На 19 ноември отбелязваме Световния ден за борба с насилието над деца. Годишно по света насилие преживяват над 1 милиард деца годишно – действие, оприличавано на пандемия, чиито проявления не се съобразяват с държава, общество, етническа или религиозна група или социалния статус на детето или семейството.
По повод международния ден от Нациолана мрежа за децата правим преглед на сигналите у нас за насилие над деца и припомняме какви са негативните последици в психологически, социален и икономически план.
Научно доказани са вредните демографски, здравни, образователни, социални и икономически последствия от насилието над деца. Сред тях – зависимости, болести, предавани по полов път, болести, свързани с репродуктивната, нервната, ендокринната, дихателната и опорно-двигателната система и др. Заедно с това, насилието над деца се предава от поколение на поколение. Според данните 95% от децата, извършители на насилие, са били обект на насилие, 80% от злоупотребяващите деца с психоактивни вещества също са малтретирани, 95% от проституиращите в детството са били сексуално насилвани, а 78% от настанените в затвора са преживявали в детството си някаква форма на насилие.
Насилието над деца има и ясни икономически последици. Загубите в световния БВП варират между 3.5 и 7% и феноменът далеч не е характерен само за развиващите се страни, а и за страните с високи доходи, където годишно между 4 и 16% от децата са обект на физическо насилие, а около 10% – на неглижиране.
У нас всяко второ дете става жертва на някаква форма на насилие преди да навърши 18 години. Данните са от изследване на УНИЦЕФ 2021 г., а парадокс е, че няма българска институция, която знае колко всъщност деца са пострадали от насилие макар събирането на данните да е нормативно заложено в националното законодателство в задълженията на напоне 10 такива. Сред тях са Държавната агенция за закрила на детето (ДАЗД), Министерство на труда и социалната политика (МТСП) и Агенцията за социално подпомагане (АСП), Министерство на вътрешните работи (МВР), Прокуратурата на Р България, Министерство на образованието и науката (МОН), Министерство на здравеопазването (МЗ) и Националния център по обществено здраве и анализи (НЦОЗА), Министерство на младежта и спорта (ММС), Министерство на културата (МК) и др. Всички те събират данни от сигнали, погледнати единствено през собствените си индикатори и ресор. Това обрича на провал опитите цифрите да се погледнат в цялост, да се направи анализ на тенденциите и да се набележат съответните мерки.
По данни на МВР през 2021 година от престъпления са пострадали 1649 деца. Броят на подаваните сигнали към отделите „Закрила на детето“ (ОЗД) в последните години е около 1200. На Националната телефонна линия за деца 116 111 годишно се получават около 650 сигнала за насилие над дете – най-често за прояви в семейството и с голяма разлика в честотата – за насилие над дете на улицата. Данните на МОН за насилие над деца в училищна среда показват нарастване на абсолютния брой регистрирани случаи с ръст от над 50% в последните 7 години и достигат до около 4700 през учебната 2021/2022. Водещи са случаите на вербална агресия, които обикновено съставляват около 60% от случаите. За период от 10 години сигналите за онлайн насилие и злоупотреба над деца към Националния център за безопасен интернет са се увеличили 76 пъти – от малко над 400 през 2013 до над 32 300 през 2023, като само за първите девет месеца на 2023 година се отбелязва 79% ръст спрямо всички получени сигнали от 2022 година. Когато става дума за най-тежката възможна форма на насилие над деца – умишлено убийство, данните на институциите се разминават драматично – според НСИ за 2020 година те са 2, според МВР – 11, според Прокуратурата – 32.
