Общоевропейската мрежа Eurochild публикува първия си доклад за детската бедност с фокус върху това как самите деца възприемат бедността. Проучването “Бедността отнема детството” покрива четири конкретни държави, сред които и България. В поредицата консултации и анкети с младежи у нас партнираха екипът и момчетата и момичетата от “Мегафон – програмата за детско и младежко участие на Национална мрежа за децата. Другите изследвани държави са Хърватия, Естония и Малта, в които съдействие за доклада са оказали Дружество „Нашите деца“ – Хърватия, Естонския съюз за благосъстояние на децата и Фондацията за благосъстояние на обществото в Малта.
По последни данни на Евростат за 2022 г. 24,7% от децата в Европа (около 20 милиона мочета и момичета) са изложени на риск от бедност и социално изключване – факт с потенциално опустошително въздействие върху живота им и с директно влияние върху качеството на здравето, образованието и цялостното благосъстояние. Като застъпник за детските права пред ЕС мрежата Eurochild се ангажира да изслушва гласовете на децата във важните за тях теми и да поставя техните гледни точки под светлината на прожекторите, защото никой не разбира житейския им опит по-добре от тях самите. Така се дава възможност за принос на децата и възможност те да бъдат ангажирани и овластени участници в промяна в техния живот и в този на техните връстници.
“Бедността отнема детството” показва как децата разбират причините, проявите и последиците от бедността, като обръща внимание и на идеите на младите хора какво трябва да се промени. В четирите държави са приложени различни изследователски методи за събиране на детските възгледи и са проведени консултации с общо 203 деца чрез фокус групи и онлайн проучвания. Програма “Мегафон” на НМД включи в изследването пет младежи между 14-16 г. и три между 17-18 г. Дейността е по линия на инициативата „Деца изследователи“, част от двугодишното им обучение в „Мегафон“, по време на която младежите се учат как да работят с данни, как да правят проучвания и как да излагат и защитават позициите си пред политици и институции.
За проучването на Eurochild lсички участници в държавите трябваше да споделят как разбират причините, проявите и последиците от бедността върху техните връстници и/или други деца, а не да споделят личен опит, свързан с бедността, минал или настоящ. Децата излагат своята гледна точка за проявите на бедността в пет области от живота:
- Общото разбиране за бедността и нейното въздействиевърху деца и млади хора;
- Бедността и училището;
- Бедността и тормозът;
- Бедността и домът;
- Бедността и общността
Акценти от доклада
В България в риск от бедност или социално изключване са 33 % от децата. Това е над средната стойност за ЕС от 24,4 %. Малта е близо до средната стойност за ЕС – 22,6 %, а най-ниските нива в този доклад са установени в Хърватия – 18,4 % и Естония – 17,4 %.
На въпроса „Какво разбирате под думата бедност?” и в четирите държави най-често срещаната асоциация на децата е с липсата на пари, следвана от липсата на основни ресурси и стоки от първа необходимост, като вода, храна, дом и/или подслон, отопление и електричество. Децата правят връзка и с емоционалния аспект от въздействието на бедността, като я свързват с чувство на тъга, самота и тревожност.
“ Според мен бедността води и до подтиснатост и тревоги. Тя се отразява негативно върху самочувствието на младите хора, защото тийнейджърите обръщат внимание на облеклото и външния вид, а бедността може да остави следи в човешката психика.“
– Дете от България
На въпроса „Какво според вас влияе на децата и младежите, живеещи в бедност?“, най-често срещаният отговор е, че те и техните семейства нямат достатъчно пари, за да плащат за неща като храна, отопление, електричество или газ. Тормозът и/или изключването са второто най-често посочвано въздействие на бедността върху децата, както и причина за влошено психичното здраве. Младите хора споделят усещането, че децата в бедност се различават от другите деца не само заради тормоз и социално изключване, но и защото често не разполагат с финансови средства, за да участват в обикновени общи социални дейности като „излизане“ с връстниците си.
В дискусиите децата споделят и разсъждения за дългосрочното въздействие на бедността като основна причина те да не могат да разгърнат потенциала си. Бедността според тятх води до ясното заключение, че в живота не можеш да имаш всичко, което резлутира в занижени стремежи при някои деца.
На въпроса „В училище какво според вас влияе най-много на децата и младите хора, които живеят в бедност?“ анкетираните най-често споделят, че са били свидетели на тормоз и заклеймяване към деца от бедни семейства, което според тях създава нездравословна училищна среда. Именно от България е една от цитираните в доклада истории: „От училището беше организирана екскурзия до прекрасна дестинация. Част от учениците можеха да посетят мястото, но необходимата минимална бройка от участници в екскурзията не се събра, защото имаше хора, които не можеха да си я позволят. В резултат на това тези, които не разполагаха с финансови средства, за да участват в екскурзията, бяха подложени на психически тормоз.“
Третото най-често споменавано въздействие на бедността върху преживяванията на децата в училище е свързано със затруднен достъп до училищни материали и храна по време на междучасията.
Децата бяха попитани и дали знаят за връстници, които са били тормозени, защото не са имали достатъчно пари или не са могли да си купят същите неща като другите. На въпрос как биха се чувствали децата в такава ситуация, участниците отговарят със споменаване на отрицателни емоции, вариращи от: „лошо“ и „тъжно“ до „безпомощно“, „виновно“, „унизено“, „гневно“ и „самотно“.
