Учениците в най-малка степен са въвличани в дискусии, които са значими за живота им в училище. Последното доказателство за това са предвиждани промени в сферата на образованието – задължителен час по религия, оценки по дисциплина, намаляване на дните по семейни причини и т.н.., които не са консултирани с децата и младежите. В рамките на фокус група с 10 участника, последните споделиха, че никой не обсъжда с тях предвидените промени. Само един младеж има опит в разговор с учител по темите.
Опитахме да разберем каква е гледната точка на младежите по отношение на санкциите и забраната на телефоните. Най-честата реакция беше негативна.
„Няма смисъл да се въвежда оценка. И в момента се вземат мерки – съществуват забележки и при три такива – те наказват. Няма нужда от оценка, защото тя е субективна. Съществува възможност, заради такива мерки, аз да не вземам стипендия, защото някой учител е решил да ми направи гадно и да ми пише ниска оценка“.
„Тормоз е имало и когато не е имало телефони. Ограниченията в тази посока няма да помогнат. По-скоро ще помогне да има място в програмата, където да се говори за това, а не да се забранява използването на телефони“.
Интересуваше ни каква е гледната точка на младежите за намаляване на дните на отсъствие по семейни причини. Най-честият коментар на учениците е, че са негативно настроени към такава промяна. Ето как обосновават отговора си, като споделят и какви последствия виждат от подобно решение.
„Моите родители работят в чужбина и аз понякога ходя при тях. Тези дни, които семейството може да извини са много важни за мен, те ми дават една гъвкавост, че ако се разболея – ще мога да бъда извинен“.
„Има дни, в които се чувствам много зле и тогава съм ползвал тези дни. За мен те са важни, защото само така мога да се заредя и да съм адекватен после в училище. Ако не греша, за семейни почивки, има възможност да се напише молба към директора. И в момента съществува тази опция. Ако се намалят дните, се връщаме обратно в изходна позиция и директорите ще получават много такива молби“.
По време на фокус групата обсъдихме и дали участниците подкрепят въвеждането на религията като задължителен час. Най-честият отговор беше отрицателен.
„За мен е абсурдно да се въвежда предмет религия като задължителен, при положение, че религията се базира на вярвания, а не на доказателства. За по-големите деца в часовете по философия достатъчно се засягат различни религиозни вярвания, но предвид че религията отрича всякакви въпроси, които не са в синхрон с това, което тя застъпва, няма никакъв смисъл да се въвежда и да става задължителна“
„Има страшно много деца, които не изповядват православното християнство, аз самият не съм православен християнин. Какво правим с тези хора, които не са православни християни, не са християни въобще или дори не са религиозни. Въвеждането на този предмет само би навредило“.
Според младежите, с които разговаряхме, единственият смислен вариант е подобен час да се обвърже с изучаване на различни религии – час, който по-скоро да е ориентиран към по-добро разбиране на другия с цел превенция на насилие на религиозна основа. Последното може да се реализира в специален час, посветен на психичното здраве.
„Много е важно дали този час се мисли като час по обща култура – да разбереш повече за различни религии и по този начин да си по-толерантен към тези, които не споделят това, в което ти вярваш. Другият вариант е да е опит да се окаже влияние и повече хора да станат вярващи, което не е ок, защото вярата е въпрос на избор и ние живеем в такава държава“.
Попитахме младежите какви са техните нужди и какъв тип промяна в образователната система биха подкрепили. Най-честите идеи са свързани с промяна на начина на преподаване, включване, а не изключване на технологиите, както и часове, ориентирани към развиване на различни видове грамотност – час по психично здраве, медийна и финансова грамотност.
„Образователната система е в застой от много години. Каквото и да се говори, че се прави, тя не се подобрява – не влизат нови часове, които да се водят интерактивно – като час по психично здраве, за който много пъти сме говорили с връстници“.
„В момента образованието върви назад – да няма телефони, да се учи религия, не се мисли дори за последното като час по обща култура, а като възможност да се налага едно вярване, че това е добре за учениците“.
„Нужно е модернизиране – трябва да се научим как да ползваме телефоните за образователни цели. Живеем във век на технологиите, те се развиват все повече, остава ние да се връщаме назад. Ако сме запознати и разпознаваме рисковете от различни приложения, ще можем и да се пазим повече от тях. Ето това е важно да развием като умение в училище“.
Статията написа екип на програма „Деца изследователи“
