Статията написа Михаела Колева от програма „Деца изследователи“
„Деца изследователи“ е съвместна инициатива на Национална мрежа за децата и Eurochild. За периода ноември 2024 – юни 2025г. екипи от младежи изследват шест значими теми, които самите те определиха като важни за тях и общността, в която живеят.
В рамките на месец юни, се опитахме да изследваме възприятието на връстници (14-16г.) по темата „Деца в риск“, в рамките на фокус група, която проведохме. Интересуваше ни какво, според младежите, означава едно дете да бъде в риск. Най-често срещаните асоциации бяха свързани със семейна и училищна среда. По отношение на първата участниците във фокус групата предоставят обяснение – животът на детето да е застрашен, да бъде насилвано физически или психически, да не се задоволяват нуждите му от храна и подслон. В училищна среда рисковете, които участниците във фокус групата идентифицират са свързани с тормоз. Младежите отчитат, че по-малките деца ще са изправени пред по-големи предизвикателства в бъдеще, без значение в коя среда се проявява рискът за тях.
„Бяха ми направили фейк профил – с моя снимка, писаха ми от този профил в Месинджър, но самото съдържание, което се споделяше изобщо не отговаряше на това, което аз бих публикувала“
„Излизахме две групи приятели, но се скарахме. Човек от другата група създаде фалшив профил, за да ме скара с човек от групата, в която бях. Използва моя снимка за профилна и дори писа на майка му какви лоши неща прави, което не беше истина. Този, който се правеше на мен, искаше ние с моя приятел да се скараме“.
Попитахме участниците как биха реагирали, ако дете им сподели, че се намира в ситуация на риск. Най-честият отговор е, че ще предложат емоционална подкрепа, следван от разговор с възрастен и подаване на сигнал. Ако ситуацията в обвързана с училище, младежите ще се обърнат към училищния психолог или доверен учител.
„Искам да кажа, че различията помежду ни водят до тормоз. А смятам, че е важно всеки да изразява себе си така, както прецени, и да се подкрепяме“.
„Такъв тип проблеми не споделям с родителите, по-скоро с приятели. Между мен и родителите има една голяма дупка, а приятелите ми са в същата среда и могат да видят това, през което преминавам. Ако ми трябва помощ, ще говоря с приятелите ми“.
Опитахме да разберем какви са предизвикателствата, с които се сблъскват децата в риск, според младежите, с които разговаряхме. Най-честият коментар в социализиране (приобщаване към нови среди, намиране на нови интереси), следван от липса на финансови средства (недостиг на храна и липса на подслон). По отношение на образованието рискът е разпознат в отпадането от училище и тормоза между младежи. Употребата на вещества също е разпозната като зависимост, която поставя децата в риск. Най-честото обяснение защо младите хора употребяват наркотици се свързва с проблеми, през които преминават.
Основен риск пред децата на разведени родители, според участниците, е въвличането им в родителски конфликти (сравнения между нов партньор и родителя на детето).
Изследвахме от какъв тип подкрепа имат нужда децата, които се намират в ситуация на риск. Най-често срещаните отговори са от родителска подкрепа, приятелска подкрепа, следвани от подкрепа от училище и познати. Изследванията по темата за тормоза да водят до промени в средата, а да не остават фиктивни.
„За съжаление има учители, които насърчават упражняването на тормоз. Учителите трябва да развиват умения как да се справят с децата, да ги сплотяват от ранна възраст. Ако те не го направят, няма кой. Докато учител не сподели за проблемите – с директор, родители, те няма как да помогнат и реагират“.
„Учителите трябва да се държат еднакво към всички, а да не разделят децата – защото са по-умни, справящи се, познати са ни и т.н.“.
Попитахме младежите, какво може да се направи, така че да се намали броят на децата, които живеят в ситуация на риск. Участниците дадоха различни идеи, които са свързани с образователната система. Те предложиха да се обръща по-голямо внимание на децата със специални образователни потребности.
„Образователната система да обръща повече внимание на децата със специални образователни потребности. От моя опит – дава им се малка задача и после са забравяни. По-добри условия на живота за децата в центрове за настаняване от семеен тип и да бъдат социализирани, да са част от обществото, а не затворени. Да бъдат учени как да се справят в живота след времето там“.
Друго предложение е да се реформира образователната система, като се намали йерархията за сметка на равнопоставеността като отношение.
„Реформа в образованието – при дете с диагноза – да бъде в училище, но отношението към тях да е специално, програмата да е пригодена към спецификите на детето (примерно, при аутизъм). Ние имахме съученичка и много я харесвахме, но справянето с материал не се случваше – предлага се консултация, която често пъти е отлагана“.
