На ISSA Conference в София представихме визията на НМД за детското участие в трансформацията на образованието у нас
На 23 и 24 октомври в София се провежда международната конференция за ранно детско развитие на ISSA – “За благоденствието на всички деца е нужна цяла екосистема за ранно детско развитие” („It takes an Early Childhood Ecosystem, for All Young Children to Thrive“). Над 500 професионалисти от 60 държави, заедно с експерти от институции и политици, обсъждат бъдещето на децата, връзката между проблемите в детството и кариерното развитие, подкрепа за семейства от уязвими групи и още много. Организатор е Международната асоциация Step by Step (ISSA) и фондация „Тръст за социална алтернатива“.
В първия ден на събитието на фокус бяха най-големите заплахи за децата – бедността, нездравословната среда и хранене, ниското образование и влошеното здраве. В конферентната програма се включи и изпълнителният ни директор Георги Богданов. Той беше поканен от организаторите на форума, за да сподели позицията на Национална мрежа за децата по два въпроса – могат ли общините да ускорят процеса по демократизация на образователната система и да допуснат и най-малките граждани до участие в този процес, както и могат ли местните власти да имат по-голяма свобода да прилагат демократични подходи и иновации в образователната система у нас.
Ето най-важното от позицията ни, което споделихме в рамките на форума.
Как местните власти могат да ускорят процесите на демократизация и плурализация на образователната система и да позволят дори на най-младите граждани да участват в тази активна трансформации?
Децата на България не трябва само да рецитират стихотворения пред училищните ръководства и политиците. Те трябва да бъдат овластени до позицията на равноправен участник в гражданския дискурс. Техният глас трябва да бъде изслушван по всички въпроси, които касаят живота им, и по всички теми, които самите деца смятат за важни! За съжаление неприемането на Национална стратегия за детето за пета поредна година показва, че България не поставя детското участие на дневен ред дори на ниво основно стратегическо планиране. Реалното участие на децата присъства основно в инициативи на неправителствени организации, като например младежката програма „Мегафон“ на НМД и ежегодния ни младежки форум VoiceIt. Въпреки че съществуват структури за детско участие към някои институции и училища, те не са реално овластени да реализират детското участие, а решенията им не са известни на мнозинството деца. Все още е разпространено мнението, че ако децата научат повече за своите права, вкл. за правото на гражданско участие, това ще ги изправи срещу техните родители и учители.
Ние от Национална мрежа за децата вярваме, че обществото като цяло, институциите и професионалистите, работещи с деца, трябва да признаят необходимостта децата да изразяват мнение и гражданска позиция по всички теми, които ги засягат, както и да бъдат постоянно и подходящо информирани за своите права. Достъпът до публична информация на достъпен за децата език за законите – включително местното законодателство и политики – трябва да бъде осигурен! Нуждаем се от по-активен диалог между общинските власти и децата относно решенията на местно ниво. Държавата, общините и училищата трябва да създават и използват цифрови интерактивни инструменти за анкетиране на децата.
Особено важно е в опитите си да ангажират и изслушат децата институциите да не се обръщат само към учениците, които вече са граждански активни и имат високи постижения. Участието на децата трябва да обхваща и уязвими деца – в резидентна грижа, със специални нужди, от малцинствата, бежанци и такива с временна закрила, жертви на насилие, деца с противообществени прояви и в риск от криминализиране.
Една добра практика от Исландия е съществуването на детски омбудсман, който на всеки две години организира голям форум, на който стотици деца се срещат с президента, премиера и министрите и в различни тематични работни групи търсят решения на различни проблеми. Най-интересното е, че децата там се избират на лотариен принцип от списъците на всички ученици – така че на този форум се канят най-разнообразни деца, включително и такива, които никога не са участвали в доброволчески или застъпнически инициативи. Това трябва да се въведе и в България и е практика, която НМД се опитва да насърчи от години.
Ето още няколко подхода, които могат да изиграят решаваща роля за ускоряване на демократизацията и плурализацията на образователната система, като насърчават активното участие на младите граждани не само у нас, но и в други държави от ЕС.
- Младите хора могат да бъдат ангажирани в разработване и прилагане на политики, които насърчават приобщаващото образование, като се вземе предвид мнението и визията и на децата къде е мястото на тази тема в учебните програми. Това може да включва въвеждане на програми, които се фокусират върху гражданското образование, толерантността и разбирането на многообразието.
- Ученическите съвети и форуми са чудесен инструмент за овластяване на учениците и са платформа за младите хора да изразяват мнението си по местни проблеми и образователни въпроси.
- Сътрудничество с неправителствени организации, университети и граждански активисти за създаване на образователни програми, които наблягат на гражданското участие. Тези партньорства могат да включват работни срещи, семинари и форуми по въпросите на демокрацията и социалната отговорност.
- Могат да бъдат инициирани проекти за работа в общността, които стимулират доброволчеството, общественополезна дейност, и които насърчават учениците да се ангажират с местни проблеми. Този практически подход им помага да разберат нуждите на своята общност и въздействието на техния принос.
- На учениците може да бъде дадена възможност да участват в изразходването на определени училищни бюджети. Участието им в процеса на вземане на финансови решения може да ги научи на отговорно управление.
