможен конфликт между деца, които до преди малко са учили различни религиозни доктрини, които си противоречат и е налична реална възможност да се стига до крайности, като сподели притесненията си, че в подобни случаи не се знае кой ще поеме отговорността от последниците.
Ние от Национална мрежа в децата вярваме, че промяната в училище няма да стане с наказания, а с внимателен анализ, базиран на данни, научни доказателства и с фокус върху най-добрия интерес на децата. Необходим е системен, холистичен подход, който да включва подкрепа за учителите, участие на децата и изграждане на позитивна училищна култура.