Заради разпокъсаната статистика политиките на България за справяне с проблема остават неефективни, а опитите цифрите да се погледнат в цялост, да се направи анализ на тенденциите и да се набележат съответните мерки – обречени на провал. От Национална мрежа за децата припомняме, че многократно в официални документи и препоръки са посочвали възможни решения за интегриране на данните в обща рамка, анализ и политики за борба с насилието над деца. Сред тях са: определяне на лидираща политиките институция с реален мандат и правомощия и реформирането на ДАЗД; реформиране на системата за закрила на детето на системата за детско правосъдие; създаването на Национален единен регистър на насилието над деца; развиването на програми за превенция и подкрепа на деца, жертви на насилие, които да се прилагат системно и да обхващат всички райони в страната и не на последно място – въвеждане на експлицитна забрана на телесното наказание в България и осигуряване на услуги в подкрепа на родителите.
По закон всички граждани на Р. България са длъжни да сигнализират до съответните служебни лица за дете, което е в опасност. Задължението се определя от:
Закон за закрила на детето, Чл. 7. (1) Лице, на което стане известно, че дете се нуждае от закрила, е длъжно незабавно да уведоми дирекция “Социално подпомагане”, Държавната агенция за закрила на детето или Министерството на вътрешните работи. (2) Същото задължение има и всяко лице, на което това е станало известно във връзка с упражняваната от него професия или дейност, дори и ако то е обвързано с професионална тайна.
…
Чл. 36а. (1)
Всеки, на когото стане известно, че съществува непосредствен риск от изоставяне на дете или че дете е пренебрегвано, е длъжен незабавно да подаде сигнал до дирекция “Социално подпомагане”.
Местата, на които може да бъде подадена информация са: Дирекция „Социално подпомагане”, Министерството на вътрешните работи, Държавната агенция за закрила на детето чрез Националната телефонна линия за деца на телефон 116 111, а в ситуации на кибернасилие и кибертормоз – да се свърже с Националния център за безопасен интернет на телефон 124 123 или чрез сайта www.safenet.bg
Важно е родителите да знаят, че детето възпроизвежда семейния модел и ако у дома има насилие, то също ще насилва. Нужно е в процеса на възпитание на детето активно да участват семейството, училището и всички останали от неговата среда. На платформата endviolence.bg е публикувана богата информация в темата за насилие над деца, наличниса много ресурси – статистики, доклади, инициативи, както и съвети и анализи от експерти. Платформата беше създадена през 2018 г. като част от мащабно обединение срещу насилието над деца – „Детство без насилие“ с координатор Национална мрежа за децата. Инициативата е обединение на граждански организации и eксперти, работещи от години за предотвратяване насилието над деца и неговите последици за общи действия, провокирани от липсата на напредък в държавните политики и практики, липсата на споделено разбиране в обществото и задълбочаването на проблема през последните години.
Насилието над и от деца е тема, към която отношение имат не само възрастните и институциите, а и самите деца – било те проявяващи насилие или потърпевши от насилие. Неслучайно в ежегодния девети поред Младежки форум Voice It на НМД, в който деца задават въпроси на политиците, една от фокусните теми ще бъде тормозът в училищна среда. Темата беше избрана от самите момчета и момичета, участници в Младежка мрежа “Мегафон” на НМД, и на 20 ноември, когато ще се проведе форумът, учениците в залата ще изложат своята позиция за това как гледат на проявите на тормоз и насилие в училище и какви според тях да възможните решения.
Вижте видеото на тема училищен тормоз, заснето от малдежите от “Мегафон” с тяхното мнение и решения срещу тормоза.
Материалът е изготвен в рамките на проект „Национален единен регистър на насилието над деца“ (NURVAC: National Unified Registry of Violence Against Children.Strengthening Administrative Data on Violence against Children as a National Strategy for Preventing and Combating VAC in Bulgaria), осъществяван от Национална мрежа за децата, Институт за медиация и управление на спорове и Държавната агенция за закрила на детето. Финансирано от Европейския съюз. Изразените възгледи и мнения са на автор/ите и не отразяват задължително тези на Европейския съюз или Европейската комисия. Нито Европейският съюз, нито Европейската комисия са отговорни за тях.
