Национална мрежа за децата участва в изготвянето на проектотекстовете на Закона за предучилищно и училищно образование (ЗПУО), както и следи процеса на изготвяне на прилежащите към него държавни образователни стандарти. Представители на Национална мрежа за децата активно участват в изготвянето на стандарта за гражданското, здравното, екологичното и интеркултурното образование и приветстваме стремежа за засилване на тези области в образованието.
Национална мрежа за децата вярва, че в основата на гражданското образование е формирането на определени знания и умения, които да позволят на децата да вземат информирани решения и в перспектива да могат успешно да защитават лична или обществена кауза, да изслушват и уважават позицията на другия, и най-вече активно да участват в обществения живот и да търсят решения по проблемите, които ги вълнуват.
Обратната връзка от организации – членове на Мрежата показва, че за съжаление на много места в страната гражданското образование в българското училище се осъществява по-скоро на теоретично равнище и се пренебрегва неговата практическа насоченост и приложен характер.
Пренебрегва се и тази особеност на гражданската проблематика, която превръща гражданското образование в интерактивна дейност, поощряваща инициативността, креативността и отговорността на учениците.
Представянето на българските ученици в международното изследване в гражданското образование ICCS , което е под средното равнище на всички участници в изследването, дава основания да се смята, че една от основните проблемни области е свързана с учебното съдържание.
В тази връзка, смятаме, че работата по Наредбата трябва да бъде придружена от план за осигуряване на необходимата форма за системна квалификация на учителите в областта на гражданското образование и въвеждане на интерактивните методи на преподаване, както и ефективни форми на контрол и измерване на постигнатите резултати.
Без съмнение квалификацията на учителите е ключов фактор за постигане на високо качество на образованието. Особеностите на гражданското образование поставят много високи изисквания към квалификацията и подготовката на учителите, които преподават тази проблематика. В същото време, данните от изследване за гражданското образование и гражданската активност показват, че само 14 % от учителите използват методи и форми на преподаване, при които учениците участват в ролеви игри и симулации. Почти половината от тях посочват, че не се чувстват достатъчно уверени да преподават: икономика и бизнес, глобално гражданство, доброволчески групи, медии, глобално общество и международни организации и др. След като учителите са задължени да преподават гражданско образование, то следва не просто да имат възможност за квалификация, а и задължително да бъдат квалифицирани и то по системен и устойчив начин.
Друг наш общ коментар е свързан с необходимостта от припознаване на ролята на училището като институция, която трябва да поощрява гражданската инициатива и участие на учениците. Вярваме, че всяко училище следва да има политика за насърчаване развитието и талантите на всяко дете и включването на децата в различни клубове по интереси и доброволчески инициативи. Необходимо е и да се насърчава и ролята на ученическите съвети, които да участват активно в управлението на училището и коментирането на актуални теми от учениците в реално време.
Подкрепяме предложението за обвързване на работата по стандарта с глобалното образование и Целите за устойчиво развитие, както и преформулиране на областите на компетентност в Приложение 1, така че те да отразяват по-скоро уменията, които следва да бъдат развити (напр. „умее да“, „знае как“, „демонстрира умения за“, „прилага“), отколкото теоретични знания (напр. „разбира“, „описва“, „интерпретира“, „дава примери“, „познава“ и др. ).
Пълен текст на становището (DOC, 240 KB)
Снимка: stockvault.net
