Историята е предоставена от екипа на Фондация „Сийдър“
Има и такива истории, които започват от единия край на трънлива и неутъпкана пътека, минават през каменни стени и стигат до светли и нови хоризонти. Такава е историята на Маргарита Пармакова, която случайно попада в Дома за деца с увреждания в с. Горна Козница, но съдбите на децата там променят живота й завинаги и стават нейна лична кауза.
Годината е 1993, когато прага на институцията прекрачва младият педагог Маргарита Пармакова, която започва работа като възпитател. За нея средата в дома е жестока, тя не може да понесе човешката трагедия на децата с увреждане, условията при които живеят и собственото си безсилие да промени тази система. Така само след два месеца напуска. Но не за дълго, защото две години по-късно се връща отново, решена да промени статуквото.
В следващите няколко години Маргарита работи като възпитател, което й помага да опознае съдбите на обречените деца, които живеят в изолация, отхвърлени и онеправдани, лишени от майчина обич и подкрепа. Докосва се до тяхната крехка детска душевност и става свидетел на много сълзи, сломени криле и напразни надежди.
Когато през 1997 г. й предлагат да стане директор на институцията, тя приема без да се замисля какво й предстои, защото е убедена, че това е не само нейният шанс да промени живота на десетките деца, да помогне те да са щастливи и независими, но и шанс за самите деца – да докажат на общността, че са част от нея и могат да бъдат полезни и успешни.
Така започва трудният и трънлив път на борба с институции, общество, предразсъдъци и нагласи, който Маргарита е решена да извърви до край.
Тя рано разбира, че институционалният модел представлява непреодолима пречка за индивидуалното развитие на живеещите в дома и прави първи опити за промяна през 1999 и 2000 г., когато лобира за преместването на институцията в сграда в град Кюстендил. Тази революционна за времето си идея не се реализира до 2007 г., когато се провеждат няколко обучения, организирани от Държавната агенция за закрила на детето, целящи подготовка на ръководителите на специализираните институции за деца.
Но изненадващо, вместо план за преструктуриране и реформиране, Маргарита Пармакова разработва първия официален план за закриване на дома за деца с интелектуални увреждания в с. Горна Козница. Това е първото в национален аспект, проектно предложение за пълно закриване на специализирана институция, като то се случва още преди българските министерства да стигнат до същото заключение.
В краткия период от само две години (2008-2010 г.), Маргарита работи с екипа на фондация „Сийдър“ и заедно закриват успешно първата институция за деца с интелектуални затруднения, след дома в Могилино през април 2010 г. В последствие започва и проекта по програма „Детство за всички”, който има за цел да закрие институциите за деца с увреждания в България и в който фондация „Сийдър” партнира.
Така се откриват нови хоризонти за децата и младежите с интелектуални затруднения. Началото на това бележи откриването на Център за настаняване от семеен тип „Сияние“ на фондация „Сийдър” през октомври 2010 г. Негов управител до 2015 г. е Маргарита Пармакова, след което тя става Консултант „Социални услуги” на организацията. В последните три години тя предава своя опит и обучава екипи на новооткрити резидентни услуги в България.
Има и такива истории, които вдъхват надежда. Които отстояват права, променят обществени нагласи и държавни политики, променят живота на хората с увреждане, извеждайки ги от затворените стени на институцията, подчертавайки идентичността, значимостта и уникалността им.
Такава е историята на Маргарита Пармакова, която през работата си докосва и променя живота на десетки изоставени деца с увреждания.