По отношение на това как бедността се отразява на децата и младите хора у дома най-честият отговор е, че децата рискуват да не могат да останат в домовете си и са в риск да бъдат принудени да се преместят в друго населено място, включително за постоянно.
Други деца споделят, че животът в бедност би означавал, че качеството на живот е занижено заради домове в по-лошо състояние, по-студени, влажни и/или без (топла) течаща вода, както и че децата биха се срамували да канят приятелите си на гости, както правят другите деца.
Бедността в контекста на общността е застъпена в дискусиите с децата заради голямата роля, която имат общонстите в чувството за принадлежност или на отчуждение. При отговора на въпроса: „Какво според вас влияе най-много на децата и младежите, които живеят в бедност в своята общност?“, повечето деца споделят, че такива момчета и момичета са принудени отрано да работят, за да помагат финансово семействата си. Както споменават участниците от българската фокус група, това може да се отрази негативно на свободното им време, като децата жертват времето, което би трябвало да прекарват със семейството и приятелите си. Това може да се отрази и на образованието им, тъй като децата се чувстват уморени и са „по-несъсредоточени или изтощени“ в училище.
Други отговори на децата, свързани с бедността, се отнасят до живота в опасен квартал и особено до живот във враждебна квартална среда. Децата обясняват и че семействата в бедност може да „нямат уважение“ в своите общности и да изпаднат в изолация заради заклеймяване.
Препоръките на децата към отговорните за промяна институции
В рамките на консултациите за изготвянето на доклада “Бедността отнема детството” децата споделят своите препоръки по следните въпроси: “Ако бяхте начело на вашата общност или държава, какво щяхте да направите, за да спрете бедността?”, “Как училищата могат да подкрепят децата, живеещи в бедност” и “Има ли нещо, което можем да направим, за да се преборим с тормоза в училище?“.
Децата от малтийската фокус група предлагат устойчива социална държава, социални програми на държавно ниво, както и активна роля на образованите институции и учителите за предотвратяване на тормоза и премахване на стигмата, свързана с детската бедност. В България препоръките на децата са съсредоточени върху възможността за училищни стипендии според потребностите, подкрепа от връстници в борбата с тормоза и необходимостта от иновативни мерки за повишаване на осведомеността и чувствителността към насилието. В Хърватия на преден план изпъква нуждата от достъпни жилища, както и от специфични за училищата мерки, като кампании за набиране на средства и безплатна училищна храна. Децата от фокусната група в Естония подчертават необходимостта от минимален, достатъчен доход за всички, както и от целенасочена финансова подкрепа за семействата в бедност, включително детски надбавки. Споменават и значението на образованието в борбата със стигмата, свързана с детската бедност.
Конкретни мерки, споменати от участниците от България
Как училищата могат да подкрепят децата, живеещи в бедност?
„Училищата могат да организират кампании за повишаване на осведомеността, за да привлекат вниманието на децата и родителите към проблема.“
„Социалните стипендии да бъдат увеличени.“
„Всички представители на училището, особено учителите и психолозите, трябва да се грижат за тези деца, да спечелят доверието им и да им оказват подкрепа.“
„Могат да се организират и кампании за набиране на средства.“
Има ли нещо, което можем да направим, за да се преборим с тормоза в училище?
„Трябва да обърнем повече внимание на темата в рамките на училищната среда, но и в рамките на други среди, като например семейната среда. Трябва да проучим различни подходи, за да подкрепим хората, които имат нужда от това.“
„Тормозът може да бъде спрян с помощта на човек, който е член на младежки организации и който разбира какво стои зад подобно нещо и има уменията на педагог. Ако човек има такъв опит, той/тя може да даде съвет на тези, които са пострадали, а също и на другите, които им се подиграват/тормозят.“
„Тормозът може да бъде спрян с помощта на образованието. Учителите обаче трябва да използват нетрадиционен подход. Хората трябва да могат да се поставят в обувките на другите и да разберат какво е да живееш в бедност.“
От Eurochild напомнят чрез изследването си, че в страните от ЕС са поели ясен ангажимент за справяне с детската бедност чрез създаването на Европейска гаранция за детето, която да премахне първопричините за бедността, като гарантира достъп до ключови услуги. Като част от Гаранцията всяка държава членка е обвързана със задачата да изготви свой Национален план за действие (НПД), който да обхваща периода до 2030 г. Плановете следва да бъдат съобразени с реалностите на всяка държава, да отговарят на специфичните нужди на децата там и да бъдат изготвени в тясно сътрудничество с гражданското общество и самите деца. Необходим е интегриран подход, който да се съсредоточи върху причините за бедността и социалното изключване и да използва междусекторен подход за прекъсване на цикъла на бедността, предаващ се от поколение на поколение.
Вижте пълния документ “Бедността отнема детството” на Eurochild в сайта ни тук.
—
Eurochild обединява над 200 организации в 37 държави в Европа и осъществява застъпничество за правата и благоденствието на децата в близко сътрудничество със структури на Европейския съюз. Национална мрежа на децата е член на Eurochild повече от 10 години и е основен национален партньор за България в редица фокусни политики, сред които и ефективното прилагана на Европейската гаранция за детето.