Над 200 професионалисти от цялата страна се включиха в IV Форум, посветен на Световния ден на социалната работа, който тази година премина под надслов „Заедно за надежда и хармония“. Събитието събра представители на социалната система, институции, общини, граждански организации и партньори, обединени от общата мисия – да подкрепят хората в нужда и да работят за по-свързано и човечно общество.
Форумът беше открит от Дани Колева от УНИЦЕФ България, а д-р Събина Събева от фондация „Международна социална служба – България“ подчерта, че през годините каузата намира все повече съмишленици и подкрепа в лицето на общността на организаторите – от 6 организации през 2022 г. до цели 10 днес – Фондация „За нашите деца“, Фондация „Международна социална служба – България“, Национална мрежа за децата, Фондация „Светът на Мария“, SOS Детски селища – България, Национален алианс за социална отговорност, Фондация „Сийдър“, Фондация „Глобална инициатива в психиатрията“, Фондация „Конкордия България“ и Ноу-хау център за алтернативни грижи за деца към Нов български университет.
В откриващия панел се включиха и представители на ключови институции – омбудсманът Велислава Делчева, заместник – министърът на труда и социалната политика Румяна Петкова, зам.-председателят на ДАЗД Ивайла Касърова, зам.-кметът на Столична община Надежда Бачева, както и представители на Националното сдружение на общините в Република България. Присъствието им подчерта значението на партньорството между държавата, местната власт и гражданския сектор за развитието на социалните политики.
В приветствията си Велислава Делчева определи социалната работа като призвание и жива форма на защита на човешкото достойнство. „Вие правите България по-човечна“, обърна се към участниците писателката Здравка Евтимова, подчертавайки значението на тяхната ежедневна работа.
Темата на форума постави фокус върху необходимостта от повече свързаност – между институциите, между системите и най-вече между хората. „Социалната работа не страда от липса на смисъл, а от липса на свързаност“, стана ясно от представените резултати от проучване сред специалисти в сектора, представено от Петър Захариев от фондация „Глобална инициатива в психиатрията“. Данните показват, че повече от половината анкетирани имат над 10 години опит, а близо 60% са с висше образование.
В рамките на панела, посветен на поздравленията за социалните работници, беше поставен и въпросът как работим заедно за социална промяна – като отделни професионалисти, но и като система от взаимосвързани усилия. Темата за партньорството беше интерпретирана и през личната перспектива на актрисата Ива Тодорова, която по въздействащ начин насочи вниманието към човешките измерения на сътрудничеството и отговорността в социалната работа.
Специален акцент в програмата беше връчването на наградата „Смелост, солидарност, социална работа“ на кампанията Red Flag 2025 „Татко, влюбих се в мъжкар“, реализирана от Папи Ханс, рекламна агенция „Human“, Фондация „Будителките“, Деси Слава и с подкрепата на Столична община. Кампанията достига до хиляди млади хора с важното послание, че любовта не трябва да боли.
Във втората част на форума фокусът беше поставен върху взаимодействието между различните системи чрез пленарната дискусия „Екосистемен модел на взаимодействие“. Разговорът събра на една сцена представители на ключови сектори – здравеопазване, образование, социална подкрепа, правосъдие, сигурност и култура – в търсене на по-добра свързаност около човешкия живот.
В дискусията се включиха проф. д-р Ивайло Търнев, началник на Клиника по нервни болести в УБ „Александровска“, който постави въпроса за връзката между медицинската грижа и социалната подкрепа като две страни на една и съща реалност; Десислава Желязкова, зам.-кмет на Столична община, която насочи вниманието към връзката между образованието и социалния сектор; д-р Весела Банова, клиничен психолог и съучредител на сдружение „Дете и пространство“, която говори за мястото на социалната подкрепа и необходимостта от по-добро взаимодействие с останалите системи.
В разговора се включиха още адвокат Мариета Димитрова, която постави въпроса може ли съдът да бъде не само институция за санкция, но и част от социалната екосистема; д-р Благородна Макева от Академията на МВР, която разгледа темата за сигурността – като защита или като дистанция; както и Владимир Николов от Фондация „Мини арт фест“, който обърна внимание на ролята на културата за изграждането на позитивна идентичност.
В дискусията ясно се открои разбирането, че устойчивостта не идва от силата на една система, а от балансираното взаимодействие между всички. Различните гледни точки се срещнаха около общото послание, че е необходимо повече доверие между системите и преминаване отвъд формалната координация към реално партньорство.
Последният панел „Между потребностите на хората и възможностите на системите“ насочи вниманието към баланса между реалните нужди на хората и ограниченията на системата.
Разговорът, модериран от Мария Василева, събра Мариана Тасева, изпълнителен директор на Фондация „За нашите деца“, Елица Лингорски от Ноу-хау центъра за алтернативни грижи за деца към Нов български университет и Антония Тилкова от SOS Детски селища – България. Те споделиха опит от практиката и очертаха предизвикателствата, пред които са изправени социалните работници – недостиг на ресурси, административен натиск и необходимостта от постоянен баланс между качество и формални изисквания.
В този контекст беше подчертано значението на супервизията като ключов инструмент за професионална подкрепа – пространство, в което трудните случаи могат да бъдат осмислени, а решенията – взети отговорно и етично. Обединяващо за участниците беше разбирането, че конфликтът между нуждите на хората и възможностите на системата не е личен провал, а сигнал за необходимост от развитие и промяна.
Форумът завърши с усещане за споделена отговорност и ясното съзнание, че социалната работа в България има силна основа в лицето на ангажирани професионалисти, които всеки ден изграждат мостове между системите и хората.
Темата на събитието „Заедно за надежда и хармония“ се превърна в споделена посока – към общество, в което грижата, достойнството и човешката връзка стоят в центъра на всяко решение.
