Петър Витанов е ръководител на Делегацията на българските социалисти в Европейския парламент. Член на Комисията по околна среда, обществено здраве и безопасност на храните и на Комисията по транспорт и туризъм. Заместващ член в Комисията по граждански свободи, правосъдие и вътрешни работи. Народен представител /март 2017 – май 2019/. Завършил Софийски университет „Св. Климент Охридски”, специалност “Международни отношения” и Нов Български Университет, специалност “Международни финанси”
Разговаряме с него по повод с инициативата на Национална мрежа за децата „Парламентарна група за децата“, с която каним кандидати за народни представители и граждански активни личности да се включат в надпартийното обединение в полза на децата на България.
Кои са най-важните европейски документи, свързани с децата, които са приети напоследък от ЕП?
През ноември 2019 г. приехме Резолюция относно правата на децата по повод 30-ата годишнина от Конвенцията на ООН за правата на детето, а през март 2021 г. гласувахме и одобрихме Резолюция относно правата на детето /във връзка със Стратегията на ЕС за правата на детето/ и като част от инициативата на Европейската комисия за изготвяне на нова всеобхватна стратегия.
Ковид-кризата от последните две години се отрази на всички, но особено на децата, които трябваше да се адаптират към новата ситуация. Това наложи в Европейския парламент да се търсят решения по теми като липсата на достъп до технологии, защитата на присъственото обучение, информираност за COVID-19. Трябваше да се анализира в детайли как пандемията се отразява на децата и на базата на това да се разработят по-качествени планове за действие на национално ниво.
През пролетта на 2021 г. приехме и резолюцията за Европейската гаранция за децата, с която призовахме за инвестиции и целеви политики за изкореняване на детската бедност, за защита на майчиното здраве и адекватни условия за социални и детски грижи.
Едно от всеки пет деца в Европа по един или друг начин е лишено от шанса да живее пълноценно. Затова през юни държавите-членки приеха единодушно предложението на ЕК за създаване на Европейска гаранция за детето. Бъдещето на европейските деца, в това число и българските, зависи от тази инициатива – тя е инвестиция в достойния старт за всички и равните възможности за развитие.
Предстои да се приеме Европейската стратегия за правата на детето, а България вече трета година няма своя – според вас важно ли е 47-ото народно събрание да приеме този документ?
Разбира се, че е важно. Колкото повече се бавят документите от стратегическо значение, толкова повече негативи можем да очакваме. Да няма стратегия за децата е като да няма специализирана детска болница. Това са неща от първа необходимост, а да се погрижим за децата, означава да се погрижим за бъдещето. И съм убеден, че не бива да губим време.
Обсъжда ли европарламентът въпроси, свързани с децата, и как се стига до съгласие, когато се взимат стратегически решения ?
В политиките си по отношение на децата и защитата на техните права, Европейският парламент се ръководи от редица документи – Конвенцията на ООН за правата на детето, Договора за Европейския съюз, Програмата на ЕС за правата на детето, Хартата на основните права на Европейския съюз. При изготвянето на решения, позиции, препоръки и резолюции, винаги се съблюдават и Европейската конвенция за правата на човека, както и съдебната практика на Европейския съд по правата на човека .
Европейският парламент провежда и различни инициативи, кампании и обучения, за да информира обществото и да насърчи защитата на всички права на детето. Въпреки трудностите в пандемичната обстановка, работата в тази посока продължава. Усилията са насочени към повишаване на осведомеността и на самите евродепутати и служителите на Парламента по въпросите за правата на детето, с което целим по-качествено законотворчество.
В ЕП има различни тематични интергрупи – на какъв принцип работят и как се сближават мненията на техните членове?
Интергрупите могат да се формират от членове на всяка политическа група и на всяка комисия. Идеята е да има неформален обмен на мнения по определени теми и насърчаване на контактите между членовете на ЕП и гражданите. Те обаче не са органи на Парламента и следователно не могат да изразяват мнението на Парламента.
Към момента имаме 27 интергрупи по различни въпроси от правата на децата през антикорупция, до биоразнообразието. Те обхващат ключови за ЕС теми и са полезен инструмент за обмяна на мнения и генериране на нови идеи и предложения.
Когато се прави оценка на въздействието на закони, стратегии, регламенти, директиви, дали се взима предвид ефектът върху децата?
