От лятото на 2024 г. Национална мрежа за децата е част от обновения консорциум зад дейността на Националния център за пезопасен интернет (НЦБИ – safenet.bg). Като част от отговорностите на НМД за подкрепа на Центъра е анализ на националната правна рамка и регулаторните пропуски, които затрудняват превенцията, разкриването и наказването на онлайн престъпления над деца.
НМД вече е готова с анализа и сме изготвили препоръки за процедурни и законови изменения. В тяхното обсъждане ще бъдат ангажирани отговорните институции, като ще се търсят конкретни действия на държавата в превенцията и адекватната реакция на онлайн престъпленията срещу деца у нас.
Как да направим интернет по-безопасен за децата – ключови препоръки
След детайлния анализ на НМД на правната рамка и регулаторните проблеми, екипът ни изведе в Доклада конкретни препоръки за подобряване на нормативната база и институционалното сътрудничество за защита на децата в цифрова среда. Те касаят Закона за закрила на детето, Наказателно-процесуалния кодекс, Законаза подпомагане и финансова компенсация на пострадали от престъпления, Проекта на Закон за изменение и допълнение на Закона за електронните съобщения, Координационния механизъм при насилие, Национална стратегия за детето (2024-2030 г.), Плана за действие за 2025 – 2026 г. към Националната програма за превенция на насилието и злоупотребата с деца (2023-2026 г.), Общия коментар № 25 на Комитета по правата на детето на ООН, транпонирането на Директива (ЕС) 2024/1385, препоръки за улесняване работата на МВР и ГДБОП и др. Конкретика по всички ще видите в пълния документ, а тук предоставяме опростена извадка от препоръките. Ето и част от тях.
По-добра координация между институциите
Да се подобри работата на екипите, които се занимават със случаи на насилие над деца, като им се осигурят повече ресурси, ясни указания за работа и редовни обучения, особено по случаи в интернет среда.
Да се създаде единна информационна система, за да се следи работата на всички ангажирани институции.
Нови правила и закони
Да се създаде специален раздел в Закона за закрила на детето, посветен на защитата на децата в онлайн среда.
Да се укрепи системата за закрила на детето чрез по-високи изисквания към служителите и по-добро обучение.
Да се въведат ясни правила за съдиите по дела за онлайн престъпления срещу деца.
Да се подобри законодателството за електронните съобщения, за да се задължат социалните мрежи и платформите да премахват вредно съдържание.
Да се въведат по-строги правила за защита на личните данни на децата, включително проверка на възрастта при регистрация в социални мрежи.
Повече ресурси и обучение
Да се осигурят повече експерти и техника за борба с киберпрестъпността.
Да се провеждат специализирани обучения за прокурори и съдии по темата.
Да се включи широко темата за безопасен интернет в учебните програми.
Да се осигури постоянна подкрепа за Националния център за безопасен интернет.
Грижа за психичното здраве
Да се разработят повече мерки за подобряване на детското психично здраве във връзка с нарастващите случаи на кибертормоз.
Участие на младите хора
Да се включват самите деца и младежи в създаването и оценката на законите и политиките за онлайн безопасност.
ИЗТЕГЛЕТЕ ПЪЛНИЯ АНАЛИЗ И ПРЕПОРЪКИТЕ
НЦБИ e единствената по рода си структура у нас за защита и подкрепа на българските деца в онлайн пространството. Горещата линия и Консултативната линия за онлайн безопасност за деца 124 123 обработва рекорден брой сигнали за злоупотреби. Линиите и чатът на safenet.bg помагат на хиляди родители и деца при проблем с онлайн профил, онлайн насилие, вредно съдържание и др. Центърът е доверен партньор на дирекция „Киберпрестъпност” към ГДБОП, а на международно ниво – на мрежата INHOPE, на Интерпол, както и на големите социални платформи, в които децата масово имат профили.
В началото на 2025 г. Националният център за безопасен интернет отчете рекорден брой случаи на Горещата телефонна линия за подаване на сигнали за онлайн престъпления срещу деца – 1 749 747 сигнала, като над 95% от тях са за онлайн сексуална експлоатация на малолетни и непълнолетни. 70 268 сигнала са изпратени към дирекция „Киберпрестъпност“ към ГДБОП, тъй като са тях е имало доказателства, че касаят територията на България – злоупотреби с деца в България или незаконно съдържание на български сървъри и IP адреси.
