Служебното правителство поема управлението на България сред засилени очаквания за конкретни действия за връщането на изгубеното обществено доверие към институциите.
В България не е ясно кой е отговорен за политиките за децата – липсва отговорна институция с реален мандат. За седма поредна година липсва и Национална стратегия, която да описва какво България трябва да направи за децата и в подкрепа на семействата.
Към края на 2025 г. демографската картина в България очертава задълбочаващи се системни проблеми, които следва да бъдат изведени като национален приоритет на последователна и дългосрочна политика от страна на Министерски съвет. По данни на НСИ детското население продължава да намалява както в абсолютен брой, така и като относителен дял от общото население. Значителна част от децата в страната живеят в домакинства в риск от бедност или социално изключване — особено в малките населени места и сред уязвими общности. Комбинация от ниска раждаемост, застаряващо население и устойчиво високи нива на детска бедност създава предпоставки за задълбочаване на социалните неравенства, ограничен достъп до образование и здравеопазване, и възпроизводство на бедността между поколенията.
Въпреки краткия хоризонт на кабинета и приоритетите, свързани с предстоящите избори, политиките за децата и семействата и проблемите, които търсят спешно разрешаване, не могат да чакат “по-добри дни”. Те трябва неизменно да бъдат във фокуса на всяко българско правителство. Затова от Национална мрежа за децата продължаваме да изискваме реални действия.
Даваме си сметка, че краткият мандатна служебния кабинет не дава възможност да бъдат разрешени всички проблеми. Министър-председателят Андрей Гюров и министрите обаче могат да си поставят поне 7 приоритетни задачи за децата на България, които са на дневен ред от години.
- Да осигури устойчив механизъм за държавно финансиране на Националния център за безопасен интернет, който само през 2025 година разкри и обработи над 3 500 000 материала за насилие и злоупотреба на деца онлайн и е единствената специализирана структура в това направление. Националният център за безопасен интернет е единственият в Европа без подкрепа от държавата.
- Да се въведе стандарт за психологическа работа в училище и да се проследява стриктно прилагането на Механизма за противодействие на училищния тормоз между децата и учениците в институциите в системата на предучилищното и училищното образование. Това ще доведе до превенция, ранно разпознаване и адекватна реакция при насилие и тормоз в училищата.
- Министерският съвет да поеме контрол върху процеса на изграждане на Националната детска болница, включително чрез осигуряване на структура за реален граждански контрол и прозрачност.
- Да въведе скринингова програма за ранно диагностициране на отклонения в развитието на децата и насочването им към услуги по ранна интервенция. Това ще даде възможност на стотици деца да компенсират бъдещи увреждания.
- Да създаде възможност за интегрирана здравно-социална услуга за зависими деца, каквато липсва в България.
- Да се приеме Визия за развитие на приемната грижа и да се търси устойчиви решения за приемните родители и насърчаване на т.нар. специализирана приемна грижа, особено по отношение на деца с увреждания.
- Да се прецизира работната задача на РГ при Министерство на правосъдието, ангажирана с реформа в правосъдието за деца в конфликт със закона. Да се приеме актуална Концепция за държавна политика в областта на правосъдието за деца, която да очертае посоката и основните параметри на реформата.
Национална мрежа за децата остава на разположение на управляващите за експертно съдействие и подкрепа. През 2026 г. Мрежата отбелязва 20 години от създаването си, в които над 130 организации и индивидуални членове работят последователно за защита правата на децата и за поставянето им в центъра на държавните политики.
В готовност сме за сътрудничество и за участие в ресорни срещи по всяка от темите по-горе.