- Редовни форуми, срещи и дискусии с местните власти ще даде поле на младите хора да изразяват мнението си по общински въпроси. Подобни диалози могат да засилят чувството за принадлежност, да насърчат гражданската отговорност и да повишат доверието на младите граждани в институциите.
- Новите тефнологии могат да бъдат използвани за създаване на дигитални платформи за ангажираност, където младите граждани да обсъждат, да си сътрудничат и да предлагат идеи за своя град. Онлайн форумите или приложенията могат да улеснят дискусиите по въпросите на местното управление и реформата в образованието.
- Изключително нужно е гражданското образование да бъде част от учебна програма, с акцент върху демократичните ценности, гражданското участие и социалната отговорност.
- Трябва да бъдат подкрепяни културни и художествени инициативи, които позволяват на учениците да изразяват своите възгледи чрез изкуството и културата. Събитията, които изтъкват младежките гледни точки, могат да насърчат плурализма и да повишат осведомеността по различни обществени въпроси.
- Трябва да бъдат предоставени и механизми за обратна връзка – канали, чрез които учениците и родителите да дават обратна връзка относно образователните политики и практики. Редовни анкети, кутии за предложения и фокус групи са все подходи, които могат да гарантират, че техните гласове се бъдат чути и взети под внимание.
Като предприемат тези стъпки, общините могат да създадат по-демократична и плуралистична образователна система, в която дори най-младите граждани се чувстват овластени да участват във формирането на бъдещето на своята общност.
Конкретно за образователната система у нас, ние от НМД от години се застъпваме за компетентностен модел на подбор и мониторинг на директорите на училища – когато кандидатите за директори защитават програма и визия за определен ограничен мандат, защитават тази програма пред учители, родители и ученици и всички, включително децата, гласуват за тях.
Другото нещо, за което се застъпваме, е училищната медиация (между връстници). На децата трябва да се даде възможност сами да намират приятелски решения на училищните конфликти. Чрез училищната медиация те могат да се научат да изразяват своите нужди и интереси, да преговарят, да бъдат активни слушатели, да съчувстват, да развиват своите социално-емоционални компетентности. Всичко това е жизненоважно за овластяването им като активни граждани.
Как може да се даде повече свобода на местните власти да прилагат демократични подходи и иновации в българската система на образование, включително в предучилищна възраст?
Системата ни за предучилищно образование е с незадоволително качество и изостанала. Национална мрежа за децата заедно с Eurochild съдим българската държава пред Европейския комитет по социални права към Съвета на Европа.
Едва ли можем да говорим за демократични подходи и иновации, когато всяка година в София около 10 000 деца остават напълно извън системата за прием в ясли, детски градини и задължителни предучилищни групи. Тази липса на места в детските градини е гигантски нерешен проблем. Но той не е единственият. Все още има недостатъчно услуги за образование и грижи в ранна детска възраст (ОГРДВ) и липсват единни стандарти за проследяване и измерване на тяхното качество. Въвеждането на национална рамка за качество на тези услуги не е осъществено. Много услуги не покриват най-критичната възраст за ранна интервенция, а именно от 0 до 3 години, и съществуват значителни местни и етнически различия в предоставянето и достъпа до услуги за ОГРДВ.
По данни на Националния статистически институт делът на децата на възраст до 3 години, включени в услуги за ранно детско развитие в България, е 17,9% през 2022 г. Този процент е много по-нисък от целта на ЕС от 45% и остава относително стабилен през последните пет години в цялата страна, като достига 23,1% в общините с най-висок обхват, като Габрово, докато в градове като Сливен и Пазарджик е едва 8,5-9%.
Изключително важно е държавните и местните власти да признаят и подкрепят алтернативните форми на грижа за децат – частните инициативи и кооперативи, които родителите организират, за да запълнят съществуващите пропуски в услугите за ранно детско образование и грижа. В момента не само че няма конкретни мерки, които да подкрепят такива частни предприятия, но и съществуващите такива на практика са спрени от властите. За съжаление тези проблеми на системата за ранно детско образование и грижи се изострят допълнително от краткосрочния политически хоризонт на поредните правителства през последните три години. Нуждаем се от стабилно правителство, което да постави акцент върху подкрепата на междусекторните услуги за родителите и децата.
Конференцията “За благоденствието на всички деца е нужна цяла екосистема за ранно детско развитие” в София тази година се реализира в партньорство с Фондация “За нашите деца” и Фондация за децата в риск по света, както и с подкрепата на Министерството на образованието и науката, Министерството на труда и социалната политика, Министерството на здравеопазването, и Столична община.
Това е шестнадесетата по ред конференция на ISSA и първата, коятосе провежда в държава от Балканския полуостров. Тази година форумът отбелязва 25 години от първото такова събитие, както и 30-годишния юбилей на организацията.
Членове на международната ISSA са над 90 организации с идеална цел от почти всички континенти, предимно Европа и Азия. ISSA подкрепя развиването на качествени, равнопоставени и интегрирани услуги за деца, родители и професионалисти. Мрежата си поставя за цел да повиши информираността за важността на ранното детско развитие (РДР) и на инвестирането в квалифициран персонал и се застъпва за компетентни системи за РДР за всички деца, особено за тези от уязвими групи. Организации членове на Национална мрежа за децата са част от ISSA. Това са Фондация „За нашите деца“, Фондация за децата в риск по света, както и Фондация „Тръст за социална алтернатива“ (ТСА).