Това е най-високият брой сигнали, обработени в 20-годишната история на Центъра в рамките на една календарна година. Причините за драстичното нарастване на казусите са много и разнородни, включително високата оперативност на НЦБИ, но те всички доказват нарастващите по брой, инструментариум и обхват онлайн посегателства срещу деца у нас и в глобален план.
На този фон, по данни на Евростат само 58% от младежите на възраст 16–24 г. в България имат основни или добри дигитални умения, което е значително под средната стойност за ЕС, възлизаща на 80%. 1 от всеки 7 деца у нас съобщава, че е било жертва на онлайн тормоз и преследване в социалните мрежи. Най-често посочваното от децата и младите хора място за онлайн тормоз са уебсайтовете на социалните медии – 60,7%, следвани от платформи за онлайн игри (17,12%) и чат приложения (16,3%).
Данните от проучване на ЕCPAT и NSPCC, проведено в навечерието на гласуването в Съвета на ЕС на Регламента за сексуалното насилие над деца показват, че общо 95% от европейците искат нови регулации, които да гарантират ефективно безопасността на децата в интернет. Проучването е проведено сред 26 000 пълнолетни лица в 27-те държави членки. В България участниците са 1050. Според данните от „Евробарометър“ 71% от европейците са готови да направят известен компромис с личния си живот онлайн, ако това ще помогне за защитата на децата от потенциална сексуална злоупотреба и експлоатация онлайн. А над 70% подкрепят откриването и премахването на материали със сексуална злоупотреба с деца в криптирани от край докрай платформи.
През 2022 – 2024 г., според доклада на Европол за тежката организирана киберпрестъпност, същата има увеличение с над 300% не само в България и Европа, но и в цял свят, а децата са сред най-уязвимите към киберпрестъпления.
Тревожната тенденция на нарастваща честота и разнообразие на инструментите за онлайн експлоатация на деца в България съответства на глобалния ръст на този проблем и задълбочаването на насилието в дигитална среда.
- Повече от 300 милиона деца годишно стават жертви на сексуална злоупотреба и експлоатация онлайн;
- Финансовото сексуално изнудване и принуда на деца, заедно с генерирането на материали за сексуално насилие от изкуствен интелект (ИИ), са форми на насилие с все по-широк обхват;
- Все по-ограничени са ресурсите и подкрепата за неправителствения сектор, ангажиран в борбата срещу насилието и сексуалната експлоатация на деца;
- 360% увеличение на самогенерираните от 7-10-годишни деца изображения с голота само за периода от 2020 до 2022 г. (Internet Watch Foundation);
- Нарастват случаите на психични страдания и суицидни опити на деца – създали емоционална връзка с генеративен ИИ чатбот, имитиращ партньор / близък;
- В глобален план основна територия на похитителите са платформите за онлайн игри, където деца стават жертви на насилие средно за 19 секунди от първото лично съобщение;
- Тъмната мрежа (Dark Web) продължава да е „резервоар“ за съдържание със сексуална експоатация на деца; по данни на Министерството на правосъдието на САЩ, една подобна публикация във форум в Тъмната мрежа е била видяна 1 025 680 пъти за 47 дни (21 822 гледания на ден) преди да бъде свалена;
- В проучване сред ползватели на Тъмната мрежа, 39% заявяват, че са ставали свидетели на излъчване на живо на сексуална експлоатация на дете;
- Увеличават се инструментите за маскиране на съдържание на сексуална експлоатация – напр. чрез стеганография (данните са скрити вътре в изображение, аудио файл или друг медиен формат), чрез редактиране на изображението, така че да наподобява AI-генерирано и др.;
- Случаите на посегателства в социални мрежи и чат приложения продължават да се способстват от липсващи т.нар. safety by design („безопасност по дизайн“) алгоритми, политики и правила.
Предвид описаните тенденции на национално и международно равнище, считаме за особено важно, че чрез Аналитичния доклад “Дигитални деца” направихме широка оценка на нормативната база, политиките и практиките в България, за да можем да работим с институциите за нормативни промени, които фактически да направят онлайн пространстовто по-безопасно място за децата у нас.
С финансовата подкрепа на Европейския съюз по програма „Дигитална Европа“ (Project: 101158515 “Digital Children: Protecting and Empowering Children in Digital Environment” – DIGITAL-2023-DEPLOY-04). Изразените възгледи и мнения са само на авторите и не отразяват непременно тези на Европейския съюз или Европейската изпълнителна агенция за здравеопазването и цифровизацията (HaDEA). Нито Европейският съюз, нито HaDEA могат да носят отговорност за тях.