Още през 1987 г. в рамките на Европейския парламент е конституирана позицията на „Медиатор за децата – жертви на международно отвличане от родител“, която да запълни липсващото звено в сътрудничеството между държавите от ЕС в областта на семейното право. След 2018 г. и в рамките на настоящия мандат на ЕП, тази длъжност беше превърната в постоянна, получи нови правомощия и беше преименувана на Координатор на Европейския парламент по правата на детето, понастоящем заемана от Ева Ковпач, дългогодишен депутат и бивш министър-председател на Полша.
Координаторът има не само представителни функции, а и задачата да следи за спазването на правата на детето в политиките и актовете на ЕП и да бъде в постоянен контакт с отделните парламентарните комисии и вътрешни служби. Освен това изпълнява и ролята на лице за контакт за институции и организации на национално и европейско ниво по въпросите на правата на детето.
В България предстоят парламентарни избори, кое е най-важното и първото, което трябва да направят бъдещите управляващи за децата?
Децата са най-ощетени и непривилегировани в света на политиката и основната причина е, че те не са избиратели. Не гласуват. Затова техните потребности рядко се взимат предвид. Политиците, особено в България, следват настроенията на избирателите, на тези от чиито гласове зависи дали ще бъдат (пре)избрани. А това са не просто пълнолетните, а преимуществено възрастните хора. Този парадокс не е само у нас, той е световен. В държави със застаряващо население, настроенията на избиращите са все по-консервативни и реактивни, това води до определен тип политически решения, които в повечето случаи афектират негативно именно по-младите и децата, които нямат право на глас. Например, ниските данъци за рентиерите, които вече имат по няколко апартамента, води до по-високи наеми именно за младите семейства, съответно по-малко средства за децата.
Вярвам, че всяка инициатива, която поставя във фокуса бъдещето на децата, заслужава адмирации и трябва да бъде подкрепена. От какво имат нужда българските деца? От гарантирано здравеопазване, от достъп до качествено образование, което ще ги направи пълноценни граждани. От достъп до спорт и култура, от качествена храна. Децата имат нужда от чиста околна среда, от зелено бъдеще, в което няма да се налага да плащат за грешките на собствените си родители и сегашните политици. Най-общо казано, децата имат нужда от шанс – да живеят и да се развиват пълноценно в България. Следващото правителство трябва да направи този шанс гарантирано право.
Смятате ли, че е възможно политическите партии да се обединят по темите, свързани с децата? Как според Вас може да бъде полезна инициативата „Парламентарна група за децата“?
Това е най-нормалното нещо, което можем да очакваме. Все пак говорим за нашето бъдеще. Гаранцията за децата обедини зад себе си политици от различни семейства на европейско ниво, надявам се, че добрият пример може да бъде последван и в България. В тази връзка се радвам, че над 200 от кандидатите за народни представители за 46-то НС са подкрепили инициативата „Парламентарна група за децата“ и всички те са подписали декларация „Защитник на децата“. Мисля, че инициативата може не само да даде гласност на важните теми, свързани с децата, но и да насърчи сътрудничеството между участниците и да спомогне за намирането на адекватни решения.
Бихте ли се включили в „Парламентарна група за децата“ и каква лична инициатива бихте поели?
Бих се включил с удоволствие, защото съм съпричастен към въпросите, които засягат българските деца, не само като евродепутат, но и като баща. Надявам се, че мога да бъда полезен, споделяйки опита от работата си в Европейския парламент по създаването на законопроекти, които имат ефект и върху децата. Член съм на Комисията по граждански свободи, правосъдие и вътрешни работи (LIBE), където темата за фундаменталните права постоянно е на дневен ред. Защитата от дискриминация на уязвимите, в което число влизат и децата, и борбата с неравенството за мен са лична кауза.
В каква България бихте искали да расте вашето дете?
Имам две деца, които в момента са в училищна възраст и съм пряк свидетел как им се отрази ковид-кризата, затварянето вкъщи, дистанционното обучение. Надявам се един ден да сме оставили зад гърба си всичко това.
Иска ми се да живеят в страна, която е европейска не само на хартия. България има всички ресурси да бъде развита, а не развиваща се държава. Бих искал да видя работещи институции, които заслужават доверие и подкрепят гражданите; общество, което заедно решава проблемите; повече отговорност и грижа за средата, която ни заобикаля; повече емпатия, отколкото егоизъм.
